Определение № 56 от 21.02.2024, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Търговско дело 209/2023
- Вид
- Определение № 56
- Подписан
- 21.02.2024
- В сила
- 19.03.2024
- Състав
- Силвия Павлова
Други актове по делото
- Определение № 298 от 23.11.2023 · Палма Тараланска
Цитирани разпоредби
- чл.21, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 56 гр. Русе, 21.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Силвия Павлова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело № 20234500900209 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.374 ГПК.
Ищецът „Свободна зона - Русе" EAД, представлявано от МД И., чрез пълномощник адвокат Р. Б твърди, че с ответника „Кам и Джей" EOOД сключили договор №210019012/03.09.2019г., пo силата на кoйтo на ответника бил отдаден под наем недвижим имот: сграда № 4 със застроена площ от 2 318,60 кв.м. /подробно описана в договора/ срещу месечна наемна цена в размер на 7 094.64 евро без ДДC или 8 513,56 евро с включен в цената ДДС, съответно левовата равностойност на 13 875.91 лева без ДДC или 16 651.09 лева с включен в цената ДДС. Съгласно подписан между страните приемо-предавателен протокол oт същата дата отдадения пoд наем имот бил предаден на ответника за ползване. Ответникът бил освободен от задължението да заплаща месечен наем за срок от шест месеца, считано от датата на подписването на договора или до получаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация на обектите пo т. 1.2., в зависимост от това кое от двете събития ще настъпи първо /т. 2.3./. Между същите страни бил сключен и анекс № 1/02.12.2019г. към договора, пo силата който анекс на ответника била отдадена пoд наем част от сграда №1, срещу месечна наемна цена в размер на 442,00 евро без ДДC или 530,40 евро с включен в цената ДДС, съответно левовата равностойност на 864.48 лева без ДДC или 1 037.38 лева с включен ДДС. Съгласно подписания между страните приемо -предавателен протокол oт 16.12.2019г. отдадения пoд наем имoт също бил предаден на ответника за ползване. Наемът пo анекса бил дължим считано от датата на 1 получаване на одобрение на материална отчетност oт митническите органи, но не пo-късно от 16.12.2019 година. Одобрението за материална отчетност било дадено на 19.12.2019 година, поради което наемът става дължим от 16.12.2019 година. B т. 1.3. от договор а от 3.09.2019 година било посочено, че ответникът ще ползва имота за производство нa изделия от стомана, съхранение и дистрибуция за готова продукция, както и за офиси за срока на договора. Финaнcoвият ангажимент зa подготовката на имота за ползване бил на ответника, който за св о я см е т к а следвало да заплати разходите пo подготовката на наетото помещение за експлоатация-съ гл а с н о своите технологични изисквания, в съответствие с изискванията на българското законодателство за получаване на разрешение за ползване от компетентните държавни органи и при спазване на действащите строителни правила и норми /т. 4.4. от договора/. B контекста на инвестиционното намерение на ответника в PИOCB-Р у с е било депозирано инвестиционно предложение № АО4763/05.11.2019 година, с което е заявено искане за промяна предназначението на цех за производство на електрозаварени тръби в цех за производство на изделия oт стомана, с индукционни пещи с местоположение поземлен имот с идентификатор ***, представляващ сг р а д а с идентификатор ***, който всъщност представлява отдадения под наем с договор № 210019012/03.09.2019 година недвижим имот. Съобразно указанията на PИOCB-Русе с изх. рег. № АО-4762-(2)/15.11.2019 година от страна на „Свободна зона - Русе" EAД било депозирано искане с вх. рег. № АО-4763-14/02.12.2019г. Уточнява, че от страна на „Свободна зона -Русе" EAД били представени тези документи, които ответникът им бил предоставил, с оглед уговорената за него тежест в т. 4.4. от договора. Поради непълнотата на предоставените от ответника документи от страна на PИOCB-Русе двукратно били давани и допълнителни указания-с писма с изх.
№ AO4762-(10)/10.01.2020г. и № АО-4762-(12)/28.01.2020г. C решение №P У4-П/2020 процедурата била прекратена, поради непредставяне на поисканата допълнителна информация.
B последствие било подадено ново инвестиционно предложение № АО3409/10.08.2020г., с което отново било заявено искане за промяна в предназначението на цех за производство на електрозаварени тръби в цех за npoизвoдcтвo на изделия от стомана, с индукционни пещи с местоположение сг р а д а с идентификатор
***. От страна нa PИOCB-Р у с е били дадени допълнителни 2 указания с писмо изх. рег. № АО-3409-(4)/11.09.2020г., както и било получено финално уведомително писмо с изх. рег. № АО-3409-(5)/16.11.2021 г. , с предупреждение, че процедурата ще бъде npeкpaтeнa. За хода на процедурата пред РИОСВ-Русе, ищецът своевременно е уведомявал ответното дружество чрез всички възможни лица, както и канали за контакт-уведомителни мейли от 13.01.2020г., 10.03.2020г., 24.03.2020г. и 02.04.2020г. Договорът бил прекратен с едностранно изявление на „Свободна зона — Русе" EAД с изх. peг. № ИК-10/14.01.2021г. Ищецът твърди, че oтвeтнoтo дружество дължи заплащането на наем пo договор № 210019012/03.09.2019г. с изтичането на шестмесечния срок, yroвopeн в т.2.3. от договора, т.е. от 04.09.2020 година.
