Решение № 814 от 27.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. София, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря В.К.Д. като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20211110209555 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от РИСК ИНЖЕНЕРИНГ АД, с ЕИК ************, чрез адв. П., срещу наказателно постановление (НП) № 580436-F612661/03.06.2021 г., издадено от директора на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАП София, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева, на основание чл. 273 от ДОПК, за нарушение на чл. 37, ал. 2 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 13, ал. 1 от ДОПК.

В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е издадено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. На първо място се счита, че правомощията на НАП се изчерпват с разпоредбата на чл.45 от ДОПК и липсвал приложен акт към искането за представяне на документи. Намира, че органът, извършил проверката не е избрал найблагоприятната за държавата и обществото възможност. Сочи, че в НП не е описано детайлно място на извършване на нарушението, датата му, както и на обстоятелствата по делото. Сочи, че чл.13, ал.1 от ДОПК задължава проверяваните да съдействат, а чл.273 НПК предвижда наказание и за възпрепятстване. Излага доводи, че не са надлежно посочени документите и обясненията, които се твърди да са непредставени. Сочи, че нарушението на чл.13, ал.1 се санкционира от разпоредбата на чл.278б, ал.1 от ДОПК. На последно място намира нарушението за маловажно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, постъпила е молба от адв.

П., че не може да присъства на делото, моли да се даде ход на същото в негово отсъствие.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител - юрк. Кирилова, моли за постановяване на решение, с което жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна и НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното:

1

С Резолюция за възлагане на проверка № П-*************-0РП-001/26.01.2021 г., издадена от Л. Колева - началник на отдел „Ревизии и проверки” при ТД на НАП София, дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители за „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ" АД е възложено извършването на проверка за установяване на факти и обстоятелства във връзка с доклад на орган по приходите. В хода на проверката е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения с изх. № П-*************-040-003/ 29.03.2021 г., в което е даден 14 дневен срок за представянето на изисканите документи и писмени обяснения. Искането, видно от приложената към административната преписка разписка е връчено на 29.03.2021г., по електронен път. Бил указан 14 дневен срок за представяне на изисканите документи и писмени обяснения, който бил до 12.04.2021 г. включително. В искането бил изрично указан начинът на представяне на документите: в информационна система /ИС/ Контрол под номера на самото контролно производство чрез електронен подпис или в деловодството на дирекция СДО. До 12.04.2021 г. /вкл./, както и до издаване на НП от страна на „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ" АД не били представени изисканите документи и писмени обяснения, нито по електронен път чрез електронен подпис в ИС Контрол, нито в деловодството на Дирекция СДО към ТД на НАП София. Постъпило уведомление от 29.03.2021г., с което дружеството заявило, че няма да представи изисканите документи, тъй като вече било предоставило нужната според него информация и излага аргументи, сходни с тези в постъпилата впоследствие жалба срещу НП, че документи не следва да представя.

Лицето, извършващо проверката, свидетелката К., установила, че документите не са представени в срок, въз основа на което приела, че чрез непредставяне на изискана по реда на ДОПК информация лицето възпрепятства изясняването на всички факти и обстоятелства във връзка с възложената проверка и възпрепятства основни функции на органите по приходите. Срещу дружеството бил съставен АУАН № F612661/20.05.2021г., в който квалифицирала деянието по чл. 37, ал. 2 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 13, ал. 1 от ДОПК. Актът е съставен в присъствието и връчен на редовно упълномощено лице. Срещу него не постъпило писмено възражение. В АУАН не били описани документите, които не били представени.

Въз основа на съставения акт, при идентично описание на извършеното нарушение и фактическата обстановка, при която е установено, било издадено наказателно постановление (НП) № 580436-F612661/03.06.2021 г., от директора на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАП София, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева, на основание чл. 273 от ДОПК, за нарушение на чл. 37, ал. 2 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 13, ал. 1 от ДОПК Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на актосъставителя К.; писмени – протоколи за извършена проверка, искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, удостоверение за извършено връчване по електронен път, пълномощни, резолюции за извършване на проверка, уведомление от жалбоподателя до НАП и другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Доказателствените материали по делото са еднопосочни и изясняват в пълнота фактическата обстановка, поради което по-подробното им обсъждане се явява ненужно. Съдът кредитира показанията на актосъставителя, който е имал преки впечатления за изготвянето на искането, уведомлението от дружеството и непредставяне на доказателствата в указания срок. Показанията се подкрепят от писмените доказателства и съдът им даде вяра.

