Решение № 95 от 16.02.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Благоевград, 16.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20241210101399 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от А.

Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес : , против ТП „Държавно горско стопанство Симитли”, БУЛСТАТ 2016275060176, териториално поделение на „Югозападно държавно предприятие” ДП, гр. Благоевград, със седалище и адрес на управление : гр. Симитли, ПК 2730, ул. „Г. Димитров” № 23, общ. Симитли, обл. Благоевград, представлявано от директора инж. Б. Г. К..

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-07-154/ 29.03.2024г. на директора на ТП „ДГС Симитли”.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че въз основа на трудов договор № 227, сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, на 31.03.1992г. с Държавно лесничейство - гр. Симитли заемал длъжността „секач”, с място на работа : бригадата на Кирил Димов в Симитли, като с Допълнително споразумение към трудов договор от 26.12.1994г., сключено на основание чл. 119 от КТ, в сила от 01.10.1994г. приел да изпълнява длъжността : РОУ, с място на работа : горско стопанство в ТУ „Сушица” - Симитли. Сочи, че поради изменение на нормативната, уредба била променена структурата, в която повече от тридесет и две години работи, като държавните лесничейства били преименувани в горски стопанства, а в изпълнение на чл.

163 и чл. 164 от Закона за горите през 2011г. горските стопанства се преструктурирали в териториални поделения - държавни горски стопанства към държавните предприятия. Сочи, че заемал различни длъжност в ответното предприятие, като с Допълнително споразумение към трудов договор от 11.03.2022г. длъжността му била изменена на „горски стражар“, която длъжност заемал и към настоящия момент. Твърди се, че със Заповед № РД-07-154/ 29.03.2024г. на директора на ТП „ДГС Симитли” му било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”, като заповедта била издадена на основание чл.

174, ал.2 от ЗГ, чл. 192, ал. 1, чл. 195, ал. 1, във връзка с чл. 188, т.2 и чл.187, ал.1, т.10 от Кодекса на труда /КТ/, във връзка с чл.26, ал.1 и с чл.19, ал.1 и чл.21, ал.2 и ал. 3 от Етичен кодекс за поведение на работещите в „Югозападно държавно предприятие“ ДП, град Благоевград, утвърден със Заповед № РД-07-702/ 01.09.2020 година /Кодекса/, както и 1 дадени писмени обяснения по чл.193, ал.1 от Кодекса на труда /искани с писмо изх. № ТП01-113/06.03.2024г./ с вх. № ТП-01-113-1/12.03.2024г. на А. Д. Г. на длъжност „Горски стражар“ при ТП „ДГС Симитли“, гр. Симитли, обл. Благоевград към „ЮЗДП“ ДП, гр.

Благоевград, както и Рапорт с Вх.№ 10-09- 116/26.02.2024г. от инж. Владислав СираковСтарши лесничей на териториалното поделение и дадените от служителите от ГСУ“ Брежани“ на поделението Обяснения с рег.№ТП-01-107-1, №ТП-01-108-1, №ТП-01-109-1 и ЖГП-01-110-1, всички от 28.02.2024 година и при спазени изисквания на чл.189, ал.1 и чл.194 от КТ. Ищецът твърди, че издадената Заповед № РД-07-154/ 29.03.2024г. на директора на ТП „ДГС Симитли” е незаконосъобразна. Твърди се, че при издаване на обжалваната заповед не е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание - чл.193 от КТ.

