Разпореждане № 3288 от 02.09.2024, Районен съд - Бургас

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3288 гр. Бургас, 02.09.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Наказателно дело частен характер № 20242120202678 по описа за 2024 година след като се запознах тъжба от К. К. Н. ЕГН ********** по ЧХД №2678/2024 г. , понастоящем в Затвора-Бургас, установих, че е налице основанието за прекратяване на наказателното производство, предвидено в чл.250,ал.1,т.2 НПК, тъй като деянието, описано в тъжбата, не съставлява престъпление.

Назначеният въз основа на Разпореждане №2714/22.07.2024 г. повереник на частния тъжител адв.Н. А. е формулирал следните фактически твърдения в тъжбата и съотносимата към тях интерпретация, относно осъществен състав на клевета „старши комисар Я. Ж.- Началник на Затвор Бургас, който издал становище с рег. №19/20 от 20.04.2024 г. по описа на ГДИН-Затвор Бургас, в което е наклеветил тъжителя Н., че злоупотребява с алкохола, което е напълно невярно. Становището е представено пред ОСБургас по ЧНД 566/2024 г. и по този начин тъжителят Н. бил опозорен пред състава на ОС-Бургас.“

По дела, образувани по тъжба на пострадалия, съдията докладчик извършва проверка за редовност на тъжбата и при положителна констатация за редовност следва да изготви разпореждане за насрочване на делото, с което се дава ход на тъжбата и се определя правната квалификация на фактите, изложени в тъжбата / чл. 252, ал. 4 НПК /.

В производствата от частен характер функцията на частната тъжба е да очертае предмета на доказване в наказателния процес. Аналогично на обвинителния акт при престъпленията от общ характер, чрез частната тъжба се очертават рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на процеса и поради това тя следва да съдържа данни за обстоятелствата на престъплението, сред които времето, мястото и конкретните действия, за които се твърди, че са извършени от дееца. Това съдържание на сезиращия документ е необходимо в приоритетен аспект с оглед ефективното описание на престъпното деяние, което е фактическият фундамент, относим към възможността за пълноценно упражняване правото на подсъдимия да научи в какво се обвинява и съответно да организира защитата си.

Понастоящем в актуалната редакция на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК (ДВ, бр. 48 от 1

02.06.2023 г.) законодателят изрично въвежда в компетентността на съдията-докладчик да прекрати делото поради липса на престъпление от частен характер още в този предварителен етап от производството – при проверка за редовност на тъжбата и преди изготвяне на разпореждане за насрочване.

Актуалната редакция на цитирания законов текст изисква от съдията докладчик преценка, дали описаните обстоятелства в тъжбата осъществяват състав на престъпление по НК, преследвано по частен ред, отрицателният извод в който случай, налага прекратяване на образуваното производство. Така възприетият законодателен подход има за логична цел да осуети безсмисленото водене на съдебни процеси в случаите, в които изходът на делото е ясен от гледна точка на очертаният в процесуалния акт /обвинителен акт, тъжба на пострадал/ предмет на делото, като първоначалната преценка за несъставомерност на описаното в тъжбата престъпление не води до направата на преждевременен извод и в нарушение на процесуалните изисквания, дерогиращ правото на справедлив и публичен процес на страните. / в т.см. виж Решение № 251 от 15.10.2014 г. на ОС - Бургас по в. ч. н. д. № 707/2014 г.;/

На плоскостта на горните разяснения съдът приема, че тъжбата не е годен процесуален инструмент за възбуждане на наказателно производство и повдигане на обвинение, поради което настоящият състав счита,че следва да прекрати производството на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК , тъй като разглежданата тъжба не представлява информационен източник, указващ на извършено престъпление от частен характер. Доколкото предмет на наказателно обвинение може да бъде само конкретно поведение /действие или бездействие/ на виновното лице, което се субсумира под конкретна наказателно-правна норма,съдът приема,че частната тъжба не може да инициира наказателно производство от частен характер, ерго описаната в нея фактология е лишена от логически смислена основа, позволяваща разумното й свързване с конкретно престъпление от частен характер.

Престъплението клевета по чл.147,ал.1 НК е насочено към увреждане на духовните ценности на личността- нейните чест и достойнство чрез трансформиране в негативна светлина на обществената оценка за личността Глава 2,Раздел 7 НК.

