Определение № 279 от 06.04.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 279 гр. гр. Добрич, 06.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Георги М. Павлов

Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно гражданско дело № 20233200500179 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕООД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 против разпореждане №964 от 17.02.2023г. по ч. гр. д. №20233230100425 по описа на Районен съд Добрич за 2023г., с което е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК против длъжника С. А. Е., ЕГН ********** от с.К., община Д., ул. „***“ № 22 за сумата от 323,72 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.08.2022г. до 25.01.2023г. по договор за потребителски кредит №7053245925/17.01.2022г.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване и в законоустановения срок.

Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:

По подадено заявление от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕООД, с ЕИК 131134023 в развилото се производство по ч. гр. д. №20233230100425 по описа на РС Добрич за 2023г. е издадена Заповед №159/17.02.2023г. за незабавно изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът С. А. Е., ЕГН ********** от с.К., община Д., ул. „***“ № 22, да заплати на кредитора следните суми: 3364,00 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 7053245925, сключен на 17.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 14.02.2023 г., до изплащане на вземането; 156,05 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 25.08.2022г. до 07.02.2023 г.; 197, 77 лв. съдебно-деловодни разноски.

1

С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 323,72 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.08.2022 г. до 25.01.2023 г., както и в частта за сумата над 156,05 лева до пълния претендиран размер от 457,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 25.08.2022 г. до 07.02.2023 г.

Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд в обжалваното разпореждане правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.

Съдебната практика приема, че „добри нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респективно търговски правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на неоснователното облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.

Накърняване на добрите нрави е налице и когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от понеблагоприятното й положение.

Действително не съществува законово ограничение за размера на договорната лихва, поради което водеща за страните е разпоредбата на чл.9 от ЗЗД с посочените рамки – императивните правни норми и добрите нрави. В чл.19, ал.4 ЗПК е регламентирано законово ограничение за размера на годишния процент на разходите, а именно – да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с постановление на Министерския съвет. Това ограничение обаче не намира приложение, макар и в него да е включена възнаградителната лихва. Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор обективен критерий за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципа на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника е размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва. Съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за договори, се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително е тя да не надвишава с повече от три пъти законната такава /в този смисъл решение №378 от 18.05.2006г. на ВКС по гр.д. №315/2005 г.

II г.о., и др. /. В случая това съотношение не е налице. Договорената по процесния договор годишна лихва в размер на 40,91 % надхвърля значително размера на законната такава, при определения от БНБ основен лихвен процент към датата на сключване на договора и 10 пункта надбавка, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна.

2

Уговарянето на лихвен процент повече от три пъти над законната лихва, е извън рамките на свободата на договарянето по чл.9 ЗЗД. Целта на уговореното възнаграждение по договора за заем е покриване на разходите на кредитора, свързани с отпускането на кредита, както и с компенсирането на гражданските плодове от финансовия ресурс, които заемодателят би могъл да реализира за срока на предоставянето му на заемателя. В случая обаче, така уговореният размер на лихвата излиза извън посочените цели и води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Размерът на това възнаграждение не съответства на предназначението му, и с оглед съотношението спрямо законната лихва, води до неправомерно разпределение на блага в отношенията между страните. При това изводът на районния съд, че договореното възнаграждение противоречи на добрите нрави е правилен.

Обжалваното разпореждане не страда от визираните в жалбата пороци и следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №964 от 17.02.2023г. по ч. гр. д. №20233230100425 по описа на Районен съд Добрич за 2023г., с което е отхвърлено заявлението на кредитора „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕООД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, ул.

„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК против длъжника С. А. Е., ЕГН ********** от с.К., община Д., ул. „***“ № 22 за сумата от 323,72 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.08.2022г. до 25.01.2023г. по договор за потребителски кредит №

7053245925/17.01.2022г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3