Решение № 1202 от 26.11.2020, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1202 гр. Русе , 26.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Секретар:

Милен И. Бойчев

А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен И. Бойчев Гражданско дело № 20204*20104008 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от В. И. П. против Прокуратурата на Република България, в която се твърди, че с постановление на прокурор при Районна прокуратура - Русе, срещу него било образувано досъдебно производство №***/2011г. по обвинение, че е извършил престъпление по чл.

206, ал.3, пр.1 НК и бил внесен обвинителен акт в Районен съд - Русе, по който било образувано НОХД

№****/2013г. и издадена присъда

№***/23.10.2014г., с която бил признат за виновен по горното обвинение и му е наложено наказание 4 години „лишаване от свобода“. Присъдата била обжалвана пред Окръжен съд - Русе и с присъда №*/29.01.201*г. по ВНОХД №5/201*г. той бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.206, ал.3 НК. Прокуратурата подала протест срещу оправдателната присъда, по който било образувано дело №486 от 201*г. по описа на І н.о. на ВКС, по което с решение №218/22.0*.201*г. ВКС потвърдил оправдателната присъда на Окръжен съд - Русе и същата влязла в сила.

Твърди се, че с повдигнатото на ищеца обвинение били уронени престижът и доброто му име като търговец, както и авторитетът му пред семейството, особено пред сина му, който бил ученик и преживял тежко 1 случващото се с него. Това се отразило и на здравето му. Започнал да получава хипертонични кризи. С незаконното обвинение в извършване на престъпление причинените му неимуществени вреди ищецът оценява в размер на 2* 000лв., поради което моли да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът - Прокуратура на Република България да бъде осъдена да му заплати сумата в размер на 2* 000лв. неимуществени вреди.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът изразява становище за допустимост на предявеният иск, който намира за доказан по основание, но оспорва неговия размер. Счита, че претендираната като обезщетение сума е прекомерно завишена и несъответна на принципа, заложен в чл. *2 ЗЗД. С оглед взетата на ищеца мярка за неотклонение в наказателното производство „парична гаранция“ в размер на 5000лв., ответникът счита, че не би могло да се приеме, че той е търпял значителни вреди в резултат на повдигнатото му обвинение, а и последните се явявали резултат не само от действията на прокуратурата, а и от постановената осъдителна присъда от Районен съд Русе.

На следващо място приетото в съдебните актове в наказателното производство за неизпълнение на договорно задължение от страна на ищеца сочело на съпричиняване на търпените от него вреди и на основание чл. 5 от ЗОДОВ това обстоятелство следвало да бъде съобразено при определяне на дължимото му обезщетение.

Ответникът твърди още, че срещу ищеца имало образувани две други наказателни производства, по които му било наложено общо наказание в размер на 6 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, разследването по които се водело паралелно с производството, по което бил оправдан и се претендира обезщетяване. Считано от 10.12.2019г. било приведено в изпълнение наказанието по тези две дела. Поради това счита, че не би могло да се разграничи кои от претендираните неимуществени вреди са в резултат от повдигнатото обвинение, по което ищецът е оправдан или в резултат на обвиненията, по които е бил осъден на лишаване от свобода.

Прави се и възражение за изтекла тригодишна давност по отношение на претенцията за лихва за периода от 22.05.2015г. до 0*.04.201*г.

Възразява се и за прекомерност на разноските претендирани от ищеца за адвокатско възнаграждение.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото 2 доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С постановление от 14.10.2011г. на РП – Русе е образувано досъдебно производство (ДП) №***/2011г. по описа на прокуратурата (ДП №***/2011г. по описа на ОД МВР – Русе) срещу И.Г.А., Г.И.А. и В. И. П. за извършено престъпление по чл. 210, ал.1 т.5, вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 НК.

С постановление от 23.08.2012г. В. И. П. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебното производство, за това, че през периода от м.май до м. ноември 2010г. в гр. Русе, в съучастие с И.Г.А., Г.И.А., като извършител, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, възбудил и поддържал у Ф.М.П. – румънски гражданин заблуждение, че има възможност и ще му осигури и достави земеделски култури – пшеница и царевица – договорена по количество и качество и с това му причинил имотна вреда в големи размери – 120 000лв.

С постановление от 20.09.2012г. на водещия разследването, на В.П. е взета мярка за неотклонение по досъдебното производство – „парична гаранция“ в размер на 5000лв. Паричната гаранция е платена от П. и вносна бележка за това е представена на 16.10.2012г. на водещия разследването.

