Определение № 333 от 29.05.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 333 гр. Варна, 29.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500234 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадени срещу решение № 627/10.06.2024г., постановено по гр.д. № 710/2023г. по описа на ОС Варна, въззивни жалби от двете страни по спора, както следва:

1.Въззивна жалба от С. С. К., чрез адв. Е. Е. срещу решението, в частта, с която съдът се е произнесъл по незаявено в производството от страна на ответника Г. П. Г. възражение за задържане на имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, ведно с находящата се в имота вилна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 108 кв.м. на два етажа и сграда с идентификатор *** с площ от 57 кв.м. и е осъдил ответника на основание чл.108 ЗС, да предаде на въззивницата владението върху същите, при условие, че същата заплати на Г. П. Г. сумата от 37 781,54лв., присъдена с решение № 1668/08.11.2021г., постановено по гр.д. № 3303/2020г. на ВОС, представляваща увеличена стойност на имота в следствие сторените в него подобрения..

В жалбата, са изложени оплаквания за недопустимост, евентуално неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, основани на доводи за допуснати процесуални нарушения и направата на изводи в противоречие с установеното от доказателствата и на материалния закон.

Посочва се, че с отговора на исковата молба ответникът не е посочил като правно основание за осъществяваното от него владение на имота признатото му с влязло в сила решение право на задържане до заплащане на извършените в имота подобрения, поради което и такова възражение не е било предмет на разглеждане в производството. Излага също, че ответникът не е направил 1 искане съдът да се произнесе с решението по делото за вече присъдено му право на задържане и да постанови издаване на изпълнителен лист за предаване на владението под условие за заплащане на присъдените с друго решене по друго дело суми за подобрения. Оспорват се като неправилни изводите на съда, че след като е представен изпълнителен лист за право на задържане, който се ползва със сила на присъдено нещо, същата следва да се зачете за страната , в чиято полза е допуснато това право, тъй като въпросите относно подобренията и правото на задържане не са били разглеждани в настоящото производство. Издаването на изпълнителен лист по постановеното решение, недопустимо е поставен под условие – заплащане на присъдена по друго дело сума. По подробно изложени в жалбата доводи и съображения е отправено искане за обезсилване на решението в обжалваната част, евентуално да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

Претендират се разноските по делото.

2.Въззивна жалба от Г. П. Г., чрез адв. С. З., срещу постановеното по делото решение, с което е уважен предявения от С. С. К. иск с правно осн.

Чл.108 ЗС. Изложените оплаквания във въззивната жалба, са за недопустимост, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди се, че постановеното предаване на имота под условие е недопустимо. Излага твърдения, че владее имота на правно основание – „право на задържане“, поради което и производството по предявения иск с правно основани ечл.108 ЗС е недопустимо, като условен диспозитив би бил допустим единствено при заявено от ответника възражение за задържане на имота, каквото в случая не е заявено. Оспорват се като неправилни изводите на съда, че ищцата е установила правото си на собственост върху имота и намиращите се в него сгради, като твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът е изключителен собственик на сградата с площ от 57кв. с идентификатор ***., като същият е придобил правото на строеж и правото на собственост на основание давностно владение. Сам е изградил сградата със свои сили и средства и я владее явно спокойно и необезпокоявано. Сградата представлява самостоятелна жилищна сграда. Твърди, че е владял имота и изградените в него сгради повече от 20 години и към настоящия момент. Същият е закупил имотите със свои средства и е превел същите в състояние, годно да се използват по предназначение. Иска се от настоящата инстанция да обезсили решението като недопустимо, евентуално да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.

С въззивната жалба са направени искания за: допускане на СТЕ със задача на вещото лице след оглед на място да даде заключение относно предназначението на сграда с идентификатор ***, разполага ли сградата със самостоятелен вход, баня тоалет; възможно ли е сградата да се използва за жилищни нужди без значителни преустройства; коя година сградата е нанесена в кадастралната карта; за допускане на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.Р.А.Ф. при режим на призоваване на адрес – гр. *** за 2 установяване, че свидетелят е финансирал преди 1996г. покупката на процесните имоти, като е заплатил предварително част от договорената цена за имота в с. близнаци, а останалата част е заплатил в строителни материали, необходими за възстановяване на процесната жилищна сграда и ремонтиране на същата.

В срока по чл.263 ГПК С. К. е подала отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Така докладваните жалби са подадени в срок, срещу подлежащи на обжалване съдебен акт и от легитимирани да ги обжалват страни. Същите следва да бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з.

Настоящият състав на съда намира, че не са налице основания за даване на нови указания на страните досежно правната квалификация на иска, подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест, респ. за възможност за ангажиране на доказателства. В направения в първото по делото с.з. доклад първоинстанционният съд е посочил твърденията и възраженията на страните, кои релевантни факти и обстоятелства подлежат на доказване, както и правилно е разпределил доказателствената тежест на страните.

Неоснователно е искането на въззивника Г. Г. за допускане на СТЕ с посоченото в жалбата задача, тъй като въпросите какво е предназначението на сградата, дали тя може да се използва за жилищни нужди без значителни преустройства, разполага ли със самостоятелен вход, баня тоалет; кога е нанесена в КК са ирелевантни към предмета на спора – установяване на правото на собственост върху имотите, включително и върху самостоятелния обект с идентификатор ***.

Неоснователно е и искането за допускане на гласни доказателства.

Фактите, за които се иска събирането на това доказателство /установяване, че преди 1996г. е финансирана покупката на процесния имот, чрез заплащане предварително на част от договорена цена на продажба на имот на ответника, а останалата част чрез предоставяне на строителни материали, необходими за възстановяване процесната жилищна сграда/ са неотносими към предмета на спора.

Не е налице и хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Г. Г. за допускане на СТЕ, с поставеното във въззивната жалба задача и за събиране на гласни доказателства.

3

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 25.06.2025г. от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4