Решение № 636 от 29.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. Плевен, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20254430202068 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на М. Ц. Б., с ЕГН: ********** от с.

*******, обл. Плевен, ул. “***********” № ** чрез адв. М. М. от АК – Плевен против Наказателно постановление № 25-0938-003082 от 15.08.2025 г. на Н.

Група в ОД на МВР - Плевен, Сектор „Пътна полиция“ – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложил на М.

Ц. Б. глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лв./1533,88 евро/, за извършено нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва.

В депозирана до съда жалба се съдържат оплаквания, че санкциониращият акт е незаконосъобразен. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го отменени.

1

Жалбоподателят редовно призован за съдебното заседание, се явява лично и с адв. М. М. от АК - Плевен. Поддържат жалбата и молят същата да бъде уважена.

В ход по същество се представят подробни съображения и се моли наказателното постановление да бъде отменено.

За ответната страна по жалбата Н. Група в ОД на МВР - Плевен, Сектор „Пътна полиция“ – Плевен, редовно и своевременно призована, не се явява представител и не се представлява.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с правото да обжалва страна, поради което процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна само на процесуално основание без да се разглежда спора по същество.

Атакуваното наказателно постановление № 25-0938-003082 от 15.08.2025 г. е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 3402859 от 30.07.2025 г., в който е отразено, че:

На 30.07.2025 г. около 14:28 часа, в гр. Плевен при движение по ул.

„Върбишко шосе“ управлява лек автомобил „*** * ********“, с рег. № ********** /лична собственост/, като на кръстовището образувано с ул.

„Българска авиация“, с посока на движение към ул. „Георги Кочев, извършва маневра завой на ляво, като подава рязко газ на автомобила и с с въртеливи движения на волана /ляво и дясно/ го извежда от нормалното му движение направо, като поднася задната част на автомобила и създава опасност за останалите участници в движението. Водачът не използва пътя отворен за обществено ползване по неговото предназначение, именно за превоз на хора и товари:

-нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП – водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с 2 тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт, както с материалния, така и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от АУАН, съответно НП следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Тези разпоредби изискват в АУАН-а и в НП-то да бъдат посочени конкретни фактически действия, извършени от дееца, които могат да бъдат подведени под състава на съответната материалноправна норма, която е посочена като нарушена от съответния контролен или административно-наказващ орган.

В настоящият случай, жалбоподател е наказан за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съгласно която на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В обстоятелствената част на обжалваното пред районния съд НП и АУАН, въз основа на който то е издадено обаче, не са посочени подобни фактически действия, които са извършени от жалбоподателя и ефекта от тях, описващи деяние, което може да бъде подведено под квалификацията на чл.

104б, т. 2 от ЗДвП.

Както в АУАН, така и в НП от фактическа страна е посочено, че „…на кръстовището образувано с ул. „Българска авиация“, с посока на движение към ул. „Георги Кочев, извършва маневра завой на ляво, като подава рязко газ на автомобила и с въртеливи движения на волана /ляво и дясно/ го извежда от нормалното му движение направо, като поднася задната част на автомобила и създава опасност за останалите участници в движението”.

Това описание на деянието от фактическа страна е неясно, непълно и не съдържа онази съвкупност от фактически обстоятелства, които осъществяват от обективна и субективна страна състава на вмененото във вина на наказаното лице нарушение т.е. те не са достатъчни, за да се приеме, че 3 жалбоподателят е използвал пътя за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.

Дори и да се приеме, че обстоятелствата при извършване на нарушението съответстват на показанията на разпитаните по делото свидетели (а именно, че М. Б. е управлявал автомобила по начин, предизвикващ занасяне на задницата му), тези обстоятелства следва да се съдържат в АУАН и в издаденото въз основа на него НП.

Свидетелските показания не могат да допълват описанието на нарушението от фактическа страна нито в акта за установяване на нарушение, нито в наказателното постановление.

Отделен е въпросът, как свидетелите са видели, че жалбоподателят „…с въртеливи движения на волана /ляво и дясно/“ извежда автомобила от нормалното му движение направо“, след като са се движили зад него, при което е логично те да виждат само задната част на автомобила, но не и какви действия извършва водача с ръцете си в автомобила.

Също следва да се посочи, че фактът дали с това си поведение водачът е застрашил останалите участници в движението, какъвто е посочен в АУАН-а и в НП-то, не е елемент от обективната страна на състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, тъй като съставът на нарушението изисква единствено водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по предназначение - за превоз на пътници и товари, и не въвежда допълнителни елементи като условие за съставомерност на деянието.

Това обстоятелство е елемент от състава на други нарушения по ЗДвП, но не и на посоченото в НП-то.

Целта на точното описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено, и посочването на законните разпоредби, които са били нарушени виновно, се състои в това нарушителят да узнае за какво конкретно нарушение ще му се търси отговорност, за да може да организира и осъществи пълноценно правото си на защита срещу обвинението, което му се отправя, доколкото съставеният акт има и тази функция – официално обвинение в извършване на правонарушение.

За да се реализира пълноценно правото на защита, още в АУАН следва да е налице точно, ясно и пълно описание на нарушението от фактическа 4 страна и на обстоятелства, при които то е извършено. Това е така, защото те не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че въз основа на събраните по делото доказателства, не се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е използвал път отворен за обществено ползване с друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. За ангажирането на административно наказателната отговорност не е достатъчно предположението на органите на полицията, а е необходимо реално осъществяване на признаците на състава на това нарушение.

Констатираното поведение на водача следва да е съзнателно, преднамерено, а не да се дължи на неправилни маневри, несъобразени с конкретната пътна обстановка. Поднасянето на автомобила при извършване на завой, би могло да е в резултат и на движение с несъобразена скорост при навлизане в кръстовище и предприемане на завой, и несъобразяване с вмененото с чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП задължение като участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди.

Предвид изложеното съдът счита, че при съставяне на АУАН-а и при издаване на НП-то съществено са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което от своя страна е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, което винаги се явява съществено процесуално нарушение, поради което обжалваното НП е незаконосъобразно.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя, действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.

В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е 5 заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лв.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 25-0938-003082 от 15.08.2025 г. на Н. Група в ОД на МВР - Плевен, Сектор „Пътна полиция“ – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложил на М. Ц. Б., с ЕГН: ********** от с. *******, обл. Плевен, ул. “***********” № ** глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лв./1533,88 евро/, за извършено нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР – Плевен да заплати на жалбоподателя М. Ц. Б., с ЕГН:

********** от с. *******, обл. Плевен, ул. “***********” № ** съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6