Определение № 3819 от 18.11.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3819

Окръжен съд – Варна

18.11.2020 г.

Град Варна

II състав

На 18.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20203100503310 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621 от гр. Варна, представлявано от юрк. М., срещу протоколно определение от открито заседание, проведено на 29.09.2020г. по гр.д.20643/19г по описа на ВРС 14 св, с което съдът е отказал за уважи отвод за компетентност, основан на арбитражно споразумение.

Жалбата вх. №271116/07.10.20г. е подадена в законоустановения едноседмичен срок, видно от удостоверена дата на приемане на 06.10.20г на пощенска пратка от куриера, извършил доставката. Изявлението за сезиране на въззивен съд е на надлежна страна – ответник, позовал се на клауза от договора, представляваща споразумение за отнасяне на спорове по неговото изпълнение пред арбитражен съд. Производството по жалбата е процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 вр. чл. 15 ал.2 ГПК. Авансово дължимата такса за обжалване с частна жалба е внесена.

Жалбоподателят твърди, че съдът е пренебрегнал писмена уговорка в договор между търговски дружества, сключен от нарочно овластен пълномощник въз основа на заявление за ползване на мрежова услуга, предоставяна при общи условия. Позовава се на съдържанието на бланков тип 1 договор, в който е била отразена арбитражната клауза, представен на клиента като готов и подписан от доставчика на услугата текст. Сочи, че зачеркването на тази част от документа и добавката на отказа от тази клауза са извършени едностранно от пълномощника на заявилия искане за доставка потребител на услугата. Като счита, че промяната в текста не е била съгласувана с доставчика и не е било потвърдена в последствие, не следва да се съобразява като част от общата воля на страните. С доводи за необосновано отричане на валидността на арбитражната клауза поради тази поправка, моли определението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да бъде приложен правилно чл. 8 ал.1 ЗМТА, изискващ от съда да прекрати делото, образувано по спор, предмет на валидно арбитражно споразумение.

В срока по чл. 276 ГПК насрещната страна – ищецът “ФРЕШ МЕС“ЕООД, ЕИК 203218091,гр. Варна, чрез упълномощен адвокат А. (ВАК) оспорва жалбата с доводи за правилно приложен процесуален закон. Сочи, че извода за липса на арбитражно споразумение е основан на правилно преценени факти след представяна на оригинален екземпляр от документа, в който е установена поправка, нанесена при сключване на сделката. Счита, че след като дружеството – доставчик е възприело това съдържание на документа без възражения, то е приело да изпълнявало доставката без тази допълнителна клауза по него. Моли определението, с което съдът е отхвърлил позоваване на отпадналата клауза е да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна претендира и за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар за защита по тази жалба.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба на търговец, договорил с мрежов оператор достъп и пренос на електрическа енергия чрез разпределителна мрежа за захранване на своя търговски обект.

Претенцията си потребителят на мрежовата услуга е основал на понесени имуществени вреди, изразяващи се в загуба на унищожена оборотна стока поради негодност за употреба, причинена от неизпълнени в срок задължения на доставчика за възстановяване на спряно по вина на клиента захранване на 2 складови хладилни витрини в магазин за продажба на месо. Така очертания предмет на спора категорично изключва потребителския му характер, като няма никакво съмнение, че търговското дружество е договорило доставката именно за да ползва енергията за производствените си нужди.

Жалбоподателят – доставчик на електроразпределителната услуга е възразил в срока за отговор по исковата молба по компетентността на съда, като се е позовал на арбитражно споразумение, представляващо чл. 11 от сключения договор за достъп и пренос № СвП-17-369/14.07.2017г., с което договарящите се страни е следвало да отнесат споровете си за решаване пред Арбитражен съд, учреден при Сдружение „ППМ“. Оригиналът на документа, в който тази клауза е била записана е представен по делото от доставчика, ведно с копия от заявление на клиента за начало на преговорите по договаряне на поисканата услуга и пълномощно на лицето, което го е представлявало в този преговорен процес. Видно от попълнена бланказаявление, търсещият доставката търговец е вписал изрични декларации в пет пункта относно запознаване с общите условия на доставчика(публично оповестени в Интернет https://www.erpsever.bg/bg/obshti-uslovija), съгласие за обработка на лични данни и кореспонденция и потвърждение на оповестените в заявлението факти. Извън тези декларации в бланката е вписано и оповестяване на възможност при защита на права и интереси страните да ползват арбитражен съд за решаване на възникнал между тях спор. Така съставеното заявление е датирано на 10.07.17г и е удостоверено като получено от доставчика на същата дата. В съставения на 14.07.17г договор е вписана изрична клауза в раздела „други условия“, като чл. 11 възпроизвежда текст идентичен с последния абзац от заявлението. Върху оригинала обаче, последната част от изречението, визиращо именно възможността за арбитражно производство е зачеркната и вместо нея е нанесена ръкописна добавка „без арбитражна клауза“, подписана само от пълномощника на ползвателя на мрежата, без датиране.

