Решение № 19 от 07.01.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Пазарджик, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря С.М. като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20215220102003 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Подадена е искова молба от Р. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.

„К.Ч.“ *, чрез адвокат С.Н. М. от АК-Пловдив, съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Л.“ * против "СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС" АД, ЕИК/ПИК 203037835, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. София Парк, ул.”Рачо Петров Казанджията “ №4, вх.А, ет.6, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 18.09.2017г. ответното дружество се е снабдило против ищеца с издаден по ч.гр.дело №2802/2017г. по описа на PC Пазарджик въз основа на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, изпълнителен лист за следните суми, а именно: 275.54 лева - главница по договор за ползване на мобилни услуги, сключен с Мобилтел ЕАД; 6.98 лева лихва за забава за времето от 05.05.2017г. до 21.07.2017г.; 339.40 лева наказателна лихва за периода от 10.10.2012г. до 05.07.2013г., законна лихва от 24.07.2017г.; 385 лева - съдебни разноски.

Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист на 22.12.2017г. е образувано против ищеца изпълнително дело №973 от 2017г. по описа на ЧСИ Георги Самарджиев, по което са искани и извършени следните действия, 1 а именно: на 02.01.2018г. е наложен запор на банкови сметки; на 17.05.2021г. е насрочен опис на движими вещи за 23.06.2021г. от 12.00 часа.

Твърди, че вземането на ответника в размер на 275.54 лева - главница по договор за ползване на мобилни услуги, сключен с Мобилтел ЕАД е погасено по давност на 02.01.2021г. с изтичане на три години от последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело, а именно от 02.01.2018г.

/запор на банкови сметки/.

Твърди, че вземането по изпълнителния лист представлява периодични платежи по договор за ползване на мобилни услуги и доколкото същото не е установено със сила на пресъдено нещо, то погасителната давност за него е три години, която е започнала да тече на 02.01.2018г., което е последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело.

Сочи, че видно от изпълнително дело №973/2017г. по описа на ЧСИ Георги Самарджиев е, че за периода от 02.01.2018г. не са искани и не са предприемани изпълнителни действия, поради което и е настъпило прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК на 02.01.2018г., поради което и тригодишната погасителна давност е започнала да тече на 02.01.2018г., като насроченият за 23.06.2021г., съгласно призовка от 17.05.2021г. опис на движими вещи не прекъсва погасителната давност, тъй като опис не е извършен. Изходираната на 17.05.2021г. призовка не прекъсва давността. Освен това описът е насрочен по прекратено вече изпълнително дело, поради което и представлява ненадлежно изпълнително действие.

Твърди, че въпреки това обаче към настоящия момент изпълнителното дело против ищеца е висящо, като дори е насрочен опис на движими вещи, което обосновава правния интерес от предявяване на иск по чл.439 от ГПК.

По отношение на местната подсъдност ищецът се позовава на разпоредбата на чл.113 от ГПК, доколкото същият е потребител с адрес в гр.П..

Моли съда да постанови решение, по силата на което признае за установено, че Р. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„К.Ч.“ * не дължи на "СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС" АД, ЕИК/ПИК 203037835, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. София Парк, ул.“Рачо Петров Казанджията“ №4, вх.А, ет.6 сумата от 275.54 лева, представляващи главница 2 по договор за ползване на мобилни услуги сключен с Мобилтел ЕАД, съгласно издаден на 18.09.2017г. по частно гр. д. №2802 от 2017г. по описа на Районен съд - Пазарджик и образувано изпълнително дело №973 от 2017г. по описа на ЧСИ Георги Самарджиев.

Моли да му бъдат присъдени сторените съдебни разноски по следния списък, а именно: 50 лв. – платена държавна такса; 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника му, с който взема становище, че искът с правно основание чл.439 от ГПК е процесуално допустим, но изцяло неоснователен.

Излага съображения, че ищецът основава исковата си претенция на твърденията, че вземането на ответника е погасено по давност с изтичане на три години от последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело, осъществено на 02.01.2018г.

Сочи, че според ищеца вземането на ответника представлява периодично плащане и същото не е установено със сила на пресъдено нещо, то погасителната давност за него е три години.

Твърди, че от 02.01.2018г. не са искани и не са предприемани други изпълнителни действия, поради което е настъпила перемпция по чл.433 ал.1, т.8 от ГПК. Поради горното, ищецът счита, че са настъпили последиците на чл.111, б.„в“ от ЗЗД.

Твърди, че възражението за погасяване на вземането по давност е неоснователно.

