Решение № 394 от 06.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Пловдив, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20245001000457 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 197/25.04.2024 г. по т.д. № 451/2022 г. на ОСПловдив в неговите части, с които е осъдено „Д.з.“АД-гр.С. да заплати на М.

И. К. сумата над 70 000 лв. до 105 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на М.П. К.а-негова майка, настъпила в резултат на ПТП, състояло се на 24.01.2022 г., виновно причинено от В.М. И.а като водач на МПС – лек автомобил „БМВ 320“ с рег. №*********, за който е сключена валидна застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху сумата над 70 000 лв. до 105 000 лв., считано от 29.03.2022 г. до окончателното изплащане, и е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 180 000 лв., част от вземане с общ заявен размер от 200 000 лв., както и в частта му за разноските.

Обжалвано е и определение № 787/18.06.2024 г., постановено по същото т.д. № 451/2022 г. на ОС-Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на 1 адвокат П. К. за изменение на решението в частта за присъденото й адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА.

Жалбоподателят „Д.з.“АД-гр.С. моли решението да бъде отменено като неправилно в неговата част, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца М. И. К. сумата над 70 000 лв. до 105 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на неговата майка М.П. К.а, настъпила в резултат на ПТП от 24.01.2022 г., виновно причинено от В.М. И.а като водач на МПС – лек автомобил „БМВ 320I“ с рег. №*********, за който е сключена валидна застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху сумата над 70 000 лв. до 105 000 лв. от 29.03.2022 г. до окончателното й изплащане, съответно, и в частта му за разноските, по съображения, изложени във въззивната жалба с вх. № 17 212/17.05.2024 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни.

Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по тази жалба М. И. К. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор с вх. № 24 606/17.07.2024 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Д.з.“АД-гр.С. да му заплати сумата 180 000 лв., частично от общия размер на претенцията 200 000 лв., като дължимо обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания вследствие на смъртта на неговата майка М.П.

К.а, настъпила на 24.01.2022 г. при ПТП по вина на водача В.М. И.а при управлението от нея на лек автомобил „БМВ 320“ с рег. №*********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира от ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата от датата 29.03.2022 г.

– датата на предявяване на претенцията от увреденото лице до застрахователя.

Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Жалбоподателят М. И. К. моли решението да бъде отменено като неправилно в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск против застрахователното дружество „Д.з.“АД-гр.С. за присъждане на сумата над 2

105 000 лв. до предявения размер от 180 000 лв. като частичен иск от 200 000 лв. (или за още 75 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на неговата майка М.П. К.а, настъпила в резултат на ПТП от 24.01.2022 г., виновно причинено от В.М. И.а като водач на МПС – лек автомобил „БМВ 320I“ с рег. №*********, за който е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху сумата над 105 000 лв. до 180 000 лв. от 29.03.2022 г. до окончателното й изплащане, съответно, и в частта му за разноските, по съображенията, изложени в подадената въззивна жалба с вх. № 18 221/28.05.2024 г. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по тази въззивна жалба „Д.з.“АД-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен отговор с вх. № 20 084/11.06.2024 г. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Частният жалбоподател адвокат П. К., пълномощник по делото на ищеца М. И. К., моли определението на окръжния съд от 18.06.2024 г. да бъде отменено като неправилно по съображенията, изложени в частната жалба с вх.

№ 25 217/23.07.2024 г. Като молител в производството пред окръжния съд заявява с молба от 28.05.2024 г. искане за изменение на постановеното от окръжния съд съдебно решение в частта му за разноските, като на адвокат К. вместо присъденото възнаграждение в размер на 3 600 лв. с ДДС се присъди такова в размер на 9 494,57 лв. с ДДС.

От ответника по частната жалба „Д.з.“АД-гр.С. не е заявено становище по нея.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери законосъобразността на обжалваното определение във връзка с оплакванията и исканията на частния жалбоподател, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 24.01.2022 г. на пътя между П. и К., около км.13 е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „БМВ 320“ с рег.

№*********, управляван от В.М. И.а, при което е починала пътничката, 3 пътувала на задната седалка в този автомобил, М.П. К.а, майка на ищеца М.

К.. Не се спори между страните, че вина за причиняването на това ПТП има водачът на лекия автомобил В. И.а, който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по непредпазливост смъртта на М. К.а, майка на ищеца М. К.. Не се спори между страните, че за водача на този лек автомобил е имало застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищеца е отправено до ответното застрахователно дружество искане за предявяване на претенция, представено в копие с исковата молба, получено при дружеството на 29.03.2022 г., както и че преди датата на подаването на исковата молба не е било изплатено на ищеца от застрахователя обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

Твърдението на ищеца М. К., заявено в исковата молба от 3.08.2022 г., е, че неговата майка към момента на ПТП, при което е настъпила и нейната смърт, е била на 56 години, в работоспособна възраст, дейна и активна, отговорна и трудолюбива и се е грижила всеотдайно за своето семейство.

