Решение № 92 от 31.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Слави Г. Славов при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора Р. Н. Т. като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно административно наказателно дело № 20241100607526 по описа за 2024 година при участието на секретаря Анна Тодорова и в присъствието на прокурора Р.

Тошева като разгледа докладваното от съдия Славов въззивно административно – наказателен характер дело № 7526 по описа за 2024 година на СГС, НО, 15-ти въззивен състав, установи:

Производството е по реда на глава XXI, във връзка с член 378, ал. 5 от НПК.

С Решение от 26.09.2024г. на Софийски районен съд, НО, 112 състав, по НАХД № 14323/2023г. по описа за 2023 година, е признал обвиняемия В. Ю.

С. с ЕГН: **********, роден на 28.078.1987г, български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен, за ВИНОВЕН в това, че на 15.09.2022г, около 20:00 часа, в град София, е осъществил състав на престъпление по член 343, ал.1, буква „ б “, предложение второ, във връзка с член 342, ал. първа, предложение трето от НК, а именно : при управление на моторно превозно средство – мотоциклет, марка „ Дукати“, модел „ Панигале В 4 “ с регистрационен номер СА **** Х, по булевард „ Сливница “ с посока на движение от ул. „ Опълченска“ към площад „ Лъвов мост“, на около 38 метра след кръстовището с булевард „ Христо Ботев “, нарушил правилата за движение по пътищата, по – конкретно следните разпоредби от ЗДВП:

Член 116 от ЗДВП, „ Водачът на МПС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците. “

Член 3 от ЗДВП, във връзка с член 63, ал.2, точка първа от Правилника за приложението му ; „ За организиране на движението по пътищата се 1 използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение “… „ Единична непрекъсната линия – М1, на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. С единична непрекъсната линия се очертава и пътна лента, предназначена за движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, „ BUS “ лента. Символът „ BUS “ се изписва в началото на лентата и след всяко кръстовище.“

Член 20, ал.2, изречение второ от ЗДВП, „ Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, изразяващо се в реализиране на ПТП при движение по пътна лента, предназначена за движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, с пресичащата пътното платно на бул. „ Сливница“ пешеходка А.Г.С., като мотоциклетът, управляван от С. ударил с предна лява страна пешеходката и по непредпазливост й била причинена средна телесна повреда по смисъла на член 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в следните травматични увреждания:

1. Счупване на голямопищялна кост на лява подбедрица, довело до трайно затруднение на движение на долен ляв крайник за повече от тридесет дни.

2. Счупване на лява бедрена кост довело до трайно затруднение на движение на долен ляв крайник за повече от тридесет дни.

3. Счупване на лява седалищна кост, довело до трайно затруднение на движение на долен ляв крайник за повече от тридесет дни.

Въз основа на диференцирана процедура, уредена в член 78а, ал. 1 и ал.

4 от НК, на обвиняемото лице е наложено административно наказание „ глоба“ в минимален размер от хиляда лева, както и наказание „ лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от шест месеца.

С първоинстанционния съдебен акт, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, В. С. е осъден и да заплати разноските, сторени от съда и от органите на досъдебното производство, респективно за сумите от 2958, 95 лв за съдебната фаза и 940, 50 лв за досъдебната, извършени за разнородни експертизи.

Срещу Решението на СРС, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е постъпила въззивна жалба от обвинямия В. С., подадена чрез упълномощените му защитници адв. Г. Н. и адв. К. Д. при САК, в която се твърди, че не им е предоставен протоколът от последното открито съдебно заседание пред СРС, като се навеждат критики и към събраната доказателствена съвкупност от първостепенния съд. Отбелязано е, че не са приобщени записи от видеокамери от процесното пътнотранспортно произшествие, а вещите лица по автотехническите експертизи не са аргументирали професионално заключенията си, което ги прави негоден способ за събиране и проверка на доказателства и доказателствени средства за целите на наказателния процес.

Претендира се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с изцяло 2 оправдателен диспозитив.

След изготвяне и връчване на мотивите към решението, е постъпило допълнение към въззивната жалба от защитниците на обвиняемия. В него се подкрепят и конкретизира изложеното в първоначалната такава, като се добавя, че в мотивите на СРС не са преодолени противоречията в показанията на пострадалата А.С.. Оправена е и критика досежно предубеденост на първостепенния съдебен състав. С допълнението е направено доказателствено искане за назначаване на допълнителна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза с конкретни задачи.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не следва да се провежда въззивно съдебно следствие и е отказал назначаването на допълнителна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза.

В открито съдебно заседание от 08.01.2025г. пред въззивния съд обвиняемото лице С., редовно призован, не се явява, а се представлява от защитниците по пълномощие адв. Н. и адв. Д..

