Решение № 403 от 29.04.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Стара Загора, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Д. С. като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20265530100045 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55 ал.1 предл.І ЗЗД.

Ищецът *** твърди в исковата си молба, че е страна по Договор за паричен заем Кредирект №***/10.03.2023г. сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД София. Съгласно чл.3 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1200 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 1881 лева, съгласно условията на договора. Договора е сключен при ГПР в размер на 47.59 % и ГЛП в размер на 40.05% , при срок на кредита от 4 вноска. Съгласно чл.6.2 от Договор за паричен заем Кредирект №***/10.03.2023г. ищецът дължи неустойка в размер на 559,98 лева. Заявява, че е заплатил по договора сумата от 1320,16 лева, за което прилага платежно.

Счита, че Договор за паричен заем Кредирект №***/10.03.2023г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като: в договора е посочен приложимия лихвен процент, но не са посочени условията за прилагането му; ГПР е посочен само като абсолютна стойност, липсва методика на формирането на ГПР, липсва яснота какво включва ГПР, посочения ГПР не отразява действителния размер на ГПР - не включва всички разходи по кредита, неустойката.

При условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.6.2 от Договор за паричен заем Кредирект №***/10.03.2023г. предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Излага подробни аргументи и правен анализ в подкрепа на тезата си за 1 недействителност на договора и нищожност на клаузата за неустойката.

Моли съда да постанови решение, с което:

- да обяви за нищожен Договор за паричен заем Кредирект №***/10.03.2023г. на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК, а в условията на евентуалност да обяви за нищожна клаузата на чл.6.2 от Договор за паричен заем Кредирект №***/10.03.2023г. предвиждаща заплащането на неустойка на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл.19 ал.4 от ЗПК;

- на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД да осъди ответника „СИТИ КЕШ“ ООД София да му заплати сумата от 120,16 лева, недължимо платена по недействителен Договор за паричен заем Кредирект №***/10.03.2023г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД София представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявените искове.

Счита, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, тъй като са спазени всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Счита оспорената клауза за неустойката за действителна. Също, че не е налице неравноправност по ЗЗП и заблуждаваща търговска практика. Излага подробен правен анализ на клаузите на договора и относимите норми, като се позовава и на съдебна практика.

Счита предявения установителен иск за обявяване на нищожност на договора в цялост и на неустоечната клауза за неоснователен, което обосновава и неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, респективно клаузата за неустойка.

Признава получаването на процесната сума, но твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни по изложените в отговора съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора.

Моли съда да отхвърли предявените от *** претенции като неоснователни.

Претендира направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че на 10.03.2023г. между ищеца ***, в качеството на кредитополучател и „СИТИ КЕШ“ ООД София, в качеството на кредитодател, е сключен Договор за паричен заем Кредирект №***, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 1200лв. срещу задължението на последния да го върне на четири месечни вноски в срок до 10.07.2023г., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05% и ГПР в размер на 47.59%. В 2 чл.6 от договора е посочено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне от посочените обезпечения: поръчител или банкова гаранция. Предвидено е, че обезпечението следва да отговаря изчерпателно посочени условия в чл.33 ал.1 от ОУ, като при неизпълнение в тридневен срок от сключването на договора да предостави обезпечение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 559,98 лв., която ще се плаща разсрочено съгласно погасителния план (чл.6.2 от договора).

По делото не е спорно, че ищецът *** е погасил на 17.05.2023г. задължение по договора в размер 1320,16 лв.

При така събраните доказателства съдът намира, че не е спорно по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, както и че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, поради което за валидност на договора и последиците му приложение ще намерят изискванията на ЗПК.

Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.712 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Ищецът излага твърдения за нарушения на императивните норми на ЗПК, касаещи ГПР и в частност твърдения, че ГПР не отразява действителния размер на разходите, тъй като в същия не са включени всички такси, комисионни и други видове плащания, събрани от ответника по договора, в т.ч. и визираното в чл.6 задължение за предоставяне на обезпечения – поръчител или банкова гаранция, поради което счита договора за потребителски кредит за недействителен.

Разпоредбата на чл.11, ал.1 ЗПК, регламентираща съдържанието на договора за потребителски кредит, в т.10 въвежда изискване за посочване в договора на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Това изискване е въведено, за да гарантира на потребителя яснота и прозрачност как се формира задължението му, какво е оскъпяването на кредита, както и да му даде възможност да извърши съпоставка с други кредитни продукти и направи своя избор. По правилата на чл.19, ал.1-3 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на ЗПК §1, т.1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От изложеното следва, че годишният процент на разходите следва да включва всички разходи 3 на кредитната институция по отпускане и управление на кредита. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В настоящия случай в цитирания по-горе договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер на ГПР 49,63%/.

Действително в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47,59%, т.е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 ЗПК, но не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно уговорената по договора неустойка за подсигуряване на поръчител или банкова гаранция, която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. Неустойката за подсигуряване на поръчител или банкова гаранция е определена като месечна вноска за срока на договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР. Прибавянето към ГПР на сумата за непредоставено обезпечение, несъмнено води до надвишаване на ограничението на чл.19 ал.4 ЗПК, а от там до нищожност на основание чл.19 ал.5 ЗПК.

Предвид изложеното се налага извод, че договора за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в него липсва посочване на действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което представлява на нарушение по чл.22 ЗПК, водещо до недействителност на договора. Следва да се уточни, че нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е посочен, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят е реално лишен от информация за приложимия ГПР, което право му признава и гарантира ЗПК.

Предвид изложеното се налага извод, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него липсва посочване на действителният процент на ГПР. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което представлява на нарушение по чл.22 ЗПК, водещо до недействителност на договора. В този случай по правилата на чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск за нищожност на договора 4 е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, (факт, който не е спорен по делото), а задължение на ответника е да установи, че е налице правнозначимо основание за получаването на сумата, респ. за задържането й. Предвид установената недействителност на процесния договор за кредит и с оглед правилото на чл.23 ЗПК, съдът намира, че за ответника не е налице основание за задържане на платената по договора сума 120,16 лв.