Сочи се, че с Писмо-искане с изх. № ТП-01-113/06.03.2024г. му е изискано представяне на обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина, изразяващо се в допускане в периода от началото на 2024г. до 28.02.2024г. в поведението му нарушаване на основни правила, свързани със спазване на законите, правата на човека, етическите ценности и уважение към личността, като в писмото се сочело, че ищецът си е позволявал да обиждам инж. Вл. С. с нецензурни, обидни квалификации и обиди на религиозна и етническа основа, наричайки него и колегите си с думите „педали“ и „помашки участък“. Сочи се, че едва в заповедта се твърди, че ищецът не е успявал да контролира поведението си и целял предизвикване на конфликтни ситуации, което е едно от посочените правни основания за издаването й, а именно нарушаването на чл.21, ал. 3 от Етичния кодекс. Сочи, че от обжалваната заповед научил, че го обвиняват, че предизвиква конфликтни ситуации, че поведението му представлява сериозен проблем във връзка с комуникацията между ищеца и прекия му ръководител инж. В. С. както и между него и останалите служители на ГСУ “Брежани". Твърди, че по отношение на тези твърдения за дисциплинарно нарушение не са му искани и не е давал обяснения, което на самостоятелно основание според ищеца опорочава процедурата по налагане на наказание и е основание за отмяна на заповедта. По отношение на останалите посочени нарушения се сочи, че работодателят е изпълнил само формално задължението си по чл. 193 ал. 1 от КТ с поисканите обяснения, тъй като в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание липсва аргументация поради каква причина се отхвърлят изложените твърдения в обясненията ми. Сочи се, че искането на обяснения е извършено съвсем формално, като целта му не е изясняване на случая, а налагане на наказание. Сочи се, че искането за даване на обяснения за констатирано дисциплинарно нарушение не следва да е формален акт, а е въведено с оглед осигуряването на възможност на защита на работника и необходимостта работодателят да прецени всички обстоятелства, свързани с дисциплинарното нарушение. Навежда се, че липсата на искане за даване на обяснения за посочено в заповедта нарушение, както и необсъждането и вземане предвид в цялост на дадените обяснения, ищецът счита за основание за отмяна на обжалваната заповед. На следващо място се твърди че обжалваната заповед не отговаря на всички кумулативни изисквания на чл. 195, ал. 1 от КТ - не съдържа описание на конкретното нарушение, с посочени обективни и субективни признаци, поради което според ищеца не е мотивирана в достатъчна степен, за да се прецени дали действително е допуснато нарушение на трудовата дисциплина. Твърди се, че не е спазено изискването нарушението да е описано подробно, точно и ясно, за да се установи по безспорен начин, дали наложеното наказание е за това, за което работодателят е провел дисциплинарна процедура. Сочи се, че в заповедта не е посочено кога точно и при какви обстоятелства ищецът е нарекъл колегите си с думите „педали“ и „помашки участък“, липсвала конкретика в : „периода от началото на 2024г. до 28.02.2024г.“, не са били посочени конкретни груби нарушения и неспазване на морално-етичните норми от ищеца. Сочи, че липсва всякаква индивидуализация по време и място, обосноваващи възприетите от органа дисциплинарни нарушения и то, подкрепени с надеждни доказателства, а не с предположения. Това от своя страна се твърди, че това възпрепятства правото му на защита, а и невъзможността да се прецени спазването на 2 сроковете по чл.194 от КТ. Твърди, че наказанието му е наложено за обиди, поведение, което накърнява достойнството и правата на всеки един от служителите на горския участък, без обаче да се посочи конкретна ситуация и конкретно поведение от моя страна. На следващо място се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията на чл. 189 от КТ, тъй като в нея не са посочени конкретни обстоятелства за тежестта на „нарушенията”, последиците от тях, формата на вината и обстоятелствата по случая. Сочи се, че наличието само на декларативното им изброяване в самата заповед е равнозначно на липса на мотиви по тези обстоятелства, които работодателят е бил длъжен да вземе предвид и да се произнесе по тях в самата заповед за налагане на наказание. Твърди се, че в случая липсва осъществяване на субективната страна на дисциплинарните нарушения, тъй като, видно от обясненията на ищеца, с деянията си не е целял нито до обидя някого, нито да накърни достойнството или правата му, да проявя неуважение или некоректност, а напротив, сочи, че в обясненията си ищецът е помолил да не се намесват половете, религията и етносът на хората, понеже всеки е способен да се самоопределя, както пожелае и иска. Сочи, че такива винаги са били моралните му възгледи: против дискриминацията с толерантност и уважение към всеки човек, независимо от пола, религията, етноса, поради което се счита за неверни твърденията, че поведението на ищеца не съответства на разписаното в чл.26, ал.1, в чл.19, ал.1 и чл.21, ал.2 и ал. 3 от Етичния кодекс за поведение на работещите в „Югозападно държавно предприятие“ ДП, град Благоевград, утвърден със Заповед № РД-07702/01.09.2020година. Заявява се от ищеца, че с личното си поведение не е нарушил стандартите и принципите, на които се подчинява етичното поведение и не съм допускал на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави, нито е целял предизвикването на конфликтни ситуации. Сочи се, че е голословно и невярно твърдението, че нарушението е резултатно, тъй като досега ищецът не е информиран, че приятелските колегиални разговори помежду им в стаята е довело до негативен микроклимат, лоша и нездравословна среда за работа. Напротив, сочи се, че ищецът винаги е считал, че с колегите си е имал нормална ежедневна комуникация, като е изпълнявал стриктно служебните си задължения. На следващо място се счита, че Заповед № РД-07-154/ 29.03.2024г. на директора на ТП „ДГС Симитли” е издадена в нарушение на чл. 194 от КТ, изразяващо се в неспазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. Сочи се, че ответникът твърди, че от началото на 2024г. през работно време и на работното си място ищецът е имал поведение, което не съответства на Етичния кодекс, докато заповедта е издадена на 29.03.2024г. с квалифицирането на твърдяното нарушение, като „продължавано“ без посочване на конкретна ситуация, в която ищецът е нарушил трудовите си задължения, се дава възможност на работодателя незаконосъобразно да наложи наказанието извън двумесечния срок по чл.194 от КТ. Оспорват се изцяло твърденията, че ищецът е извършил нарушенията, визирани в атакуваната заповед за налагане на наказание „Предупреждение за уволнение”.