Сочи, че производството по ч.гр.д. №2802/2017г. по описа на Районен съд - Пазарджик е образувано на основание чл.410 от ГПК. Съгласно чл.411 ал.3 от ГПК, в случаите когато съдът уважи депозираното заявление, издава заповед за изпълнение и връчва заповедта на длъжника.

Посочва, че срещу издадената заповед за изпълнение не е подадено възражение по чл.414 ГПК и тя е влязла в сила на основание чл.416 ал.1, предл.1 ГПК.

Твърди, че на 18.09.2017г. е издаден изпълнителен лист.

3

Твърди, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не прекъсва давността /съгласно мотивите на т.14 от ТР №2/2015г. по т.д. №3/2013г. на ОСГТК на ВКС/. С изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение по чл.414 ал.2 от ГПК, обаче, заповедта за изпълнение се стабилизира и спорът между страните е разрешен окончателно. Това е така, защото с влизане в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия ред, извън случаите на чл.424 от ГПК и чл.439 от ГПК, тъй като същите са преклудирани. По този начин се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането /арг. и от чл.371 ГПК/, поради което и намира приложение разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД - срокът на новата давност е всякога 5 години. Сочи съдебна практика.

Твърди, че неподаването на възражение в срока по чл.414 ал.2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл.116, б.„а” ЗЗД. Това е така, защото целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора. Сочи съдебна практика.

Твърди, че в конкретния случай заповедта за изпълнение е издадена на 31.07.2017г. и безспорно е стабилизирана с връчването й на длъжника и неподаването на възражение от него в срока по чл.414 от ГПК. В този смисъл, след като длъжникът не е подал възражение срещу издадената заповед, то следва да се приеме, че считано от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение и издаването на изпълнителния лист на 18.09.2017г. е започнала да тече нова петгодишна давност за вземането на ответника, съгласно чл.117 от ЗЗД, която не е изтекла към настоящия момент.

Твърди, че давността е прекъсната на 02.01.2018г. с налагане на запор на банкови сметки на длъжника, представляващо валидно извършено изпълнително действие по изпълнителното дело, от който момент е започнала да тече нова петгодишна давност. Доколкото ищецът не установява, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили 4 след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване, то искът се явява изцяло неоснователен.

Относно възражението на ищеца, че е настъпила перемпция по чл.433 ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителното производство е прекратено на това основание, взема становище, че това възражение не е предмет на иска по чл.439 от ГПК.

Сочи, че нормата на чл.439 от ГПК предоставя възможност на длъжника да оспори изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Посочва, че съгласно нормата на чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното дело се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, което обаче не влияе на валидността на вземането на взсикателя.

Оспорва твърдението, че изпълнително дело №973/2017г. по описа на ЧСИ Георги Самарджиев, с peг.№885, с район на действие ОС - гр.Пазарджик е прекратено на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК.

Твърди, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело по смисъла на чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, доколкото взискателят е предприемал валидни процесуални действия с оглед удовлетворяване на своето вземане по изпълнителното дело.

Твърди, че поради горното, предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК се явява напълно неоснователен.

Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение , като неоснователен и недоказан, иска, депозиран от Р. А. Т., с ЕГН ********** срещу „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД с ЕИК 203037835.

Моли съда да присъди в полза на ответното дружество сторените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото производството.

На основание чл.78 ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност , в случай, че адвокатското възнаграждение, претендирано от процесуалния представител на ищеца е прекомерно и същото превишава установения в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.

5

По доказателствените искания на ищеца за изискване и приобщаване към доказателствения материал по делото изп. дело №973/2017г. по описа на ЧСИ Георги Самарджиев и ч.гр.д. №2802/2017г. по описа на PC - Пазарджик не се противопоставя, като заявява, че ще се ползват от представените документи.

Предявеният иск се поддържа от пълномощника на ищеца, с представената в проведеното по делото съдебно заседание писмена молба.

Претендира разноските по делото по представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща свои представител в съдебно заседание. С писмена молба поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Излага подробни съображения по същество.

Съдът като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на ответника в писмения отговор и като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението като ал.2 на същата разпоредба предвижда, че искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск по чл.439 ал.1 от ГПК, предмет на разглеждане в настоящето производство, е процесуално допустим и подлежи на разглеждане, тъй като в исковата си молба ищецът се позовава на факти, настъпили след приключване на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, а именно на настъпила погасителна давност. Приема, че именно чрез иска по чл.439 ал.1 от ГПК длъжникът може да защити своите права. Неговата правна сфера е накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което ищецът има интерес да установи. Искът правилно е насочен срещу взискателя по изпълнителното дело. Така, че ответното дружество е надлежна странаответник по предявения иск.