С постановление от 28.05.2013г. В. И. П. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебното производство, за това, че през периода от 30.10.2010г. до 10.11.2010г. в гр. Русе, противозаконно е присвоил чужди движими вещи – парична сума в размер на 120 000лв., собственост на Ф.М.П.

– румънски гражданин, които владеел, като обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал.3 пр.1 вр. чл. 206, ал.1 НК.

На 12.09.2013г. е приключено разследването по досъдебното производство и същото е изпратено от разследващия полицай на РП – Русе с мнение за предаване на съд на В. И. П. за престъпление по чл. 206, ал.3 НК.

РП – Русе е изготвила обвинителен акт срещу В.П. на 13.12.2013г. за престъплението по чл. 206, ал.3 пр.1 вр. чл. 206, ал.1 НК и е внесла същия в РС – Русе, където е образувано НОХД №****/2013г.

С Присъда №***/23.10.2014г. по НОХД №****/2013г. В. И. П. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал.3 пр.1 вр. чл. 206, ал.1 НК – за присвояване на сумата от 113 258лв. и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, което да изтърпи при първоначално определен общ 3 режим. С постановената присъда ищецът е признат за невиновен и оправдан за присвояване на сумата над 113 258лв. до размера посочен в обвинението – 120 000лв.

По депозирана от П. въззивна жалба е образувано НОХД№****/2013г. по описа на ОС –Русе, по което с присъда от 29.01.2015г. е отменена постановената от РС – Русе присъда и В.П. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.

206, ал.3 НК. На същата дата е отменена и наложената му мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000лв.

По депозиран протест от ОП – Русе е образувано касационно наказателно дело №486/2015г. по описа на І н.о. на ВКС, по което е постановено решение №218/22.05.2015г., с което е оставена в сила постановената от ОС – Русе оправдателна присъда.

Видно от представената в настоящото производство справка за съдимост, с Присъда №1*6/22.10.2014г. на РС –Русе по НОХД 13*5/2014г., ищецът В.П. е признат за виновен за извършени престъпления по чл. 316 и чл.

215, ал.2 НК, извършени в периода 08.06.2012г.15.10.2012г. в гр. Русе, за които му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години и шест месеца, както и „глоба“ в размер на *500 лв. За изтърпяване на наказанието (определено едно общо за двете престъпления) е определен първоначално строг режим в затворническо заведение от закрит тип.

Според свидетеля Д.М.С., приятел на ищеца, последният търгувал с царевица. След като започнало разследване срещу него във връзка за закупуването на царевица, партньорите му започнали да го отбягват и да не искат да търгуват с него. Разчуло се за воденото срещу ищеца дело, което му се отразило и в личен план, синът му който тогава бил в пубертета започнал да „нервничи“. Делото попречило на ищеца да пътува в чужбина и да внася автомобили, с каквото дейност се занимавал преди това, тъй като имал наложена забрана да пътува в чужбина. Също така паричната гаранция от 5 хил. лева объркала плановете на ищеца. По него време той започнал и да си купува лекарства за високо кръвно, които му предписал лекар след преглед.

Свидетелят знаел, че срещу ищеца се водели по него време и други дела за „някакви автомобили“, за които обаче П. му сподели, че не се притеснява, както за делото за зърното.

Свидетелят Р.И. П., брат на ищеца, установява, че последният се 4 занимавал с търговия на зърно. След като получил обвинение за сделка със зърно, се „стресирал“. Към него момент синът му живеел с него, а когато се разчула за обвинението се преместил да живее при майка си. По него време ищецът започнал да се оплаква и от високо кръвно налягане. Като всеки набеден човек се чувствал гузен, доста време се тюхкал, дори преустановил да работи. Основното притеснение на ищеца било делото за зърното.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ са необходими две предпоставки - повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и оправдаване на лицето, поради това, че деянието не е престъпление, които в конкретния случай са налице. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ , която отговорност може да отпадне или бъде намалена само в случаите по чл. 5 ЗОДОВ, при които обаче е предвидено определено субективно отношение на пострадалото лице към вредоносния резултат, като такова изискване за субективно отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ .

Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението е влязлата в сила присъда. Именно с нея се констатира незаконосъобразността на обвинението. Евентуалната незаконосъобразност на обвинението е основание за търсене на обезщетение, доколкото в хода на наказателното производство върху привлеченото към наказателна отговорност лице са упражнявани мерки на процесуална принуда и за него са създавани допълнително стресиращи фактори.

При определяне на обезщетение за претърпените не имуществени вреди намира приложение правилото на чл. 52 ЗЗД, по смисъла на което „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, 5 характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца.

Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, на конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди.