Решение № 281 от 07.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. София, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20221110157327 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са от „..“ АД, в качеството си на универсален правоприемник на „..“ АД, срещу С. Т.

Т., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, с които ищецът иска да се признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: 11069,33 лева – главница по договор за банков кредит „Експресо“ №..г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2022г. до окончателното й изплащане, 4710,03 лева – възнаградителна лихва за периода от 10.09.2015г. до 09.08.2021г., 3291,67 лева – обезщетение за забава за периода 10.10.2015г. до 09.08.2021г.; 922,35 лева – обезщетение за забава за периода от 10.08.2021г. до 07.06.2022г.; 60 лева – друго допълнително вземане, представляващо разход при изискуем кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 24.06.2022г. по ч.гр.д. №30583/2022г. на СРС, 169-ти състав. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че между „..“ АД, чиито правоприемник е, и ответника С. Т. Т. като кредитополучател е сключен договор за банков кредит от 28.07.2011г., по силата на който банката предоставила на ответника в заем сума на стойност 15 000 лв. със срок на погасяване 120 месеца. Поддържа, че договорът, ведно с общите условия към него и погасителния план са получени и приети от ответника с подписването им.

Посочва, че на 10.08.2021 г. е настъпила изискуемост на цялото вземане, поради настъпването на краен падеж, съгласно т. 5 от договора. Твърди, че ответникът не е 1 изпълнявал задълженията си по договора, доколкото след 10.10.2015 г. същият е преустановил плащането на дължимите вноски. Във връзка с посоченото, сочи че не са внесени 71 броя погасителни вноски с падежни дати за периода 10.10.2015 г. до 10.08.2021 г., като по отношение на изискуемите вноски ответникът е изпадал в забава.

С оглед посоченото ищецът е пристъпил към събиране на вземането си по съдебен ред, като за целта е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417, ал.1, т .2 ГПК от 07.06.2022 г., по силата на което е образувано ч.гр.д. № 30583/2022 г., по описа на Софийски районен съд, 169 с-в. Във връзка с посоченото в негова полза са издадени Заповед за изпълнение № 17571/24.06.2022 г. и Изпълнителен лист № 11696/24.06.2022 г. за посочените в заявлението суми. Ищецът сочи, че подаденото от ответника възражение срещу заповедта за изпълнение обуславя правния му интерес да иска от съда да установи със сила на пресъдено нещо изискуемостта на вземанията произтичащи от договора за потребителски кредит.

Поддържа, че доколкото ответникът е усвоил отпуснатия кредит, то възражението му е неоснователно и недоказано. Моли съда да установи, че ответникът дължи изпълнение на сумите в размера, определен в петитума на исковата молба. Моли да му бъдат присъдени разноските по ч.гр.д. № 30583/2022 г., по описа на Софийски районен съд, 169 с-в. Претендира разноските направени в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Т. депозира отговор на исковата молба.

Поддържа, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорва исковите претенции и с оглед техния размер. Сочи, че доколкото договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, съдът следва да постанови служебно отмяната им. Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Посочва, че въпреки качеството си на потребител, същият не е бил уведомен за всички условия по кредита. Във връзка с претендираните от ищеца вземания сочи, че извършеното олихвяване на главницата по договора е неправомерно. Поддържа, че договорът е недействителен и във връзка с изискванията по чл. 147, ал. 1 ЗЗП, доколкото е налице неяснота по съдържанието и условията му.

Сочи като неяснота по договора механизма, по който се формира лихвеният процент по кредита. Твърди, че предвиденото в чл. 4, ал. 2 от Общите условия към договора е във вреда на потребителя, с оглед качеството му на икономически по-слаба страна.

Поддържа, че доколкото не са описани подробно условията, при наличието на които банката може едностранно да променя договорения годишен лихвен процент, е налице неяснота по отношение на условията по договора. С оглед посоченото, счита че клаузата уреждаща едностранна промяна в лихвения процент е неравноправна, по аргумент на чл. 143 ЗЗП, а това обуславя и нейната нищожност. Оспорва верността на приложеното извлечение от счетоводните книги на ищеца от 07.06.2022 г., като намира за неясно как е изчислено и претендирано обезщетение за забава преди датата на изискуемостта на кредита. Счита, че начислените такси, представляващи разход по 2 кредита не са изрично и изчерпателно определени в съдържанието му. Посочва, че в чл. 10а, ал.2 ЗПК е предвидено изискване, според което не следва да се изискват такси за действия свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което намира че претендираните от ищеца начислени такси са неоснователни. Поддържа, че договорът е недействителен, поради което съгласно чл. 23 ЗПК е задължен да върне единствено непогасения остатък от предоставената в заем сума след като бъдат отчетени погасените по давност вноски. Оспорва размера на претендираните от ищеца суми доколкото счита, че голяма част от претенциите са погасени по давност.