Криминализацията на клеветата е предвидена като една от юридическите гаранции, които осигуряват защита на достойнството на личността срещу злоупотреба с конституционните права на информация и на изразяване на мнение, в случаите когато мнението не представлява квалификация или оценка (за тези случаи е предвидена криминализация на обидата), а становище по факти.

Криминализацията на клеветата представлява държавна намеса, предвидена в закона, ограничаваща правото на личността да съобщава конкретни твърдения за някого, когато те са позорни или му приписват престъпление и не отговарят на истината, т.е. когато накърняват неправомерно нечия репутация. Двете алтернативи на изпълнителното деяние по чл.147, ал.1 НК практически се свързват с механизъм за регулиране на наказателноправната защита срещу възможни поражения върху правото на чест и достойнство на личността от недобросъвестно упражняване правото на свободно изразяване чрез разпространяване на информация, когато деецът е субектът на гледната точка и автор на изразеното становище. За да е осъществен престъпният състав на клеветата, е необходимо деецът съзнателно да съобщи на другиго неистинни позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия. Тези обстоятелства следва да бъдат позорни, т. е. недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото или да представляват приписване на престъпление.

Във всички случаи обаче, субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпният характер на приписваното деяние, както и неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е извършил приписваното му престъпление (Решение № 745/1991 г. на ВС, ІІІ, Н. О.).

В настоящия случай предмет на дискусия е осъществимостта на състава на престъплението клевета по чл.147,ал.1 НК, в контекста на задължението на началника на затвора, произтичащо от чл.437,ал.2 НПК.Нормата на чл.437,ал.2 НПК гласи,че осъденият може и сам да подаде молба за предсрочно освобождаване по чл. 70 и 71 от Наказателния кодекс, а молбата се подава чрез началника на затвора, който задължително дава становище по молбата. Институтът на условното предсрочно освобождаване предполага лишеният от свобода със своето поведение да е показал и доказал поправянето си в затворническата среда. Прилагането на института на условното предсрочно освобождаване не е придобито право от осъденото лице, а привилегия, за която трябва да се положат значителни и резултатни усилия.

2

В изготвено становище по чл. 437, ал. 2, изр. 2 НПК Началникът на Затвор Бургас обаче е изразил мнение, че лишеният от свобода Н. е с противоречиво поведение и за изпълнение целите на наказанието по чл.36 НК е необходимо възпитателната работа да продължи, с цел постигане на категорична устойчива позитивна промяна у личността, която да гарантира успешна реинтеграция и недопускане на нови правонарушения. Направена е подробна последователна оценка на риска и профил по системата за оценка на правонарушителя, като е отчетен среден риск, насочен към обществото. В процесното становище, изготвено от Началника на Затвора –Бургас, се споменава,че за определено време тъжителят Н. е бил опозиционно настроен и външно обвинителен спрямо администрацията, многократно е писал жалби и т.н. Отчетени са позитивните му личностни специфики и стимул към адаптираност и поправяне, в т.ч. отражение са намерили фактически данни, свързани с полагане на доброволен труд, в т.ч. получаване на награди, писмена похвала, заличаване на дисциплинарно наказание и др.

На този фон, употребата на лексическия израз „ злоупотреба с алкохол “ във визираното писмено становище на Началник на Затвор-Бургас, отново е изцяло в благоприятстваща положението осъдения К. Н. светлина. Споменато е,че за целите на становището е изготвена нова оценка на риска от рецидив, който се запазва в средни параметри, но с минимално понижение на стойностите от 49 на 47 т. Отчетената промяна / в смисъл на понижаване на риска/ е в зоните: начин на живот и обкръжение и злоупотреба с алкохол. Ето защо използваният израз по неговия смислов и информативен капацитет съдържа положителна оценка за личността на К. Н., като е акцентирано,че от наблюденията в условията на пенитенциарна изолация, осъденият Н. демонстрира напредък по проблемните зони и постигането на предвидените цели. Личностовият напредък, очератаващ в социално приемлива и позитивна перспектива осъдения, е свързан именно с редукция на риска по критерия „злоупотреба с алкохол“.

