Решение № 11 от 08.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. В.Т., 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любка Милкова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Любка Милкова Гражданско дело № 20224100100748 по описа за 2022 година

Предявени в условията на първоначално субективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ с цена от по 26 000лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ – 19.10.2022г. до окончателното изплащане.

Ищецът Р. П. П. от гр.В.Т., чрез пълномощника й адв.Т. К. – АК - Р., излага твърдения в ИМ, че на 03.11.2020г. е предявила пред Софийски градски съд отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 вр. чл.440 от ГПК срещу ответниците Кооперация „ Кооперация Кредо“ със седалище гр.С., с ЕИК 130562875, „Юробанк България“ АД със седалище гр.С., ТД на НАП С. – град, Столична община район – Л., Б.П.Б., с ЕГН ********** и И.Д.П., с ЕГН **********, за приемане за установено, че недвижимият имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по плана на гр.С., Столична община, район Л., , ж.к. Л., който самостоятелен обект се намира в сграда №3, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – Ателие за творческа дейност, с брой нива на обекта 1, с посочена в документацията площ от 38,24 кв.м., а по архитектурен план от 67,86кв.м., нива едно, заедно с 0,964% на хиляда идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, не е собственост на длъжника И.Д.П., с ЕГН ********** по ИД №20199210400185 по описа на ЧСИ С.П. с рег.№921 в регистъра на КЧСИ с район на действие СГС. Твърди се, че по така предявените отрицателни установителни искове по чл.124 ал.1 вр. чл.440 ал.1 ГПК е образувано Гр.д.№12023/2020г. по описа на Софийски градски съд, I ГО, 27 състав, като съдът е бил сезиран и с особено искане по чл.389 ал.1 ГПК вр. чл.397 ал.1 т.3 ГПК за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по ИД №20199210400185 по описа на ЧСИ С.П. с район на действие СГС“ до приключване 1 на производството с влязло в сила съдебно решение. Твърди се, че производството по гр.д.

№12023/2020г. по описа на Софийски градски съд, I-27 състав, е висящо от 03.11.2020г. до 23.12.2020г., т.е. според ищеца 2 месеца и 20 дни, като през този продължителен период от време СГС не се е произнесъл по предявеното от ищцата искане по чл.389 ал.1 вр. чл.397 ал.1 т.3 ГПК с четири нейни молби – с ИМ от 03.11.2020г.; с молба с вх.

№284672/06.11.2020г., молба с вх.№284677/06.11.2020г. и молба с вх.№287614/13.11.2020г.

Твърди се, че с Определение №266766/23.12.2020г. СГС е прекратил производството по гр.д.

№12023/2020г. по описа на СГС, I-27 състав и го е изпратил по подсъдност на Софийски районен съд на основание чл.118 ал.2 ГПК, където на 16.02.2021г. е образувано под гр.д.