Твърди, че като син на починалата е изживял изключително тежко загубата на своята майка, неочакваната й смърт е била съкрушителна за нето и е предизвикала у него душевни страдания, много скръб, болка и шок. Твърди, че отношенията между двамата са били изпълнени с обич, уважение, силна привързаност и подкрепа и той е лишен завинаги от майчина грижа и любов, закрила и подкрепа, като загубата на неговата майка е непреодолима трагедия за него, още повече че той е пряк свидетел на смъртта на майка си. Твърди, че моралните страдания от неочакваната и несвоевременна загуба са големи и ще го съпътстват през целия му живот. Твърди, че загубата на неговата майка се е отразила негативно на здравословното и емоционалното му състояние.

Претендира затова за присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лв. частично от общ размер на претенцията 200 000 лв., като в съдебното заседание на окръжния съд на 7.03.2024 г. по искане на ищеца е допуснато увеличение на размера на предявения от него иск на 180 000 лв. частично от общ размер на претенцията 200 000 лв.

С отговора на исковата молба от 20.10.2022 г. ответното застрахователно дружество оспорва исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди ведно с лихва по основание и размер. Възразява, че размерът на 4 претенцията в заявения неин пълен размер от 200 000 лв. е необосновано, прекомерно завишен. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата М. К.а поради нарушение на изискването по чл. 137а от ЗДвП за поставяне на обезопасителен колен.

С допълнителната искова молба от 17.11.2022 г. ищецът заявява становище за неоснователност на твърдението за прекомерност на претенцията по размер, а също и на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата поради непоставяне на предпазен колан.

С отговора от 6.12.2022 г. на допълнителната искова молба ответното застрахователно дружество поддържа заявените свои възражения.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че ищецът основателно претендира от ответника за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът при определянето на размера на обезщетението отчита, че се касае за смърт на родител, което е едно от най-тежките събития в живота на преживелите сродници, мъката ще остане до края на живота на ищеца, загубата за него е невъзвратима, между двамата са съществували топли и близки отношения, живеели са в едно домакинство, подкрепяли са се, работили са заедно, майката се е грижила за ищеца след смъртта на неговия баща, тя е била неговата подкрепа. Съдът отчита и обстоятелството, че се касае за внезапна и неочаквана смърт, както и че ищецът е свидетел на злополуката, при която смъртта е настъпила, които факти сами по себе си имат изключително травматично отражения върху психиката му. Затова и съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът определя размер на обезщетението за неимуществени вреди 150 000 лв., като преценява, че не е доказано по делото ищецът да е търпял вреди, чийто обем да обосновава соченото в исковата молба обезщетение от 200 000 лв., предявено като частично в размер на 180 000 лв.

Съдът приема за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД от починалата. Въз основа на заключенията на първоначалната и на повторната КСМАТЕ съдът приема за установено, че ако тялото на пострадалата е било фиксирано към седалката чрез поставен обезопасителен колан, инерционните сили, възникнали в момента на удара, не биха могли да преместят тялото в посока и по начин, че главата да достигне до мястото, където се е ударила в интериорни части от купето на лекия автомобил, със значителна кинетична енергия на 5 удара. Също въз основа на тези две заключения съдът приема, че по тялото на починалата няма описани специфични и характерни травматични увреждания, които да са получени от действието на обезопасителен колан при челен удар.

Съдът посочва, че взимайки предвид установените травматични увреждания, които е получила починалата, както и тяхната локализация – в челната област на главата, заключението на експертите е, че тя най-вероятно не е била фиксирана към седалката от правилно поставен обезопасителен колан, тъй като е получена тежка черепно-мозъчна травма, при липса на следи от т.нар.

„Синдром на предпазния колан“ като отпечатък от долната лента на колана под формата на ивичесто кръвонасядане и охлузване по кожата на корема, коремна травма с разкъсвания на червата от внезапното и силно притискане на коремните органи между колана и гръбначния стълб, а също така и счупване на поясни гръбначни прешлени или тежка шийна и гръдна травма.

Кредитирайки заключенията на двете КСМАТЕ, съдът приема, че в нарушение на нормата на чл. 137а,ал.1 от ЗДвП починалата К.а е пътувала без поставен обезопасителен колан, което нарушение е допринесло за настъпване на вредоносния резултат – тежката черепно-мозъчна травма, станала причина за смъртта й. Съдът преценява, че този извод не се променя от изразеното мнение на вещите лица, че ако тялото на починалата е било фиксирано към седалката чрез поставен обезопасителен колан главата, която не е била обхваната, ще опише камшично-маховидно движение, при което е възможно да получи висока шийна травма, която е животозастрашаваща и при която е възможно да настъпи смъртен изход. Съдът преценява, че казаното е базирано на предположения, както са заявили и вещите лица при изслушване на заключението, поради което не би могло да се обоснове категоричен извод, че дори с поставен обезопасителен колан леталният изход е щял да настъпи.