Решение № 16165 от 15.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16165 гр. София, 15.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от М. ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110140068 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника М. А. П., да му заплати сумата о т 34,31 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № ***, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 8 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 12.06.2024 г.

Ищецът твърди че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, защото ответникът има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия. Излага, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Поддържа, че съгласно чл. 22, ал. 2 от ОУ клиентите заплащат на продавача на топлинна енергия и стойността на услугата за дялово разпределение, извършвана от избраната от тях фирма за дялово разпределение. Твърди, че през исковия период в топлоснабдения имот е използвана услугата за дялово разпределение, за стойността 1 на която е издавана фактура със срок на плащане, като купувачът не е престирал насрещно не е заплатил дължимата цена, поради което е изпаднал в забава. Претендира разноски.

Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника М. А. П. чрез назначения особен представител адв. Р. Ш., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните.

Оспорва доставката и потреблението на топлинна енергия в процесния имот през исковия период. Оспорва количеството на доставената топлинна енергия до имота. Излага, че топломерът в абонатната станция не е бил технически изправен и не е преминал през метрологични проверки, поради което не е отчитал правилно потребената топлинна енергия.

Възразява за изтекла погасителна давност. Алтернативно, твърди, че претендираните суми са изцяло погасени чрез плащане от наследодателя на ответника Г. А. П.. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

Предявени за разглеждане са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, в която се намира имотът, e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница за извършената услуга за дялово разпределение, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребител на ТЕ на ответника, е да установи, че недвижимият имот е бил собственост на наследодателя на ответника, както и факта на приемане на наследството от ответника направо или по опис. С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже основанията за спиране и прекъсване на давността, ако твърди, че такива са налице.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца от 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са 2 публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в приложимите ОУ, че имотът е топлофициран и количеството и стойността на доставената топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение за имота. На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК на ищеца е указано, че не сочи доказателства, че ответникът е приел наследството направо или по опис, както и че е поставил ответника в забава по отношение дължимата цена за извършената услуга за дялово разпределение.

Спорно по делото е обстоятелството имали ответницата качеството на потребител на топлинна енергия като собственик на имота, който се твърди, че е придобила по наследство от нейния брат, както и изпаднала ли е в забава по отношение на задължението за заплащане на стойността на услугата дялово разпределение.

Според Решение № 95 от 09.07.2024 г. по гр. дело № 1515/2023 г. на II ТО на ВКС, открито наследство не е прието, когато лицето, призовано към наследяване, не е направило изричен отказ от него съгласно чл. 52 ЗН, във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН. До приемането на наследството то е незаето (вакантно), като решаващият съдебен състав е изложил мотиви, че съгласно тълкувателното разяснение по т. 14 от ППВС № 4/30.10.1964 г. приемането на наследството може да стане мълчаливо - с конклудентни действия, когато от тези действия на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Този въпрос е фактически и подлежи на установяване съобразно конкретните обстоятелства по съответното дело. В мотивите по т. 2 от ТР № 1/23.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1/2021 г., ОСГК е изяснено, че при действащата система на приемане на наследството до момента, в който призованият към наследяване не обективира волята си да приеме наследството, е налице незаето (вакантно) наследство, при което все още не е ясно кой е субект на включените в състава му имуществени права и задължения. До приемането на наследството призованите към наследяване (наследниците по закон) не се легитимират като носители на наследствените права и задължения, поради което те нито са материалноправно легитимирани да предявяват иск за наследствени вземания, нито могат да отговарят по искове за наследствени задължения, а и не могат да се разпореждат с наследствени права.

Отказът от наследство е изричен формален акт на разпореждане с откритото наследство като съвкупност от имуществени права и задължения, принадлежащи на наследодателя. По своето правно естество то представлява едностранна формална сделка, която е неотменима и поражда конститутивното действие, към което волеизявлението на призованото към наследяване лице е насочено - с вписването на отказа в особената книга по чл. 49 ЗН, в предписаната от правната норма на чл. 52 ЗН форма за действителност. Съгласно определение № 85/20.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 799/2022 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, до вписването на отказа в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН частта, припадаща се на призования към наследяване, съставлява незаето (вакантно) наследство, като включените в него имуществени права и задължения нямат носител. В случая по делото не се установява ответницата да е приела оставеното наследство, част от което се твърди, че е и топлоснабдения имот, изрично по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН или мълчаливо по смисъла на 3 чл. 49, ал. 2 ЗН, поради което предявеният иск за главницата, както за акцесорната претенция за обезщетение за забава върху главницата са неоснователни.

Дори да де приеме, че стойността на главницата за дялово разпределение се дължи от ответницата като собственик на топлоснабдения имот, акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва отновно е неоснователна, тъй като независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от 2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22, във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на 8,00 лева е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

При този изход на спора разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу М. А. П., ЕГН **********, с адрес в ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 34,31 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № ***, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2024 г., до изплащане на вземането, и сумата от 8 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 12.06.2024 г.

Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 130036512, като трето лице помагач на страната на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4

5