Определение № 859 от 09.09.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 859 гр. Габрово, 09.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500542 по описа за 2025 година Производството по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 2205 от 24.07.2025 г. от адв. Г. Н. като пълномощник на Д. С. А., срещу Определение № 284 от 26.06.2025 г. по гр. д. № 281 по описа за 2024 г. на РС – Дряново.

В частната жалба се твърди, че с посоченото определение съдът недопустимо изменил решението си в частта за разноските като намалил присъденото възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на осн. чл.

38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗАдв. от 1 920 лв. с ДДС до размера от 1 200 лв. с ДДС. Молбата по чл. 248 ГПК на насрещната страна била недопустима, тъй като страната не била представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, което било абсолютна положителна процесуална предпоставка. Наред с това, неправилно съдът бил намалил присъденото възнаграждение, тъй като делото се отличавало с по-висока фактическа и правна сложност. Твърди, че неправилно съдът е оставил без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските в посока увеличаване на присъдения размер на адвокатския хонорар. Твърди, че съгласно чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, при частични искове възнаграждението за първия частичен иск се определя върху пълния размер на вземането, независимо за каква част от него е предявен искът. Сочи, че общия размер на следващото му се възнаграждение за представителство по делото възлиза на 3 306, 83 лв. с ДДС /1 945, 69 лв. по първия иск, по който материалният интерес е 17 174,36 лв., и 810 лв. по втория, по който материалният интерес е 5 100 лв., или общо 2 755, 69 лв. без ДДС/. Твърди, че предвид особената фактическа и правна сложност, съгласно чл. 2, ал. 9 от Наредбата, възнаграждението може да бъде определено в двукратен размер.

Моли съда да обезсили като недопустимо Определение № 284 от 26.06.2025 г. по гр. д. № 281 по описа за 2024 г. на РС – Дряново и да измени решението в частта за разноските като му присъди възнаграждение за оказана безплатна 1 правна помощ в размер на 6 613, 66 лв. с ДДС, евентуално в размер на 3 306, 83 лв. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 276 ГПК, насрещната страна оспорва частната жалба като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Съдът като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по обективно и кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 265, ал. 1 ЗЗД от С. Й. М. срещу Д. С. А. за заплащането на сумата от 5 100 лв., предявен като частичен иск от общо сумата 17 174, 36 лв., представляваща необходимата сума за поправката на недостатъците от извършените строително-монтажни работи, и иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 100 лв., предявен като частичен иск от общо сумата 38 453, 81 лв., представляваща разликата между уговореното възнаграждение по договора за строителство и реалната пазарна стойност на уговорената работа.

Към отговора на исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който Д. А. е възложил на адв. Г. Н. представителството му по делото, като е уговорено, че осъществената правна помощ е безплатна на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗАдв.

С решение № 21 от 07.05.2025 г. по гр. д. № 281/2024 г. по описа на РС – Дряново са отхвърлени предявените частични искове, като ищецът С. Й. М. е осъден да заплати на адв. Г. Н. сумата от общо 1 920 лв. с ДДС /по 800 лв. за защитата по всеки иск, т.е. 1 600 без ДДС/ за оказаната безплатна правна помощ на ответника.

Постъпила е молба с вх. № 1380/14.05.2025 г. за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК от С. Й. М., с която е поискано от съда да намали присъденото възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответника.

Постъпила е молба с вх. № 1535/23.05.2025 г. изменение на решението в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК от адв. Г. Н., като пълномощник на Д. С. А., с която е поискано от съда да увеличи присъдения размер на възнаграждението за безплатната правна помощ, като осъди С. М. да заплати на адв. Г. Н. сумата от 6 613, 66 лв., а евентуално сумата от 3 306, 83 лв.

След размяна на книжата и депозирането на отговори по молбите от насрещните страни, съдът се е произнесъл с Определение № 796/14.08.2025 г., с което е изменил решението си в частта за разноските, като е намалил присъденото възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ от 1 920 лв. с ДДС на 1 200 лв. с ДДС и е оставил без уважение молбата на адв. Г. Н..

При така установената фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

В производството по обжалване на определения и разпореждания, 2 въззивният съд проверява служебно валидността, допустимостта и правилността на обжалвания акт, независимо от въведените доводи в частната жалба. Въззивният съд намира, че обжалваното определение е валидно и допустимо. Представянето на списък по чл. 80 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото да се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските от тази страна, чието искане за присъждането им е уважено, но тя смята, че размерът им е неправилно изчислен.