Защитата отправя множество критики към акта на първостепенния съд като навежда твърдения, че мотивите към решението са противоречиви, взаимоизключващи се и не са в корелация с установената от него фактическа обстановка. Конкретно, сочи се, че приетият от проверяваната инстанция факт, че обвиняемият е бил „ първа кола“ при светофарната уредба на кръстовището на бул. „ Сливница“ и улица „ Опълченска“, откъдето е извършена маневра „ десен завой“, не е доказан и остава неясно откъде съдът го приема за наличен. Оспорва се също така приетото от СРС възприемане на пешеходката и пострадала по делото А.С. от С. „ още докато обвиняемият се намирал в лентата, предназначена за обществен транспорт“ като защитата индикира, че назначените и приети по делото експертизи не водят до такъв извод. Критика е отправена към осъдителното решение на първоинстанционния съд и по отношение на приетата скорост на обвиняемия от 38 км/ч към момента на ПТП, при която ударът е бил непредотвратим от техническа гледна точка, така щото приложим и отговарящ на казуса е член 15 от НК.

Не на последно място, възражение е отправено и по отношение на назначаването в хода на съдебното следствие пред проверявания съд на двойна съдебна комплексна автотехническа експертиза, по негов почин, за искането на която правно основание и необходимост не са били налице, а е следвало да се кредитират приобщените в рамките на наказателното производство до момента. Тъй като тя е кредитирана изцяло при постановяване на крайния акт, защитата оспорва категоричността на заключението по нея в частта, дефинираща мястото на удара между МПС и пешеходката, както и зоната за навлизане на А.С. на пътното платно. Аргументира се с незадълбоченост и липса на категоричност в отговорите на вещите лица по поставените задачи, които са използвали изрази като „ най – вероятно “, което разколебава заключението им.

Допълва се, че процесният мотоциклет е бил с включени лед светлини, които са със значително по – ярък светлинен заряд от обикновените халогенни, ведно с кубатурата / размерът / на двигателя му, респективно шумът, който издава при работа, са достатъчно силни за да е могла пострадалата да възприеме приближаващото я превозно средство и да не предприема пресичане на пътното платно, а тези обстоятелства не са предмет 3 на обсъждане в комплексната авто – техническа експертиза.

Упрек към решението на СРС е отправен и по отношение на приетата от съда скорост на движение на А.С. – съгласно многократно цитираната по горе експертиза същата „ се е движела на бърз ход“, а в показанията на единствения свидетел, присъствал на местопроизшествието непосредствено след осъществяването му, пострадалата е „ бързала да пресече булеварда / касае се за бул. „ Сливница “ /, което според защитника би могло да води до извод за тичане, притичване от нейна страна вместо до по – забързан ход.

Допълнителен аргумент по приложението на член 15 от НК е издигнат по отношение на изградената от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка, по – конкретно в частта, в която е прието, че обвиняемият като водач на МПС, с цел да избегне сблъсъка с пострадалата се е опитал да я заобиколи.

В заключение, петитумът на искането от защитниците до въззивния съдебен състав е оправдаване на В. С., а в условията на алтернативност – отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото на СРС поради висока степен на съпричиняване от страна на С..

Пред въззивната инстанция в пледоарията си представителят на държавното обвинение счита, че първоинстанционният съдебен акт е правилен, справедлив, задълбочено мотивиран, а за постановяването му СРС е провел задълбочено и обективно съдебно следствие по реда на глава ХХVIII от НПК, в което е събрал, а по – късно и обсъдил всички годни доказателства по казуса, както в тяхната цялост, така и поотделно. Пледира за решение, потвърждаващо това на първостепенния съд като добавя, че размерът на административното наказание „ глоба “ корелира с целите на наказанието по член 36 от НК. Мнение по отношение на наказанието „ лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от шест месеца, не е изразено.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното.

Въззивната жалба и допълнението към нея са подадени в законоустановения срок, от надлежно активно процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което са ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество, СГС ги намира за частично основателни, мотиви за което се намират по - долу.

Относно фактическата обстановка:

Въззивният съд, при спазване на императивните изисквания на НПК да изгради сам фактическата обстановка по делото, и имайки предвид ограничението, визирано в член 378, ал. 3 от НПК за забрана на установяване на нови фактически положения извън тези, изложени в постановлението на прокурора с предложение на основание приложението на член 78а от НК, в изпълнение на тези изисквания намира, че възприетата от него се различава в някои части съществено от тази, изградена от първостепенния съд.

Диференциацията има и по отношение на съществените въпроси, описани в член 102 от НПК, което води до нужда от изменение на решението на контролирания съд. В този смисъл, въззивният състав установи 4 доказателствена необезпеченост на определени приети от СРС факти, които излизат съществено извън границите на въздигнатите от страна на обвинението, респективно налагат оправдаване на обвиняемия по част от обвинителната теза, поради което първоинстанционния съдебен акт следва да бъде изменен от въззивната инстанция. В изпълнение на задължението на въззивата инстанция да бъде т.нар. „ първа – втора“, а именно да е втора такава и по фактите, и по правото, СГС установи следната фактическа обстановка:

Обвиняемият В. Ю. С. е роден на ****г. в град София. Той е български гражданин, неосъждан / в това число неосвобождаван по реда на член 78а от НК от наказателна отговорност/, със средно образование, неженен, работещ като управител на ЕООД, живущ в град София на адрес ж.к.

„ Младост “ № 3, ****, вход втори, етаж **** и неговият ЕГН № е **********.

Обвиняемото лице през 2022г. било собственик на моторно превозно средство – мотоциклет, марка „ Дукати “, модел „ Панигале В 4“, с номер на рама № ZDM1D00AAMB001824, което надлежно бил регистрирал в КАТ.