Решение № 164 от 07.11.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Кърджали, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200482 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 10598793, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на С. Б. Р. с ЕГН **********, адрес ****, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 24.12.2024 г. в гр.Кърджали.

Жалбоподателят С. Б. Р. намира атакувания електронен фиш за незаконосъобразен.

Сочи, че разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП уреждала хипотеза, която е изключение от общата уредба на производството по установяване на административни нарушения и налагане на наказания. Това изключение се прилагало в ограничени случаи, когато скоростта е измерена и деянието е установено и заснето с техническо средство в отсъствие на контролни органи на мястото на извършване на нарушението. Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като никога не е притежавал и управлявал МПС с рег.№ ****.

Не било доказано и отразено точното място на нарушението и местоположението на използваната система за видеоконтрол. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш, както и да му присъди направените разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че жалбоподателят не е управлявал процесното МПС и не е извършил описаното в електронния фиш нарушение, което се установило от събраните по делото доказателства. Моли за отмяна на атакувания фиш, както и за присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се 1 представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.12.2024 г. на територията обслужвана от ОД МВР-Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр.№ 120cd09. Същият бил позициониран в гр.Кърджали на бул.„Беломорски“, където действащото ограничение на скоростта било 50 км/ч. за населено място. В 14.28 часа на 24.12.2024 г. бил заснет лек автомобил „****“ с рег.№ ****, движещ се по бул.

„Беломорски“ в гр.Кърджали, до бензиностанция „Еко“, в посока от с.Калинка към ЕГ „Христо Ботев“, със скорост 68 км/ч. при ограничение на скоростта 50 км/ч. След обработване на информацията от заснемането бил издаден атакувания електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на жалбоподателя С. Б. Р. в графа собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател. В описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 68 км/ч. - превишаване с 16 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.

Видно от справка за собственост на МПС от 25.06.2025 г., издадена от сектор ППКърджали, посоченият в обжалвания електронен фиш лек автомобил „****“ с рег.№ **** е собственост на Б. С. Р. с ЕГН **********.

По делото са представени препис-извлечение от Акт за смърт № **** и Удостоверение за наследници от 10.06.2024 г., от които се установява, че Б. С. Р. с ЕГН ********** е починал на ****, като след смъртта си е оставил следните наследници по закон: С. Б. Р. с ЕГН ********** и Б. Б. Р. с ЕГН ********** - синове.

По делото е разпитана свидетелката Ю. И., която установява, че с покойния Б. С. Р. живеели на съпружески начала, макар да нямали сключен граждански брак. Б. Р. притежавал автомобил „****“ с рег.№ ****, който след смъртта му управлявала тя. Твърди също, че не познавала жалбоподателя С. Р., който бил син на нейния съжител, както и че не му била предоставяла автомобила. След като Б. Р. починал, тя използвала и управлявала моторното превозно средство, което не било прехвърлено още на нейно име.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелката Ю. И., кредитирани като правдиви и логични, кореспондиращи с всички други 2 доказателства; снимков материал на заснето нарушение от 24.12.2024 г.; Справка за собственост на МПС рег.№ ****; справка за лице от АИС „Български документи за самоличност“ за Б. С. Р.; Списък от 01.02.2022 г. на служители от сектор ПП към ОД МВРКърджали за проведено обучение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта;

Протокол от проверка № 094-СГС-ИСИС/09.07.2024 г.; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 24.12.2024 г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; справка от АИС АНД; Удостоверение за наследници от 02.07.2025 г.; Разписка от 09.06.2025 г.; снимка на разположението на уреда за заснемане; препис-извлечение от Акт за смърт № ****; Удостоверение за наследници от 10.06.2024 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, в редакцията към инкриминираната дата, забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. Процесният случай е описан именно като такъв. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в гр.Кърджали. Тъй като е отчетено превишаване на допустимата скорост за движение в населено място с 18 км/ч., е приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е от 11 до 20 км/ч.

Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. В електронния фиш като нарушител е посочен С. Б. Р., тъй като е установено, че той е един от наследниците на собственика, на когото е регистрирано моторното превозно средство. След анализ на всички приобщени по делото материали, съдът намира вмененото на жалбоподателя деяние за недоказано по несъмнен начин. От представените по делото доказателства се установява, че собственик на автомобила „****“ рег.№ **** е Б. С. Р. - баща на жалбоподателя, починал на **** От приетото удостоверение за наследници на Б. С. Р. е видно, че негов наследник е не само жалбоподателят, но и другият син Б. Б. Р.. При това положение не става ясно защо наказващият орган е приел, че след смъртта на собственика Б. Р., собствеността и владението върху автомобила са преминали именно върху жалбоподателя, доколкото по преписката няма никакви данни в качеството на наследник той да е изпълнил задължението си да уведоми службата по регистрация за придобиване на собствеността върху автомобила.

На следващо място, по делото се събраха доказателства, че жалбоподателят никога не е имал владението на процесното МПС. Същото се е намирало във владение на свидетелката Ю. И., която е живеела на съпружески начала със собственика Б. Р., като след смъртта му само тя е управлявала автомобила. Налагането на административно наказание е законосъобразно само 3 ако извършеното административно нарушение е доказано по несъмнен начин. За да се приеме, че на инкриминираната дата и място автомобилът е управляван с превишена скорост и отговорен за това следва да бъде лицето, което е наследник на собственика, то трябва да са налице доказателства, че наследствената маса е приета от този наследник и той е получил владението върху процесния автомобил, а такива доказателства в случая липсват.

В тежест на административнонаказващия орган е да установи по недвусмислен начин всички признаци на административното нарушение, а това не бе сторено. Изложеното до тук води до извода, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на С. Б. Р. с атакувания електронен фиш, което като правна последица обуславя неговата отмяна.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и разноски по делото, тъй като съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на електронния фиш, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 500 лв. с включен ДДС. От представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съобразно чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, дължимото възнаграждение възлиза на 400 лв., съответно 480 лв. с ДДС. В конкретния случай предмет на обжалване е електронен фиш, с който е наложено едно административно наказание за нарушение по ЗДвП, а делото не представлява фактическа и правна сложност. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата и с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, да е справедлив и обоснован. Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, а именно до размера на 480 лв. с включен ДДС.

Доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

При този изход на делото и предвид отмяната на обжалвания акт, на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 10598793, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на С. Б. Р. с ЕГН **********, адрес ****, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 24.12.2024 г. в гр.Кърджали.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на С. Б. Р. с ЕГН **********, адрес ****, сумата от 480 лв., представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.