Решение № 379 от 20.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100510704 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 8593 от 23.05.2023 г. на СРС по гр. д. № 64114/2021 г. по описа на СРС, 71 състав са частично уважени предявените искове, както следва: иск с правно основание чл.

422 от ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД от ЗК „Л.И.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******* срещу Столична община, с адрес гр.София, ул. ******* и е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищеца сумата от 132,46 лв. /с вкл. 10,00 лв. ликв. разноски/, представляваща регресно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на л.а. „Ауди“ модел „А3“ с ДК № ******* за вреди, причинени вследствие попадане на застрахованото МПС в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно на 23.06.2021г. в гр. София, на ул. „*******, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2021г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 34381/2021 г. по описа на СРС, 71 с-в, като иска е ОТХВЪРЛЕН за горницата до пълния предявен размер от 161,72 лв.; иск с правно основание чл.219, ал.3 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. II вр. чл. 82 ЗЗД, предявен от Столична община, с адрес гр.София, ул. ******* срещу „Х.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 132,46 лв., представляваща обезщетение за вреди от неточното изпълнение на Договор № СОА19-ДГ55382 от 11.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба по обратния иск – 30.11.2021 г. до изплащане на вземането, при условие, че Столична община 1 заплати на ЗК „Л.И.“ ЕАД, сумата от 132,46 лв. по постановеното срещу Столична община решение по главния иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.06.2021 г. до окончателното й изплащане, като искът е ОТХВЪРЛЕН за горницата до пълния предявен размер от 161,72 лв. Отговорността за разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба срещу решението е подадена от ответника по обратния иск „Х.“ АД, ЕИК *******, с който оспорва решението в частта, с която искът е уважен, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Въззивникът твърди, че изводите на съда са достигнати на база непълна и неправилна преценка на фактите и обстоятелствата по делото, както и на постигнатите между страните уговорки по сключения между тях договор. Оспорва тълкуването, което е дадено на разпоредбата на чл.16, ал.2 от Договора, според което в хипотеза като настоящата автоматично се поражда отговорност за въззивника в качеството му на изпълнител за неравност, дупка или недостатък от друго естество в участък, попадащ в обхвата, за който му е възложено извършване на ремонтни дейности и поддръжка. Оспорва да е доказано по делото възлагане с конкретно задание, каквото се изисква в отношенията между страните, за да може изпълнителя да е обвързан от задължение за конкретния участък. Запълването на дупки и неравности, според въззивника, е извън обхвата от дейности, които в качеството си на изпълнител следва да изпълнява. Извън предмета попадат и дейности по изграждане на нови участъци, за каквито става въпрос в случая. Въззивникът твърди, че при спазване на установената между страните процедура, възложителят е одобрил и приел извършените работи, което води до извода, че същите са качествено извършени и в съответствие с изискванията на последния, което изключва наличие на неизпълнение от страна на изпълнителя. Въззивникът не може самоволно да извършва ремонтни дейности без наличие на задание и при нововъзникнала неравност в участък, в който досега не е правено изобщо задание, да предприема каквито и да е ремонтни действия. Не е доказано по делото възражение от страна на възложителя, в което да обективира нередовности или недостатъци в изпълнението. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което отхвърли претенцията срещу него. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца по обратния иск Столична община, с която въззивната жалба се оспорва като недоказана и необоснована, а обжалваното решение поддържа като правилно и законосъобразно. Въззиваемият оспорва изцяло въззивната жалба, според която атакуваното решение е постановено при неправилно приложение на разпоредбата на чл.20 ЗЗД, респ. при грешно тълкуване и установяване действителната воля на страните по договора. Споделя изцяло изводите на съда, че уговорките, постигнати между страните, тълкувани в тяхната взаимосвързаност и преценени с оглед действащото законодателство, водят до несъмнения извод, че въззивникът – изпълнител е в неизпълнение на договорните си задължения, поради което следва да се ангажира договорната му отговорност- Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да 2 остави без уважение. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в предвидения по чл.259, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Отговорът на въззивната жалба е подаден в предвидения по чл.263, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.

В рамките на въззивното производство с разпореждане се констатира, че не са представени нови доказателства и не са направени нови доказателствени искания по смисъла на чл.266 ГПК.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна материалноправна норма.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Производството е по предявен от ЗК „Л.И.“ ЕАД срещу Столична община установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 161,72 лв. /с вкл. 10,00 лв. ликв. разноски/ – регресно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на л.а. „Ауди“ модел „А3“ с ДК № ******* за вреди, причинени вследствие попадане на застрахованото МПС в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно на 23.06.2021г. в гр. София, на ул. „*******, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2021г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 34381/2021 г. по описа на СРС, 71 с-в. Претендира присъждане и на разноските за производството.

