Определение № 15810 от 26.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15810 гр. София, 26.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110154574 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да се приложи към делото ч.гр.д. №3651/2025 г. по описа на РС- гр.

Перник.

Съдът счита, че следва да се назначи ССчЕ, която да отговори на поставените в исковата молба задачи и на следните служебно поставени задачи: Правилно ли е изчислен /съгласно правилата на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК/ ГПР, посочен в договора?; Какъв би бил ГПР, ако в него се включват застрахователните премии в общ размер на 656,04 лв.?

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените писмени доказателства.

ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. №3651/2025 г. по описа на РС- гр. Перник.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи поставени в исковата молба и обстоятелствената част на определението, при депозит в размер от 250 евро, вносими от ищеца в седмичен срок.

ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице Л. Б. Бонев, на което да бъде съобщена задачата след внасяне на депозита.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 05.05.2026 г., от 10.30 1 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:

Предявен е иск от „Еос Матрикс“ ЕАД чрез адв. Петкова с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, за установяване съществуването на вземане на ищеца по отношение на ответника за сумата от 3141,81 лв., главница по Договор за стоков кредит № 6225482 от 07.06.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 18.08.2025 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 260,88 лв. за периода от 01.08.2024 г. до 22.07.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3651/2025 г. по описа на РС- гр. Перник. Ищецът претендира и сторените разноски по делото.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за стоков кредит № 6225482 от 07.06.2024 г.

„Уникредит Кюнсюмър Файенсионг“ ЕАД е предоставил на ответника заемна сума, като последният се е задължил да я върне съобразно погасителен план към договора, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Твърди, че по силата на Приложение към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.02.2025г. вземанията срещу ответника, произтичащи от процесния договор за кредит, са му прехвърлени, като поддържа, че за прехвърлянето ответникът е уведомен. За събиране на вземанията ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което било образувано ч.гр.д. № 3651/2025 г. по описа на РС- гр. Перник. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, поради което са предявени настоящите искове. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. Д., с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва процесуалната си легитимация. Оспорва също между страните да е възникнало валидно договорно правоотношение. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК – сключването на валиден договор за цесия, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си към ответника, за което длъжникът е надлежно уведомен, както и че между ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по процесния Договор за потребителски кредит, в изпълнение на който заемодателят е предоставил на ответника посочената заемна сума, а последният се е задължил да я върне в уговорения срок, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата; 2) по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД – наличие на уговорка за договорна лихва, размер и изискуемост на посочената лихва.

В тежест на ответника е да докаже всички свои възражения и твърдения.

2

УКАЗВА, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е процесният, на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3