Изложеното дава основание на настоящия състав да приеме за изначално несъставомерни изложените в тъжбата факти за изнесени позорящи обстоятелства чрез израза „злоупотреба с алкохол“ в изготвеното становище в рамките на длъжността на Началника на Затвора-Бургас и в изпълнение на задължението му, произтичащо от разпоредбата на чл.437,ал.2 НПК Обстоятелствата, описани в тъжбата, са фрагментарно поднесени, извън концептуалното битие на контекста, в който е употребен съответният израз. Не е отчетена и ролята на длъжностното лице, изготвило становището, по реда на чл.437,ал.2,изр.2 НПК, което е овластено и задължено да изготви съответното становище според повелята на чл.437,ал.2,изр.2 НПК. Изложеното насочва явно и недвусмислено към липса на фактически състав на престъпление, което се преследва с подадената от частния тъжител тъжба. Уместно е да се отбележи, че в случая е без значение конкретното съдържание на инкриминираните изрази, с които се твърди, че Я. Ж. е осъществил престъплението "клевета", тъй като при преценка на изнесените в тъжбата обстоятелства, се установява, че становището е изготвено в изпълнение на изискването на чл.437,ал.2,изр,.2 НПК.

Съвсем коректно е да се отчете разграничението, което следва да се прави съгласно съдебната практика и теория между действие, с което се упражнява правомощие, произтичащо от заеманата длъжност и в кръга на компетентност на съответното длъжностно лице, съотносимо с конкретни нормативно уредени права и задължения по служба в законов юридически източник /чл.437,ал.2,изр.2 НПК/, от една страна, и действия осъществяващи престъплението "клевета" по смисъла на чл. 147 от НК / основен състав/.

В теоретичен план - непосредствен обект на престъплението клевета са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната оценка за личността. В конкретния случай, в тъжбата се твърди, че изпълнителното деяние на клеветата е осъществено чрез разгласяване (довеждането до знанието на трето лице – състав на ОСБургас) на несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Тези "позорни обстоятелства" съгласно закона и константната съдебна практика са факти, чието разгласяване дискредитира доброто име на човек. Те трябва да са обективно твърдени факти, а не да са резултат от субективната интерпретация в съзнанието на пострадалия. Още помалко за твърдени позорящи факти в становището е допустимо да се приемат самоцелни извадки от неговия контекст, експлоатирани на междуличностна основа /конфронтация с администрацията на затвора, каквато е присъща на осъдения съгласно оценката в становището/ и предназначени да обслужат лични потребности от възмездие на лишения от свобода К. Н.. Касае се за самоцелни и превратни интерпретации, които не въвеждат във фокуса на настоящото процесуално обсъждане конкретни факти със „съставомерно значение“ , представляващи годен предмет на престъплението 3 клевета. Субективните възприятия на осъдения К. Н. за оскърбителния и позорящ контекст , в който във визираното становище е употребен изразът „злоупотреба с алкохол“ не са подчинени на обективните критерии за оценка на цитираното твърдение. Както вече се спомена езиковата употреба на инкриминирания израз е в благоприятна насока от гледна точка на обществения морал и неутрална от гледище на писаните законни правила контекст, а именно,че относно фактора злоупотреба с алкохол се наблюдава понижение на риска с 2 пункта спрямо предходна оценка на риска. Следва да се отбележи още,че точен измерител на понятието „злоупотреба с алкохол“ отсъства. Преценката на това понятие би била обусловена от индивидуалното съчетание на множество фактори, сред които несъмнено място заемат честотата на алкохолната консумация, вида, количеството на употребявания алкохол, възраст, здравословно и физиологично състояние, психо-емоционалното състояние на лицето при алкохолно консумация и в кратки интервали след това, наличието на агресивни тенденции в поведението му и други. Доказателствените похвати и нееквивалентността в оценъчните стандарти за проверка истинността на това „позорящо“ обстоятелство на плоскостта на чл.147,ал.2 НК също би изправило настоящата инстанция пред една твърде обща,абстрактна и рискова рамка на доказване, свързана с установяване, проверка и тълкуване на факти и житейски навици на осъдения тъжител с променливо и нееднозначно значение.

Разпечатката съдържа 22 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18f5c272-3be9-4320-b08d-241b7a27fc8d