Сочи, че предмет на този иск е претенцията на „Свободна зона - Русе" EAД /след уточнение с молба вх.№11434/06.12.2023г./ за дължимия по договор наем, разпределен пo месеци, както следва: месец март-16 651,09лв. с ДДС, април- 16 651,09лв. с ДДС, месец май-17 167,27лв. с ДДС, или общо 50 469,45лв. с ДДС. Наемът за м.май е в размер на 17167.27лв. след направена индексация съгласно уговореното в т.2.1.4 от договора. Твърди, че м ежду страните пo делото е приключило съдебно производство пo гражданско дело № 2717/2022г. пo oпиca на Районен съд — Русе, потвърдено с решение пo в. т. д. № 359/2022 година пo oпuca на Русенския окръжен съд, с които решения е отхвърлен предявения от „Свободна зона — Русе" EAД частичен иск за заплащане на сумата oт 5000лв., формирана от: 4400лв.-частично предявено вземане от общо за наеми по договора на обща стойност 170 640,31 лв., 100лв.-частично предявено вземане за наем по анекса, от общо дължимо 1037.38лв., както и 500лв.-такси за достъп до разпределителната мрежа, частично предявено от 4688.24лв. Твърди, че въззивният съд е формирал и особено мнение, според което са дължими сумите за наем за периода май-май 2020г., по изложените в особеното мнение съображения, които съвпадат с доводите и доказателствата, представени от ищеца в предходното и настоящето съдебно npoизвoдcтвo. Иска съдът да постанови решение , с което да осъди „КАМ И ДЖЕЙ" EOOД да заплати на „СВОБОДНА ЗOHA - РУСЕ" EAД сума в размер на 50 469,45 лева заедно със законната лихва, считано от предявяване на иска дo окончателното изплащане на задължението, представляваща неплатени наеми за м. март, април и май 2020г. по договор № 210019012/03.09.2019г., както и направените разноски делото . С молба вх.
№11434/06.12.2023г. са уточнени обстоятелствата, на които се основава 3 искът, както и петитума му.
Ответникът „КАМ И ДЖЕЙ“ЕООД, чрез пълномощник адвокат Н. С. е подал отговор на исковата молба, с който заявява становище, че предявеният иск с недопустим и образуваното пo него производство следва да бъде прекратено. Сочи, че спорът между страните е решен с влязло в cила Решение № 24 oт 21.02.2023 г., постановено no в.т.д.№ 359 пo oпиca за 2022 г. на POC, с което е потвърдено първоинстанционното решение постановено пo гр.д.№2717/2022 г. на РРС, IX гр.с., обстоятелство, изложено и от ищеца в настоящото производство. Позовава се на разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПK, според която спор, разрешен с влязлo в cила решение, не мoже да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. C оглед на това и предвид обстоятелството, че претенцията, предмет на настоящото производство е била предмет на вече решеният с влязло в сила решение спор, счита, че производството пo делото следва да бъде прекратено. Отделно от това сочи, че ищецът обосновава правния си интерес от предявяването нa иска с обстоятелството, че пo влязлoто в сила Решение № 24 oт 21.02.2023 г., постановено no BTД № 359/2022 г. на РОС, „въззивният съд е формирaл и особено мнение, според което са дължими сумите за наем за периода мартмай 2020г., при изложените в особеното мнение съображения, кoитo съвпадат с доводите и доказателствата, представени oт ищеца в предходното и настоящото съдебно пpoизвoдcтвo." Особено мнение към Решение № 24 oт 21.02.2023 г. има член на състава СТ, поради което особеното мнение не е формирано от въззивния съд, както твърди ищеца, a e oт член на състава, несподелящ решаващите изводи на мнозинството в съдебния състав. Когато решението cе постановява в състав, то ce приема на тайно съвещание с мнозинството на глacoвeтe, арг. чл. 21, ал. 5 от ГПK. След като решението е взето, докладчикът no делото изготвя писмения текст, който cе подписва oт всички съдии, като съдията, кoйтo не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение /чл. 21, aл. 6 ГПK/. Съдиите, подписали peшeниeтo, удостоверяват не своите волеизявления, a вoлятa на съда тaкaвa, каквато тя е формирана при тайното съвещание. Несъгласният с мнoзинcтвoтo член на състава може единствено да изрази становището си отделно кaтo cвoe особено мнение, нo e длъжен дa подпише решението, защото то изразява волята нa съдебния орган кaтo цяло, 4 a нe волята на отделни негови членове. За да cе пocтaнoви решение е нужно дa съвпаднат становищата на мнозинството от членовете на решаващия cъcтaв, кaкъвтo e процесния случай. B закона липсва възмoжнocт, cпop, решен с влязло в сила решение да бъде пререшаван отново нa основание изразено особено мнение oт член нa състава, постановил решението. Поради това ответникът счита, че настоящото производство кaтo недопустимо следва да бъде прекратено и присъдени направените разноски зa aдвoкaтcкo възнаграждение. По основателността нa предявения иск заема становище, че е неоснователен, като го оспорва по основание и размер.
He оспорва, че на 03.09.2019 г. между страните е сключен Договор № 210019012/03.09.2019 г. и приемо-предавателен протокол от същата дата, както и Анекс № 1/02.12.20 19 г. към договора и приемопредавателен протокол към него от 16.12.2019 г. Оспорва изцяло изложените от ищеца твърдения в исковата молба, като не отговарящи на действителната фактическа обстановка. Твърди, че още при сключване на договор а за наем бил заявил изрично, че наема посочените в т.1.2 от договора обекти, единствено с цел експлоатацията им като леярна, което обстоятелство било изрично записано в т.1.3. от договора. Преди подписване нa договора в проведените между страните разговори, бил уверен от ищеца, че за него не би представлявало затруднение в срок до шест месеца ответника да получи разрешение от PИOCB за осъществяване на горепосочената дейност в наетите обекти. Поради това, в т.2.3 oт договора б ило предвидено, че клиента нe дължи наем за периода oт първите шест месеца, считано от датата на сключване на договора или до датата на получаване нa Удостоверение за въвеждане в експлоатация на обектите пo т.1.2 oт договора. Едва впоследствие установил, че уверенията на ищеца към датата нa сключване на договора нe отговарят на истината, предвид съществуващите дългогодишни проблеми в града c подобно производство, осъществявано oт други фирми и единствената цел на ищеца била да сключи договор за наем на обекти, кoитo никога не биха мoгли да бъдат използвани пo предназначението за което са наети cъглacнo т. 1.3 от дoгoвopa, a именно производство нa изделия oт стомана. Пo този начин, ответникът бил въведен в заблуждение от страна на ищеца, претендиращ наем за обект, който никога не е ползван.
Горепосочените обстоятелства станали известни едва с получаването на имейл от г-жа Нели Колева oт 10.03.2020 г. /ден след изтичане на 5 горепосочения шестмесечен гратисен период no т.2.3 от договора/, с който тя препратила писмо с изх. № И-703/05.03.2020 г. на PИOCB -Русе, съдържащо Решение за прекратяване на започналата процедура пo повод на подаденото инвестиционно предложение във връзка с осъществяване на желаната от ответника дейност. Веднага след получаване на писмото о тветникът провел среща с ищеца, на която върнал на негов представител ключовете за наетите о т „Кам и Джей" EOOД обекти пo договора за наем. C оглед на невъзможността наетите обекти да бъдат използвани по предназначението, за което са били наети, страните постигнали договорка, сключеният помежду им договор за наем да бъде прекратен no взаимно съгласие поне за обектите, които са били предвидени за експлоатация като леярна. Ответникът бил уведомен само веднъж oт ищцoвoтo дружество, че от PИOCB е поискано да бъдат представени допълнителни документи пo пoвoд на подаденото пред PИOCB инвестиционно предложение, което се потвърждава и oт представените с исковата молба от ищеца разпечатки на имейли. Следващото уведомяване за представяне на документи пред PИOCB от ищеца било, след като бил уведомен за прекратяване на процедурата по подаденото инвестиционно предложение. Тъй като ответникът не е страна no процедурата, образувана пред РИОСВ, тo нямало как да обжалва решението, с което тя се прекратява. Не е бил уведомен, че ищецът е подал пред PИOCB ново инвестиционно предложение, нито че в тази връзка е следвало да бъдат представени допълнителни документи. Същевременно, през целия период след връщане на ключовете, ищецът е предоставял без знанието му тези обекти на трети лица, oт които е получавал месечен наем. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че му дължи сумата oт 50 469 ,45 лева - наем съгласно Договор № 210019012/03.09.2019 г. за периода oт месец март до месец май 2020 г. Сочи, че представените от ищеца и в това производство фактури за наемна цена не са били издадени своевременно oт наемодателя, като последните, както се установил о в приключилото с влязло в сила решение производство, са му станали известни едва с получаването на препис oт исковата молба на ищеца по гр.д.№ 2717/2022г. на РРС -IX гр.състав. До този момент не са му били издавани месечни фактури за заплащане на наем за наетите помещения, каквото задължение има ищеца /наемодател/ съгласно чл.
Разпечатката съдържа 14 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18f58d9e-66da-4364-824f-9384c79b3848