Определение № 170 от 28.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 170 гр. Пазарджик, 28.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20245200500186 по описа за 2024 година Производството е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

Обжалвано е определение на Районен съд Пазарджик № 181 от 19,01.2023 г., постановено гр.д. № 2884/2022 г. от „АЛГАЕ ФАРМ” АД, ЕИК 202201274, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Георги Бенковски“ № 13, ет. 3, представлявано от И.Г.И., ЕГН **********.

В частната жалба се излагат доводи ,че във връзка с допусната съдебносчетоводна експертиза и определен депозит в размер на 250,00 лева, частният жалбоподател направил искане за освобождаване от внасянето му, поради лошото финансово състояние на дружеството. Съдът отказал да уважи това искане поради това, че молителят е юридическо лице и за него е недопустимо освобождаването от такса. Съгласно практиката на ЕСПЧ и Хартата на основните права на ЕС, Националният съд можел да освободи от внасяне на такса и юридически лица. Съдът следвало да извърши преценка относно предмет на спора, сложността на приложимото право, възможността на страната да защити позицията си, тоест дали има очаквания да спечели делото и др. Следвало да се съобрази и размера на разноските- дали те представляват непреодолимо препятствие за страната, както и финансовото състояние на страната, поискала освобождаване от плащане.

Първоинстанционният съд не извършил такава оценка ,поради което молят обжалваното определение да бъде отменено и първоинстанционния съд задължен да извърши оценка и да се произнесе по искането.

1

Тук следва да се посочи, че в производството по чл.274 от ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по съществото на спора и не разполага с възможността да върне на първоинстанционния съд за произнасяне.

Писмен отговор от ответната страна не е постъпил.

Съдът ,като прецени доводите , изложени в частната жалба и доказателствата по делото , намира ,че частната жалба е допустима , но неоснователна.

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт , от легитимирана страна ,в установения в закона срок .

Жалбата отговаря на изискванията на процесуалния закон за редовност по смисъла на чл.275 ал.2 от ГПК , включително и на изискването на чл.261 т.4 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районен съд е образувано по искова молба, изпратена по подсъдност от Окръжен съд Пазарджик, от „Техноджи“ ООД срещу частния жалбоподател, по предявен частичен иск с цена 5000 лева.

Спорът между страните е търговски.

В писмения си отговор ответникът е оспорил иска ,като е изложил доводи , представляващи по естеството си правопогасяващо възражение – твърдят ,че претендираното плащане /връщане на гаранция/ е извършено. От ответника е направено доказателствено искане – за допускане на експертиза , което с определение в открито съдебно заседание съдът е уважил , като е възложил на ответника разноските в размер на 250 лева и ответникът не е възразил.

С нарочна молба дружеството – ответник е направило искане за освобождаване от разноски – възнаграждение на експерт за изготвяне на експертиза ,допусната по негово искане ,поради лошото финансово състояние на дружеството. Частния жалбоподател се е позовал на лошото финансово състояние на дружеството, като това позоваване е напълно голословно и съобразявайки последващото поведение на този ответник ,въззивният съд намира че този ответник не съблюдава разпоредбата на чл.3 от ГПК.

С обжалваното определение от 19.01.2023 година съдът е отказал да удовлетвори това искане, като е мотивирал становището си с довода ,че право на освобождаване по реда на чл.83 ал.2 от ГПК имат само физическите лица.

Определението е правилно и следва да бъде потвърдено,като краен резултат.

2

Последователна е практиката както на Окръжен съд Пазарджик , така и съдебната практика изобщо, по въпросите , относими към конкретни спор.

В няколко производства , инициирани от същия частен жалбоподател ,са излагани подробни съображения относно възможността юридическо лице да бъде освободено от внасяне на такси и разноски.

Практиката е била непротиворечива и тя е ,че нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има социален характер и затова се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие . Приложима е само по отношение на физическите лица при наличие на посочените изисквания в чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 7 ГПК.

Въззивният съд не отрича принципно възможността юридическо лице да бъде освободено от държавна такса и разноски, като правното основание за това не е чл. 83, ал. 2 ГПК (разпоредба, отнасяща се само до физическите лица), а съответните разпоредби на ЕКЗПЧОС и ХОПЕС

В практиката вече е възприето и разрешението, че правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. За юридическите лица, извън тези спорове, освобождаването е възможно по изключение тогава, когато внасянето на таксата ще представлява за лицето непреодолимо препятствие за достъпа до съд и изискването й е несъвместимо с принципа на ефективната съдебна защита, закрепен в чл. 47 ХОПЕС. Има нова практика на ВКС напр. определение № 562/25.10.2022 г. по ч. т. д. № 2220/2022 г., II т. о.) ,която е съобразена и с практиката на Съда на ЕС /напр. решение от 22 декември 2010 по дело С - 279/09, определение от 13.06.2012 г. по дело С156/12, решения по дела С-69/14 и С571/16.Според практиката на СЕС има и случаи, в които е възможно освобождаване от държавна такса на юридически лица, въпреки отсъствието на разпоредба в националното законодателство на държавата членка, признаваща на юридическите лица правото на освобождаване от държавна такса за производствата пред съда. За да се произнесе дали е налице основание за освобождаване от такса, националният съд следва да провери дали това задължение представлява за всеки конкретен случай ограничение на правото на достъп до съд, което да накърнява самата същност на това право, дали е насочено към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между 3 използваните средства и поставената цел; в рамките на тази преценка съдът може да съобрази предмета на спора, вероятността да бъде постановено положително за страната решение, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право, възможността на лицето ефективно да защити позицията си и размера на таксите или разноските. Когато юридическото лице е търговец и преследва стопанска цел, преценката на съда следва да обхване не само неговите финансови възможности и платежоспособност, но и финансовите възможности на съдружниците/акционерите да набавят необходимите средства за предявяване на иска или за подаване на жалбата.

Тъй като това дружество многократно поставя въпрос за освобождаването му от такси и разноски в първоинстанционното производство, то въззивният съд излага по подробни съображения , а именно:

Както вече беше посочено в практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса (решение от 24.12.2009 г. по дело "Агромодел" ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99). В тези решения е прието , че достъп до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса. Само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност.

Аналогична е и практиката на СЕС,обективирана в Определение от 13.06.2012 г. по дело С –156/12 GREP/Freistat Bayern, според което принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. Националният съд обаче следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ 4 представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел, като са посочени и критериите ,които следва да има предвид съда.

Конкретно когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им. В този смисъл той може да вземе под внимание например правноорганизационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата.

След преценка на релевантните обстоятелства съдът намира, че размерът на разноските, възложени на частния жалбоподател за събиране на допуснатите доказателства по негово искане , не се явява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие на дружеството. От извършената служебно справка в Търговския регистър става ясно, че дружеството – молител е действащо, не е било обявявано в несъстоятелност и / или неплатежоспособност. Разноските не са нито прекомерни ,нито затрудняващи който и да е правен субект. Те всъщност представляват ¼ от минималната работна заплата , установена за страната, а липсват каквито и да е данни ,че сума в такъв размер би препятствала ответника да реализира правата си в съдебното производство.

Отделно от това , тъй като се касае за производство , различно от чл.83 ал.2 от ГПК, то и в тежест на молителя е да установи основанието ,на което иска да бъде освободен от такси и разноски.

По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Районен съд Пазарджик № 181 от 19,01.2023 г., постановено по гр.д. № 2884/2022 г. по описа на съда , с което 5 съдът е отказал на частния жалбоподател освобождаване от разноски , състоящи се в определено възнаграждение за експерт в размер на 250 лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6