Решение № 2115 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2115 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20261110202731 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е постъпила по постъпила жалба от Ц. Е. В., ЕГН **********, с адрес гр.,,***'', чрез адв.Д. З. от САК, против наказателно постановление №25-4332-031577/18.12.2025 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.177, ал.3, т.3, б.“а“ от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева/153,39 евро, за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата отмяна.

Навежда доводи за липса на знание на отразеното в НП обстоятелство, че е предоставила личния си автомобил на неправоспособен водаач. В тази връзка сочи, че процесното МПС, лична собственост на жалбоподателя, е било отдадено под наем на К.А.М., чрез представляваното от нея дружество „,,***''“ ЕООД, по силата на сключен договор за наем от 05.11.2025 г. и 09.11.2025 г., срещу представено валидно СУМПС от наемателя, като АУАН е издаден на 10.11.2025 г., т.е. в периода на действие на договора. Твърди, че изгубването на контролни точки от водача е информация, до която само МВР има достъп, 1 като жалбоподателят, нито в качеството си на физическо лице – собственик на МПС-то, нито като управител на дружеството, разполага с възможност да извърши проверка с колко контролни точки разполага лицето, с което договаря, още повече, че наемателят е представил СУМПС, което обективно затруднява формирането на умисъл за извършване на подобно нарушение, както и да го предвиди или предотврати, с оглед на което не е извършила вмененото нарушение от обективна и субективна страна, и не е имало правно основание да бъде санкционирана.

Отделно от горното, навежда доводи за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, при което положение предвиденото наказание се явява несъразмерно тежка санкция, несъответстваща на тежестта на нарушението и целта на закона, поради което процесното НП се явява издадено в нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят, чрез надлежно преупълномощен процесуален представител – адв.С.К. от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП на посочените основания в жалбата.

Претендира присъждане на разноски, за което представя списък на разноските.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.Силвия Михайлова, след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно. В този смисъл застъпва становище за безспорна доказаност на вмененото нарушение от доказателствената съвкупност по делото, а насрещната страна не е успяла да обори административното обвинение.

При благоприятен изход на делото за насрещната страна, моли съда да присъди претендираното адвокатско възнаграждение в минимален размер, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да обжалва процесното НП и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 30.01.2026 г., а жалбата е подадена на 10.02.2026 г., т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство против Ц. Е. В. е започнало със съставяне на АУАН, Серия АД, бланков №030510, на 10.11.2025 г., от компетентно длъжностно лице – С. Г. С., заемащ длъжността мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР, в присъствието на един свидетелочевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта, за това, че:

На 10.11.2025 г., около 15:30 часа, в с.Владая, по ул.“Любомир Миланов“, с посока на движение от ул.“Здравец“ към ул.“Елен“, при извършена проверка се установи, че предоставя личния си лек автомобил „,,***''“, с рег.№,,***'', на лицето К.А.М., ЕГН **********, който е неправоспособен водач по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.

АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис , без възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и в законоустановения срок подал пред АНО писмени възражения, в които навел аналогични на изложените в жалбата аргументи.

Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно длъжностно лице – Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, издал процесното НП, в което след като възпроизвел описаната в АУАН фактическа обстановка и преценил като неоснователно постъпилото възражение против съставения акт, наложил на жалбоподателя на основание чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 300 лева/153,39 евро, за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – процесните 3

АУАН и НП; писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, ведно с два броя договори за наем на МПС; АУАН с бл.№4825363/10.11.2025 г.; два броя справки картон на водач; заповеди за преназначаване на длъжност и за оправомощаване.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от правна страна:

АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, съгласно приложените по делото заповеди, в кръга на техните функции и по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени по тежест нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице. В конкретния случай, обаче, от събраните по делото доказателства не се установява поведение на жалбоподателя, осъществяващо признаците на вмененото нарушение от обективна и субективна страна. Съгласно представените два броя договори за наем на МПС, жалбоподателят действително е предоставил процесното МПС за временно ползване на наемателя К.А.М. за срок от два дена, считано от 05.11.2025 г. по първия договор, и считано от 09.11.2025 г. по втория договор, отново за срок от два дена от датата на сключване на договора, т.е. до 10.11.2025 г. Същевременно, вмененото на жалбоподателя нарушение е установено в хода на полицейска проверка на посоченото в процесните АУАН и НП лице К.А.М., извършена на 10.11.2025 г., в качеството му на водач на лек автомобил „Фолкваген Поло“, с рег.№,,***'', собственост на жалбоподателя Ц.