Ищецът по главния иск твърди, че на 23.06.2021г. застрахования по застраховка „Каско“ л.а. „Ауди“ модел „А3“ с ДК № ******* попаднал в несигнализирана и необезопасена неравност на пътя, като инцидентът настъпил на територията на СО, която отговаря за стопанисването на пътя. В резултат на инцидента настъпили щети по процесния л.а., за които ищецът заплатил обезщетение в размер на 151,72 лв. по образувана щета № 50001261-20-251541. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по главния иск, с който на първо място навежда възражения за нередовност на исковата молба. Оспорва иска като неоснователен. Сочи, че поддръжката на процесния пътен участник е възложена на „Х.“ АД с Договор № СОА19-ДГ55-382/11.06.2019г., като ремонтните дейности са извършени с необходимото качество. Оспорва наличието на валидно правоотношение, доколкото не са правени плащания по застрахователната полица, евентуално договорът не е влязъл в сила.

3

Сочи, че не са приложени ОУ и не се установява дали процесното събитие е покрит риск, като освен това оспорва да са били налице условията за изплащане на обезщетение от застрахователя. Оспорва размера на иска като завишен, както и че представената фактура не доказва основанието и размера на извършеното от застрахователя плащане. Оспорва и причинно-следствената връзка. Оспорва механизма на ПТП, наличието на дупка на пътното платно и поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от самия водач.

Претендира разноски.

В условията на евентуалност е предявен обратен осъдителен иск от Столична община срещу „Х.“ АД с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 82 ЗЗД за осъджане на ответника да заплати на ищеца сумата от 161,72 лв. /с вкл. 10,00 лв. ликв. разноски/, представляваща застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021г. до окончателното плащане.

С Определение № 16906/05.07.2022г. „Х.“ АД е конституиран като трето лице- помагач на страната на ответника Столична община.

Постъпил е отговор и от третото лице-помагач „Х.“ АД, в който оспорва механизма на настъпване на инцидента, както и утвърдените вреди, описани в протокола за ПТП, на който оспорва материалната доказателствена сила. Поддържа, че процесният пътен участък е бил ремонтиран и настъпилата щета не се дължи на несигнализирана неравност на пътя.

По обратния иск излага съображения за неоснователност на същия. Поддържа, че не е доказано неизпълнение на договорно задължение от страна на „Х.“ АД в отношенията му със Столична община. Моли съда да отхвърли иска.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност съдът намира, че същото е частично правилно.

Съображенията за това са следните.

За основателността на предявения обратен иск с правно основание чл. 82, вр. с чл. 79 ЗЗД, ищецът следва, в условията на пълно и главно доказване, да установи наличието на валидна договорна връзка между него и ответника по иска, с твърдяното съдържание, както и договорно неизпълнение от страна на последния на конкретно съществуващо задължение нейното некачествено изпълнение, удостоверено по надлежния ред, в резултат на което неизпълнение, за ищеца за възникнали твърдените вреди.

При доказване на горните факти, ответникът по обратния иск следва да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора, в т.ч. поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на Столична община в процесния участък, респ., че е заплатил претендираната сума.

Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест.

Отговорността на жалбоподателя "Х." АД за вреди се претендира на основание неизпълнението на задължения по сключен между него и Столична Община договор от 11.06.2019 г.

4

Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните писмени доказателства по делото се установява, че на 11.06.2019 г. между страните бил сключен договор, което по своето естество е такъв за изработка /чл. 258 – 269 ЗЗД/, по силата на който Столична Община възложила на "Х." АД извършването на дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в VІ-та зона, включваща райони "Искър", "Слатина", "Изгрев" и "Средец", в съответствие с техническата спецификация на възложителя, техническото и ценово предложения на изпълнителя. За посочените в списъка по Приложение № 6 улици и булеварди поддържането следвало да се осъществява на база показатели за изпълнение в зависимост от определеното в същото приложение ниво на поддържане и изпълнителят се задължил да извърши всички възложени дейности, необходими с оглед постигане на изискуемите от възложителя стандарти на изпълнение и качеството на състоянието на пътя, определени от нивото на поддържане, а за цялата останала част от уличната мрежа извън списъка по посоченото приложение дейностите по поддържане и текущ ремонт следвало да се извършват на база конкретни възлагания при необходимост. Уговореното ниво на поддръжка следвало да бъде постигнато от изпълнителя в рамките на тримесечен гратисен период, който започвал да тече от датата на регистрационния индекс на договора – 11.06.2019 г. Дейностите, предмет на договора, трябвало да бъдат изпълнени в срок от 48 месеца, считано от 11.06.2019 г. /чл. 3, ал. 2/.