Определение № 939 от 25.10.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 939 гр. София, 25.10.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20211100902052 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „БХМ К.Б.“ ООД срещу Н.А.П., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55 ЗЗД (евентуално чл. 59 ЗЗД) за връщане на сумата 200 000,00 лв. – държавна такса по чл. 30, ал. 5 от Закона за хазарта, платена съгласно решение №000030-966/26.03.2021г. за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри в игрално казино, както и за връщане на сумата 100 000,00 лв. – държавна такса по чл. 30, ал.

6 от Закона за хазарта, платена съгласно решение №000030-867/26.03.2021г. за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати.

Според твърденията в исковата молба таксите са определени с цитираните решения за издаване на лицензи в нарушение на правилата на чл. 30 от Закона за хазарта, поради което плащането им е без основание и платените суми за такси подлежат на връщане.

Исковете са недопустими.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК вземанията за държавни такси (каквито представляват и таксите по чл. 30, ал. 5 и 6 от Закона за хазарта) представляват публични вземания, а правоотношенията с предмет публични вземания са регламентирани с разпоредбите на ДОПК като публичноправни отношения (на власт и подчинение), а не като частноправни отношения (между равнопоставени субекти), поради което споровете относно възникването, изпълнението и погасяването на правоотношенията с предмет публични вземания не представляват гражданскоправни спорове и не предпоставят подведомственост за разглеждането им от гражданските съдилища.

Изложеното се отнася и за случаи като процесния, при които като предмет на делото е заявено парично вземане за възстановяване на недължимо платени държавни такси, тъй като правоотношенията по възстановяване на недължимо платени публични вземания също са регламентирани с правилата на чл. 128 – 132 ДОПК като правоотношения на публичното право, а предвиденият в разпоредбите специален административен ред за осъществяване на правото на 1 възстановяване на недължимо платени публични вземания, приложим съгласно чл. 4б ЗДТ и по отношение на правото на възстановяване на недължимо платени държавни такси, изключва възможността за искова защита на това право, включително с иск за неоснователно обогатяване по чл. 55 или 59 ЗЗД (изрично в този смисъл определение №130 от 18.02.2013г. по ч.т.д. №559/2012г. на ВКС, ІІ т.о., определение №269 от 30.04.2014г. по ч.т.д. №1192/2014г. на ВКС, ІІ т.о., определение №300 от 15.05.2009г. по т.д. №88/2009г. на ВКС І т.о.).

Съдебната практика (в това число и цитираното в исковата молба решение №184/21.01.2021г. по гр.д. №2686/2019г. на ВКС, IV ГО) действително е обосновала допустимост на осъдителни искове срещу държавата за връщане на платени без основание държавни такси, но само в хипотезите, при които законовите разпоредби, с които са предвидени таксите, са обявени за противоконституционни, тоест в хипотезите, при които по отношение на платените държавни такси е отпаднал съществен елемент от легалното определение за публично вземане, дадено в чл.

162, ал. 2, т. 3 ДОПК.

Процесният случай не е такъв (разпоредбите на чл. 30, ал. 5 и 6 от Закона за хазарта са част от действащото право и към настоящия момент), поради което и по изложените съображения предявените искове са недопустими, а исковата молба за предявяването им подлежи на връщане съгласно чл. 130 ГПК

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на „БХМ К.Б.“ ООД срещу Н.А.П..

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №2052/2021г. на СГС, ТО, VІ-15 с-в.

Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2