Съдът взе предвид заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2032 г. на изпълнителния директор на НАП като доказателство за компетентността на административно-наказващия орган.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав, достига до следните правни изводи:

Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

2

Актът и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на, вр. заповед №ЗЦУОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в рамките на законоустановените давностни срокове.

Съгласно чл.13, ал.1 от ДОПК Участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този кодекс на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл.

12, ал. 1 – 4.

Според чл.37, ал.2 от ДОПК Лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива.

Чл. 56, ал.1 от ДОПК предвижда, че По искане на органа по приходите ревизираното, съответно проверяваното лице, както и лицата, които го представляват, са длъжни да дадат писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство. Органът по приходите предупреждава писмено лицето за последиците по ал. 2 от неизпълнението на това задължение, както и че може да бъде призовано пред съда при условията на чл. 176 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 273 от ДОПЛ е санкционна разпоредба, според която Който не окаже съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятства упражняването на правомощията им, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в същия размер. При повторно нарушение наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

Същевременно чл.278б от ДОПК предвижда санкцията за неизпълнение на задължение по чл.13 от ДОПК - Лице, което не изпълни задължение по чл. 13, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци. При повторно нарушение наказанието е глоба от 3000 до 5000 лв. – за физическите лица, или имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

Съдът намира за необходимо да посочи, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да представи изискани документи в срок, а самоволно и без да е компетентно за това, е извършило преценка кои документи са относими към проверката.

Субективното отношение на представителите на дружеството кои документи са относими, е ирелевантно към задължението им да ги представят. Книжата са изискани във връзка с висяща проверка и касаят сделките на дружеството. Несъстоятелно е да се приеме, че дружеството може да не съдейства поради причината, че счита документите за излишни и ненужни за контролните органи. Също неотносимо за проверката и настоящето производство е какъв ред е счел органът, извършващ проверката, за най-подходящ да се снабди с нужните му данни. Тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на контрол нито в хода на самата проверка, нито в хода на административнонаказателното производство, включително и от настоящия съд.

Несъобразявайки се със задължението да представи изискани документи в указания срок жалбоподателят е извършил нарушение.

Въпреки тази констатация на съда НП следва да бъде отменено по следните 3 съображения:

Настоящият съдебен състав счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, относно изискването на закона да бъде направено ясно, точно и пълно описание на извършеното нарушение, на което нарушение да е дадена точна правна квалификация. Както в АУАН, така и в наказателното постановление липсва конкретно и недвусмислено описание на извършеното нарушение, поради което съдът счита, че възможността на жалбоподателя да разбере за какво точно е ангажирана административно-наказателната му отговорност и правото му на защита са били нарушени, което може да има само една последица, а именно отмяна на обжалваното постановление.

Настоящият състав приема, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Описанието на изпълнителното деяние на твърдяното нарушение не съответства на дадената правна квалификация, с което е ограничено правото на санкционираното лице да разбере за какво неизпълнение е ангажирана отговорността му и съответно да организира защитата си. Следва да е налице единство между фактическото описание и дадената от компетентните органи правна квалификация, поради което актът и НП не са съобразени с изискванията на закона.

Съгласно сочената като нарушена разпоредба на чл. 37, ал. 2 ДОПК всяко лице, от което орган по приходите изисква информация и документи е длъжно да представи всички доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива. В конкретния случай, както в АУАН, така и в НП, липсва описание какви конкретни документи не е представило дружеството или какви обстоятелства са подлежали на установяване, като е недопустимо по отношение на тези факти да се препраща към искането за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Така в Решение № 4660 от 10.07.2013 г. на АдмС София по адм. д. № 5017/2013 г. е прието, че пропускът в АУАН да се отрази пълно и точно нарушението и обстоятелствата, при които е извършено съставлява процесуално нарушение, рефлектирало върху законосъобразността на наказателното постановление.