Поддържа, че са погасени по давност всяка една от вноските за главница и лихви за периода 10.10.2015 г. до 08.06.2019 г. Сочи, че е налице бездействие от страна на кредитора, доколкото липсва покана за изпълнение на задължението. В условията на евентуалност, в случай че съдът не приеме, че по отношение на посочените вземания е приложима кратката тригодишна давност, доколкото същите представляват периодични плащания, ответникът възразява срещу претенциите на ищеца за периода от 10.10.2015 г. до 08.06.2017 г. по отношение на главницата и за периода от 10.10.2015 г. до 08.06.2019 г. по отношение на лихвите. Оспорва изчисления от ищеца размер на вземанията и във връзка с чл. 6 ЗЗП. Моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани претенциите на ищеца. В условията на евентуалност, моли съда да прогласи нищожността на договора за потребителски кредит на основание чл. 23 ЗПК.

В условията на евентуалност претендира прогласяване на недействителността на неравноправните клаузи от общите условия към договора. Моли съда да вземе предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност на част от прендираните от ищеца вземания.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С определение от 16.03.2023г. са обявени за безспорни между страните следните обстоятелства: 1/наличието на сключен Договор за кредит Експресо № . от 28.97.2011 г.; 2/ усвояването от ответника на сумата по кредита. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства – договор за кредит „Експресо“ №..г., извлечение от сметка № ...

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. №30583/2022г. на СРС, 169ти състав, на 08.06.2022г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за следните суми: 11069,33 лева – главница по договор за банков кредит „Експресо“ №..г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2022г. до окончателното й изплащане, 4710,03 лева – възнаградителна лихва за периода от 10.09.2015г. до 09.08.2021г., 3291,67 лева – обезщетение за забава за периода 10.10.2015г. до 09.08.2021г.; 922,35 лева – 3 обезщетение за забава за периода от 10.08.2021г. до 07.06.2022г.; 60 лева – друго допълнително вземане, представляващо разход при изискуем кредит. По заявлението било образувано ч.гр.д. №30583/2022г. на СРС, 169-ти състав, като на 24.06.2022г. в полза на „..“ АД била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжника депозирал възражение срещу заповедта, поради което с разпореждане съдът указал на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Настоящите искове са предявени в указания срок.

Установява се от събраните по делото доказателства, че между банката и ответника С. Т. като кредитополучател е сключен договор за банков кредит от 28.07.2011г., по силата на който банката предоставила на последния банков кредит в размер на 15000 лева с краен срок на издължаване на кредита, включително дължимите лихви в размер от 11 994,77 лева и застраховка „Живот“ към кредита от 778,11 лева. Страните се договорили погасяването на кредита да се извършва на 120 равни месечни анюитетни вноски, съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит.

Видно от приетото като доказателство по делото и неоспорено от ответника извлечение от счетоводните книги на банката задълженията на последния по договора за банков кредит към 07.06.2022г. възлизат на следните суми: 11069,33 лева – главница;

4710,03 лева – договорна лихва за периода от 10.09.2015г. до 09.08.2021г., 3291,67 лева – обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода 10.10.2015г. до 09.08.2021г.; 922,35 лева – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 10.08.2021г. до 07.06.2022г.; 60 лева – друго допълнително вземане, представляващо разход при изискуем кредит.

По делото са изслушани и приети основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, които съдът намира за обективни и компетентно дадени и кредитира изцяло. Вещото лице е установило, че разплащателната сметка на ответника е била заверена със сумата от 15 000 лева на 29.07.2011г., с което е била усвоена заемната сума по кредита. За погасяване на задълженията по кредита е постъпила сума от общо 11 161,62 лева за периода от 10.08.2011г. до 10.08.2015г., когато са преустановени плащанията по кредита. С посочената сума са били погасени 3930,67 лева – главница, 6 384,38 лева – възнаградителна договорна лихва за периода от 10.08.2011г. до 10.08.2015г. включително и частично за 10.09.2015г.; застраховка в размер на 337,12 лева; еднократна такса от 359 лева; лихва за просрочие в размер на 150,45 лева. Вещото лице е изчислило, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК дължими били останали следните суми: 11 069,33 лева – главница; 4710,03 лева – възнаградителна договорна лихва за периода 10.09.2015г. до 10.08.2021г. ; наказателна лихва при просрочие – 3181,56 лева; обезщетение за забава 922,35 лева за 4 периода от 10.08.2021г. до 07.06.2022г. ; разход при изискуем кредит 60 лева. Вещото лице е установило, че възнаградителната лихва, наказателната лихва за просрочие и ГПР по кредита са изчислени съобразно с уговореното между страните в договора.

Вещото лице е констатирало, че лихвения процент по договора е бил намален с два пункта, считано от вноска №47 с падеж 10.06.2015г., като тази промяна е била отчетена при изчисляване на погасената главница и лихва с тази вноска, като след това вноската е намалена от 220,18 лева на 206,86 лева. Вещото лице е посочило, че по време на извънредното положение 13.03.2020г. – 14.05.2020г. не са начислявани лихви за забава.

В допълнителното заключение вещото лице е изчислило, че при вземане предвид възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вноските за периода – 10.10.2015г. до 08.06.2019г., дължими са следните суми: 4965,19 лева – главница, 542,21 лева – погасителна лихва; 811,89 лева – наказателна лихва за забава от 11.06.2019г. до 10.08.2021г.

При така установените факти от значение за спора, съдът прави следните правни изводи: