Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 792 от 12.03.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 364/2026
Вид
Определение № 792
Подписан
12.03.2026
В сила
12.03.2026
Състав
Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.251 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.2 изр. 1, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 792 гр. София, 12.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500364 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх.№ 14252 от 03.02.2026 г., подадена от адв.А. З. Д., процесуален представител на М. В. В., ищец пред СРС, въззиваем пред СГС, срещу определение № 1843 от 23.01.2026 г. по гр.д.№ 8649 по описа за 2024 г. на СГС, ГК, ІV-е състав, постановено в производство по чл.248 ГПК.

Процесуалният представител на жалбоподателката твърди, че съдебният акт на първата инстанция е неправилен, тъй като в мотивите на обжалваното определение съдът бил посочил, че: „ДДС върху това възнаграждение, по преценка на настоящия въззивен състав не се дължи, поради което и не следва да бъде присъдено с настоящето определение“. Въззивният съд не се бил съобразил с постановеното решение № С-744/23 на СЕС, съгласно което адв.възнаграждение по оказана безплатна правна помощ се дължи с ДДС.

Иска се обжалваното определение да бъде отменено в частта, в която съдът е отказал да присъди ДДС върху адв.възнаграждение и да се постанови такова, с което настоящата инстанция да присъди адв. възнаграждение ведно с ДДС. Представя доказателства, че е регистриран по ЗДДС.

По допустимостта на частната жалба:

1

За обжалваното пред настоящата жалбоподателят е бил уведомен на 29.01.2025 г. инстанция определение

Частната жалба е подадена на 03.02. 2026 г.

Следователно срокът по чл.275, ал.1 ГПК е спазен.

С обжалваното определение, четено в производство по чл.248 ГПК съдът е присъдил на основание чл.38, ал.2 ЗАДв. адв. възнаграждение в полза на адв. А. З. Д. в размер на 300 лв. за оказана безплатна правна помощ на М. В.

В. във въззивното производство.

В мотивите си въззивния съд е приел, че ДДС върху адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАДВ не се дължи и такова не е присъдено.

С определение № 499 от 17.02.2026 г. настоящият състав е констатирал, че в диспозитива на обжалваното определение липсва отхвърлителна част по отношение искането за присъждане на адв.възнаграждение с ДДС, каквото искате е било направено в молбата по чл.248 ГПК, вх.№ 140729 от 24.11.2025 г., въз основа на която е постановено обжалваното определение.

Затова и делото е върнато на първоинстанционния съд за провеждане по негова преценка на производство по чл.247, чл.250 или чл.251 ГПК.

С определение № 4694 от 26.02.2026 г. СГС е оставил молба, вх.№ 140729 от 24.11.2025 г., съдържаща искането по чл.248 ГПК, без уважение в останалата й част.

Определението от 26.02.2026 г. е обжалвано с частна жалба, вх.№ 28241 от 27.02.2026 г. от адв. А. З. Д., процесуален представител на М. В. В., ищец пред СРС, въззиваем пред СГС.

Излагат се доводи за неправилност и несъобразяване на същото с решение № С-744/23 на СЕС, съгласно което адв.възнаграждение по оказана безплатна правна помощ се дължи с ДДС. Счита, че следва да му бъде присъден пълния претендиран размер на адв.възнаграждение.

По допустимостта на частната жалба:

За обжалваното пред настоящата жалбоподателят е бил уведомен на 29.01.2025 г. инстанция

Частната жалба е подадена на 03.02. 2026 г.

Следователно срокът по чл.275, ал.1 ГПК е спазен.

2 определение

Апелативен съд-София като взе предвид данните по делото доводите на жалбоподателя по всяка една жалба, по която е образувано настоящето производство, приема следното:

В конкретния случай от страна на частния жалбоподател се обжалват, постановени от въззивен съд определения в частта за разноските четени в производство по чл.248 ГПК като второто- допълва първото и с краен резултат молбата на жалбоподателя/молител в това производство, е оставена без уважение.

При това положение Апелативен съд-София, 16-ти състав приема, че частните жалби, по които е образувано настоящето производство представляват частни касационни жалби, компетентен по които е да се произнесе ВКС.

Съгласно чл.248, ал.3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Въззивно решение подлежи на обжалване по реда на чл.280, ал.1 и ал.2 пред ВКС, а не пред апелативен съд. Касае се до специална разпоредба на ГПК поради което правилото на чл.274, ал.2 изр. 1, предл. 2 ГПК не намира приложение.

Смисълът на нормата на чл.248, ал.3 ГПК е, че определението по чл. 248 ГПК подлежи на обжалване тогава, когато подлежи на обжалване основното решение и пред тази инстанция, пред която подлежи на обжалване основното решение.

Обстоятелството, че въззивния съд е посочил, че определенията подлежат на обжалване пред Апелативния съд не обвързва същия да се произнесе по частните касационни жалби, доколкото не е в неговата функционална компетентност.

Предвид изложеното съдът намира, че компетентен да се произнесе по частните жалби, по които е образувано настоящето производство доколкото касаят произнасяне от въззивния съд по искане за изменение на въззивен съдебен акт по реда на чл. 248 ГПК е ВКС. /Така и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2946 ОТ 10.11.2025 Г. ПО ВЪЗЗ. Ч. ГР. Д. № 1436/2025 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД –

СОФИЯ; виж и разпореждане Рег.№ 2373/ 19.11.2025 г. на ВКС, ГК, Второ отд. във връзка със същото определение, както и определение № 2538 ОТ 01.10.2025 Г. ПО ВЪЗЗ. Ч. ГР. Д. № 1981 по описа за 2025 година 3

АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ по аналогичен казус/.

Следователно производството неправилно е изпратено и образувано пред АС-София, поради което следва да се прекрати и делото да са изпрати на ВКС за произнасяне по частните жалби.

Водим от гореизложеното Апелативен съд-София, 16-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. в.гр. д. № 364 /2026 г. по описа на АС-София, 16-ти състав, Гражданско направление.

ИЗПРАЩА делото за произнасяне на ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда пътя на защита.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4