№9041/2021г. по описа на Софийски районен съд, I- ГО – 75 състав. Сочи се, че по необясними за ищеца причини няма произнасяне по подадените четири молби до СГС от 03.11.2020г. – 19.10.2022г.; 06.11.2020г. – 19.10.2022г. /по двете молби от посочената дата/ и от 13.11.2020г. – 19.10.2022г. – 23 месеца, а от Софийски районен съд от 16.02.2021г. – 19.10.2022г. – 20 месеца. Твърди се, че към датата на предявяване на настоящата ИМ /19.10.2022г./ след извършена справка в Софийски районен съд гр.д.№9041/2021г. по описа на СРС, I ГО – 175 състав, е със статус на делото „Без движение“, без по него да има постановен акт /определение или разпореждане/ на съдията – докладчик със задължителни указания по движението на делото, които да се изпълняват от 16.02.2021г. до 19.10.2022г. – 20 месеца, както и че не е ясна причината, поради която съдът бездейства и не е изпълнил задълженията си по Закон. Твърди се, че е нарушено правото на ищцата на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл.6 §1 от КЗПЧОС на гражданско дело №9041/2021г. по описа на Софийски районен съд, I-ГО, 175 състав, както и на постановяване на определение в разумен срок по направеното от нея искане по чл.389 ал.1 ГПК вр. чл.397 ал.1 т.3 ГПК от Софийски градски съд по гражданско дело №12023/2020г. по описа на СГС, I-27 състав и от Софийски районен съд по гражданско дело №9041/2021г. по описа на съда, I ГО – 175 състав , в резултат от което ищцата е претърпяла и продължава да търпи значителни неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, стрес, задълбочаване на чувството и усещането й за липса на справедливост, тревожила се е за неговия изход, както и е изпитвала притеснения относно правото на собствеността върху недвижимия имот. Сочи се, че продължителният срок на разглеждането на делото в Софийски районен съд оказва влияние на подписване на чувството за несигурност относно приключването му в разумни срокове, както и обуславя вреди от психическо напрежение и тормоз върху ищцата. Твърди се, че продължителният срок на разглеждането на молбите за допускане на обезпечение и непроизнасяне по същите от съдията – докладчик в СГС и в СРС, както и продължителността на производството оказват влияние на подписване на чувството за несигурност, относно приключването му в разумни срокове, както и обуславя вреди от психическо напрежение и тормоз върху ищцата. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди Софийски районен съд и Софийски градски съд, да й заплатят сумата от по 20 000лв. за всеки един от ответниците на основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ вр. чл.6 §1 от КЗПЧОС, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д.№9041/2021г. по описа на Софийски 2 районен съд, I ГО- 175 състав, както и постановяване на определение в разумен срок по направеното искане по чл.389 ал.1 ГПК във вр. с чл.397 ал.1 т.3 ГПК от Софийски градски съд по гр.д.№12023/2020г. по описа на СГС, I-27 състав и от Софийски районен съд по гр.д.

№9041/2021г. по описа на съда, I ГО-175 състав, ведно със законната лихва върху главницата по всеки иск, считано от датата на предявяване на ИМ – 19.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

С молба с вх.№9454/18.11.2022г. ищцата, чрез пълномощника си адв.К. – ВТАК, сезира съда с искане по чл.214 ал.1 ГПК за допускане изменение /увеличаване/ размера на всеки един от предявените субективно съединени искове по чл.2б ал.1 ЗОДОВ със сумата от по 6000лв. срещу всеки ответник, като същите се считат предявени в размер на от по 26 000лв. срещу всеки ответник.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ първият ответник Софийски районен съд, чрез представител по пълномощие по смисъла чл.32 т.3 пр.2 ГПК Л.Н. – специалист „Правно обслужване“, заема становище за процесуална допустимост на предявеният срещу СРС осъдителен иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ, а по същество – оспорва изцяло иска по основание и по размер и моли да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Счита, че при извършване на преценката по същество налице ли е забавяне над разумният срок следва да бъде взет предвид значителният брой съдебни дела, разпределени за разглеждане на един съдебен състав, както и намаления човешки ресурс на съда като цяло, както и че СРС е един от най – натоварените в страната съдилища и през периода 2020-2022г. съдът работи при извънредни обстоятелства, довели до промяна на графици по дела, отлагане на дела, дистанционна работа, което нарушаване на обичайния ритъм на работа на съда се дължи на извънредни обстоятелства извън поведението на съда и за които същият не следва да бъде отговорен. Оспорва като недоказано твърдението на ищцата, че са й причинени неимуществени вреди, породени от бездействие на ответника СРС и същите не могат да бъдат обвързани с поведението на СРС при разглеждането на процесното дело.

Твърди се и бездействие на ищцата по конкретното дело, напр. не е подавала молби за бавност, което не кореспондира с твърдението й, че същата търпи вреди от съдебното производство или в такъв размер, който се претендира да бъде обезщетен. Релевира се възражение за съпричиняване от страна на ищцата, което води до удължаване срока на разглеждане на делото. Сочи се, че ИМ по делото нееднократно е оставяна без движение, като на ищцата са давани указания за отстраняване на нередовностите й, като на 17.02.2021г. отново ИМ е оставена без движение за отстраняване на нередовност при вече давани указания от Софийски градски съд. Твърди, че не са налице каквито и да е неимуществени вреди, в какъвто и да е размер, които да са причинени от поведението на ответника СРС и които не се намират в причинно – следствена връзка с поведението на СРС. Оспорва иска по чл.2б ал.1 ЗОДОВ и по размер като прекалено завишен, който не е съобразен с критерия справедливост по чл.52 ЗЗД. Релевира възражение, че ищцата води и други дела срещу СРС по чл.2б ЗОДОВ, по които претендира обезщетение за причинени й неимуществени вреди от действия и бездействия на СРС по образувани съдебни 3 производства в периода 2019-2022г., и твърдението й, че са настъпили вреди именно от конкретното производство и че единствената причина за настъпването им е действията на СРС, 175 състав, не кореспондира с изложеното по другите съдебни производства срещу СРС, образувани по реда на чл.2б ЗОДОВ. Претендира съдебни разноски, в т.ч. за ЮК възнаграждение.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът Софийски градски съд, чрез представител по пълномощие по смисъла на чл.32 т.3 пр.2 ГПК С. Р., релевира възражение за процесуална недопустимост на предявеният иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ срещу СГС на основание чл.8 ал.2 ЗОДОВ, отхвърлено от съда като неоснователно с протоколно определение от 19.06.2023г. Гр.д.№12023/2020г. по описа на СГС с определение от 23.12.2020г. е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд на основание чл.118 ал.2 ГПК, като съгласно чл.118 ал.2 изр.2 ГПК, делото се смята за висящо пред надлежният съд /СРС/ от деня на подаване молбата пред ненадлежния, като извършените от последния действия запазват силата си. В този смисъл, в процесният случай не е налице хипотеза на приключено производство пред СГС, поради което и процесуалната допустимост на предявения от ищцата срещу СГС осъдителен иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ не е обусловена съгласно чл.8 ал.2 ЗОДОВ от изчерпване на административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по която да няма постигнато споразумение, поради което искът по чл.2б ЗОДОВ срещу СГС не е преждевременен и като такъв не е процесуално недопустим и възражението на СГС в тази насока е неоснователно.

По същество ответникът СГС оспорва предявеният срещу него осъдителен иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Оспорва ищцовото твърдение, че фактическата продължителност на делото надхвърля разумната такава.

Излага, че висящността на гр.д.№12023/2020г. пред СГС от 03.11.2020г., когато е образувано, до 15.01.2021г., когато е влязло в сила определението на съда от 23.12.2020г. за прекратяване на делото, т.е. висящност от 2 месеца и 12 дни, не е прекомерна и не нарушава изискването за разумен срок. Твърди се, че по делото е работено постоянно и ритмично и без особени прекъсвания и забавяния – на следващия ден от образуването му с разпореждане на съда ИМ е оставена без движение, поради констатирани от съда нередовности на ИМ; на 10.11.2020г. – по - малко от седмица след постановяване на първото Разпореждане от 04.11.2020г., ИМ е обездвижена повторно, а на 19.11.2020г. е постановено по молба на ищцата Разпореждане №267179, с което на основание чл.63 ГПК е продължен срокът по чл.129 ал.2 ГПК е още един месец. Посочва, че с Разпореждане от 04.11.2020г. съдът изрично е указал на ищцата, че след изтичане на срока по чл.129 ал.2 ГПК ще се произнесе, както по искането й по чл.83 ал.2 ГПК, така и по искането й с правно основание чл.389 ГПК. Релевира възражение по чл.5 ал.2 ЗОДОВ, че ищцата П. е допринесла с действията си за продължителността на процеса чрез подаването на нередовна ИМ, която е оставяна неколкократно от съда без движение, във връзка с което е постановено и по нейно искане Разпореждане от 19.11.2020г. за продължаване на срока за отстраняване на нередовности на ИМ по чл.63 ГПК с един месец. Излага, че в производство по чл.2б ал.1 ЗОДОВ като процесното не се извършва преценка на правилността на актовете на съда и в 4 частност оплакванията на ищцата, че СГС не се е произнесъл по искане с правно основание чл.389 ал.1 ГПК, са ирелевантни към предмета на делото. Посочва, че от друга страна, съдебната практика е константна, че обезпечение на искове не се допуска по нередовна искова молба, каквато е била подадената от ищцата Р. П. по гр.д.№12023/2020г. по описа на СГС. Излага, че в случая не е налице нарушаване на изискването за разумен срок, както и че липсват останалите елементи от ФС на специалният деликт по чл.2б ЗОДОВ – вреди и пряка причинна връзка с продължителността на гр.д.№12023/2020г. на СГС, ГО, I- 27 състав.