Непредставянето на списък обаче не е основание да се отрече правото да се иска изменение по чл. 248 ГПК, когато искането се отнася до разноските, присъдени в полза на насрещната страна. След като искането по чл. 248 ГПК не касае направените от страната молител разноски, пропускът да се представи списък по чл. 80 ГПК е ирелевантно за надлежното упражняване на правото по чл. 248 ГПК и не прави искането недопустимо.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. предвижда на представлявалия безплатно спечелилата страна адвокат да се присъди съответно възнаграждение при обективирането на две предпоставки: да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от предвидените основания и насрещната страна да е осъдена за разноски.

При присъждане на адвокатско възнаграждение съдът определя същото в зависимост от правната и фактическата сложност на делото. Ориентир за точния размер на възнаграждението се явява и материалният интерес по производството. Взема се още предвид вида на спора и съответно вида и обема на осъществената правна защита /вид, количество и сложност на извършената работа от адвоката, вкл. труд и време при осъществяването й/.

При преценка за фактическата сложност на едно производство релевантни са доказателствените факти, които следва да се установят по делото и доказателствата, които ги обективират. Правната сложност на гражданското производство е обусловена от правното разрешение на повдигнатите материалноправни и процесуалноправни въпроси, което е различно по сложност във всеки отделен случай.

Отнесено към настоящия случай, при определяне на възнаграждението на адв. Г. Н. следва да бъдат отчетени обстоятелствата, че правната помощ е осъществена за изготвяне и подаване на писмен отговор на исковата молба в обем 10 страници, обективираща частични искови претенции по чл. 265 и чл.

59 ЗЗД, всяка от които в размер на 5 100 лв. Следва да бъде взето предвид обстоятелството, че исковата претенция по чл. 265, ал. 1 ЗЗД касае недостатъци на извършен ремонт по договор за строителство. Към исковата молба са приложени множество писмени документи, налагащи подробното им проучване. Производството по делото е проведено в две открити съдебни заседания с участието на пълномощника на ответника. Събирани са писмени и гласни доказателства /четирима свидетели/ с активното участие на процесуалния представител на ответника. Поставени са въпроси на ищцовата страна по реда на чл. 176 ГПК, формулирани от адв. Н. като пълномощник на ответника. Изслушана е съдебно-техническа експертиза. Организирането на защитата на ответника, чийто процесуален представил е адв. Г. Н., е изисквало подробно запознаване със заключението на вещото лице по назначената 3 съдебно-техническа експертиза /в обем на 12 страници/. Представени са и писмени бележки по спора от адв. Н., като пълномощник на ответника по делото. Всички тези обстоятелства налагат извода, че делото се определя като такова със средна фактическа и правна сложност, характерна за този предмет на делото. Не би могъл да бъде споделен извода на жалбоподателя, че делото се отличава с особена фактическа и правна сложност, предвид обстоятелството, че делата, с предмет спорове, касаещи договори за строителство, обикновено разкриват именно такава фактическа и правна сложност и подготовката и проучването по настоящето делото не се отличава с по-голяма от обичайната сложност.

На следващо място, материалният интерес по иска се определя от неговата цена, а не от пълния размер на непредявеното вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума, която е материалния интерес на предявения иск, определящ: предметните предели, по които се формира силата на пресъдено нещо; подсъдността на поставения за разглеждане спор и реда за обжалване на постановените по него съдебни актове. В този смисъл са и разясненията дадени в мотивите на т. 1 на ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Предметът на делото е спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, а по частичните искове само частта от вземането заявена с исковата молба.

На следващо място, съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С438/22 съдът не е обвързан от минимално определен размер на адвокатския хонорар в нормативен акт, изготвен от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, следователно е без значение какъв е минималният размер на адвокатското възнаграждение според Наредба на Висшия адвокатски съвет. Посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

При съобразяване на гореизложените обстоятелства, настоящият въззивен състав намира, че възнаграждение в размер на 800 лв. за осъщественото процесуално представителство по всеки от двата иска или общо 1 600 лв. без ДДС /1 920 лв. с ДДС/ е съответна на положения адвокатски труд. При несъвпадението между изводите на настоящият въззивен състав с изводите на първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да се отмени като неправилно. Предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд е определил същия размер на възнаграждението в решението си, то молбите на двете насрещни страни по чл. 248 ГПК, депозирани пред него, по които е постановено обжалваното определение, следва да се оставят без уважение. В останалата част на частната жалба, досежно претендираното увеличаване размера на присъденото адвокатско възнаграждение, същата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради 4 което в него не се носи отговорност за разноски. В него само се изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Изложеното е валидно и за производството по чл. 248, ал. 3 ГПК /Определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г., IV г. о. на ВКС; Определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 552 от 25.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4894/2016 г., IV г. о. на ВКС/. Предвид това, държавната такса, заплатена от жалбоподателя не следва да се възлага в тежест на насрещната страна, независимо от частичната й основателност.