Въз основа на така представените писмени доказателства въззивният съд намира, че арбитражно споразумение не е било сключено. На първо място общите условия, оповестени на клиентите на лицензирания оператор на разпределителната мрежа не съдържат правило, изискващо от клиенти съгласие за отнасяне на спорове пред арбитраж. Затова и вписания в 3 унифицираната бланка- заявление текст може да се възприема само като предложение на доставчика за допълнително договаряне на изрично споразумение, но не и като обвързваща заявителя оферта. Аргумент в тази насока е самото графично оформление на бланката, която в обвързващата бъдещия клиент част е формулирана като декларации, а този текст е посочен след тях и с по-дребен шрифт. Отделно от това, самото заявление представлява само покана за начало на преговорите, тъй като то не изчерпва цялото съдържание на изявлението, по което страните следва да постигнат съгласие, а само слага начало на проучването от страна на доставчика на възможностите да предоставя услугата си на този потенциален ползвател.

Едва изготвен въз основа на декларираните в заявлението данни писмен договор, подписан от една от страните би имал характер на оферта за сключване на сделката, тъй само така съвпадащата воля на насрещната страна може да се изяви с просто полагане на подпис. Затова и в конкретния случай е без значение коя от страните е подписала документа първа и събиране на гласни доказателства за това не е било необходимо. Ако отпечатаният договор (с пълен текст на чл. 11) е бил предложен вече подписан от доставчика на клиента, то явно първата обвързваща оферта е била негова, но тя изрично не е приета от насрещна страна, тъй като ползвателят, чрез пълномощника си, е върнал подписан текст с ръкописната поправка, изключваща клаузата за арбитраж. Обратно, ако писменият договор е бил представен на клиента неподписан, но е върнат за приемане на офертата от доставчика без клауза в чл.11, отново обща воля за арбитража няма как да е съгласувана. Не може да се приеме за достоверна тезата на жалбоподателя, че първоначално договорът е бил подписан(като оферта) без корекция от клиента, след това е потвърден в този вид от доставчика, а зачеркването е извършено след като съгласията вече са били документирани. Ако това беше така, поправен следваше да е само екземпляра на ищеца, а не оригиналът, съхраняван в деловодство на доставчика. Явно е, че преговорният процес на приемане на обвързваща оферта е приключил без одобрение на арбитражната клауза от двете насрещни страни. Затова и фактическия състав на основанието, пораждащо споразумение за решаване на спорове по този договор от частен арбитраж не е довършен и сделка с това съдържание не е сключена. Същевременно по цялото останало съдържание на уговорената 4 доставка волите на преговарящите са съвпаднали и договорът е бил сключен без арбитражната клауза, която има самостоятелен характер и не засяга останалата част от сделката. Не е налице процесуална пречка за разглеждане на делото от държавния съд с обща компетентност по граждански дела и необоснованият отвод за неподведомственост по чл. 19 ГПК вр. чл. 8 ал.1 ЗМТА не може да бъде уважен.

В заключение макар и по различни съображения, въззивният съд достига до извод, който води до резултат идентичен с постановения обжалван съдебен акт.

С настоящия акт приключва разглеждането на въпроса относно подведомственост на спора между страните, поради което съдът следва да разгледа и претенцията за разноски. Неоснователното си искане жалбоподателят е провокирал направените разноски за настоящото производство, поради което претенцията за компенсиране на насрещната страна следва да бъде уважена. Представен е договора за правна помощ, съдържащ разписка за удостоверено плащане в брой на хонорар от 300лв. В този размер се присъждат разноските на въззиваемата страна.

По тези съображения и на осн.чл. 278 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621 от гр. Варна, представлявано от юрк. М., срещу протоколно определение от открито заседание, проведено на 29.09.2020г. по гр.д.20643/19г по описа на ВРС 14 св, с което съдът е отказал за уважи отвод за компетентност, основан на арбитражно споразумение и за прекрати делото по иска на “ФРЕШ МЕС“ЕООД за присъждане на обезщетение за вреди от неизпълнен договор за мрежова услуга.

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Е, да заплати на“ФРЕШ МЕС“ЕООД, ЕИК 203218091,гр. Варна, ул. Цар Иван Страцимир 5

№ 75 сумата от 300 (триста )лева, представляваща направени разноски за защита по неоснователна жалба, на осн. чл. 81 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване( т.9в от ТРОСГТК 1 /2013).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6