В.. Видно от приложения по делото АУАН, Серия GA, бл.№4825363 е, че такъв е съставен против К.А.М. за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП – за това, че на посочените дата, час и място в процесното НП, същият управлява собственото на жалбоподателя МПС, след като е изгубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП – СУМПС е иззето с АУАН, Серия GA, бл.№4825362. Видно от справка картон на водач К.А.М. е, че посочения АУАН, Серия GA, бл.№4825362, с който е иззето СУМПС №285775834, е съставен против К.А.М. също на 10.11.2025 г., за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. При това положение, релевираните възражения в 4 жалбата за липса на вина за извършване на нарушението, са напълно логични и основателни. Обективно не е възможно към датата на сключване на двата договора за наем – на 05.11.2025 г. и на 09.11.2025 г., жалбоподателят съзнателно да е предоставил управлението на собственото си МПС на лице, чието СУМПС е отнето на посоченото основание на 10.11.2025 г., т.е. един ден след сключване на втория договор. Основателно се явява релевираното възражение, че загубването на правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП - поради изгубване на всички контролни точки, е непроверимо за жалбоподателя обстоятелство към датите на отдаването под наем на процесното МПС на наемателя за временно ползване, доколкото събраните по делото писмени доказателства сочат, че СУМПС на К.А.М. е отнето от органите на МВР на посоченото основание, един ден след сключване на втория договор за наем на МПС. Това от обстоятелство навежда на логичен извод, че за жалбоподателя не е съществувала никаква правна възможност да установи неправоспособността на лицето, на което предоставя за временно ползване собственото си МПС, поради загубване на всички контролни точки.

Тъкмо обратното, доколкото към 09.11.225 г. К.А.М. е разполагал със СУМПС, тъй като последното е отнето от органите на МВР на 10.11.2025 г., за жалбоподателя не е имало никаква причина да възникне някакво съмнение, че същият не е правоспособен водач, за да съобрази поведението си с формулираната забрана в разпоредбата на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП. Тук следва да се отбелижи и това, че в приложената санкционна разпоредба не е предвидена хипотеза за налагане на наказание на собственик, предоставящ управлението на МПС на лице, което е загубило правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП, така както е такова е предвидено за самия водач на ППС в разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП. Гореизложеното налага извода, че на жалбоподателя е вменено несъставомерно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, поради което процесното НП следва да бъде отменено, като неправилно издадено, при допуснато нарушение на материалния закон.

По разноските:

На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото – отмяна на процесното НП, право на разноски има жалбоподателя. Правоимащата страна прави 5 изрично искане за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от един адвокат в настоящото производство. Претендираното адвокатско възнаграждение, съгласно приложените списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, е в размер на 500 евро, заплатено в брой на датата на сключване на договора – 27.04.2026 г. Претендираният размер от 500 евро значително надвишава минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2015 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което релевираното възражение от ответната страна по жалбата за неговата прекомерност, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, се явява основателно. С оглед на горното, претенцията на жалбоподателя следва да бъде намалена до минималния предвиден в Наредбата размер, а именно: в размер на 400 лева, равняващи се на 204,52 евро, която сума следва да бъде възложена за заплащане от СДВР към МВР.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №254332-031577/18.12.2025 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на Ц. Е. В., ЕГН **********, с адрес гр.,,***'', на основание чл.177, ал.3, т.3, б.“а“ от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева/153,39 евро, за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО.

ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ към МВР, да заплати на Ц. Е. В., ЕГН **********, с адрес гр.,,***'', сумата от 204,52 евро /двеста и четири евро и 0,52 евроцента/, представляваща направени разноски за процесуално представителство в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението до 6 страните, че е изготвено.