Ищецът твърди, че стриктно изпълнява трудовите си задължения, предвидени в чл.187, ал. 1, т. 10 от КТ, както и на другите си трудови задължения, предвидени в длъжностната му характеристика - точка 1 на раздел VI. Професионална етика във връзка с точка 6 на раздел II. Основни отговорности, присъщи за длъжността: да зачитам личното достойнство и правата на всеки служител и работник в стопанството. На самостоятелно основание се твърди, че Етичен кодекс за поведение на работещите в „Югозападно държавно предприятие“ ДП, град Благоевград, утвърден със Заповед № РД-07-702/01.09.2020година /Кодекса/ не е акт, посочен в т.6 от длъжностната му характеристика и за неизпълнението му не следва да носи дисциплинарна отговорност. Сочи се, че липсват изобщо основания за налагане на наказание „Предупреждение за уволнение” - както фактическо, така и правно, което според ищеца води до незаконосъобразност на атакуваната заповед.

На следващо място, при установеното извършване на дисциплинарното нарушение, посочено в заповедта за уволнение, следва да прецени дали наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Сочи се, че 3 при преценката трябва да се съобразят всички обстоятелства, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника към конкретното неизпълнение. Посочва се, че съгласно чл. 189 ал. 1 от КТ следва да се разгледат три критерия: тежест на нарушението; обстоятелства при които е извършено; поведението на работника. В обжалваната заповед липсват посочени обстоятелства, при които да се твърди, че е извършено нарушението, както и преценка за тежестта на извършеното нарушение, а за поведението на работника не са посочени доказателства. При разглеждане нарушението следва да се отчитат значимостта на неизпълненото задължение и формата на вина. Твърди се, че в случая липсват данни за неблагоприятни последици за работодателя, за настъпване на каквито и да било материални вреди или щети, поради което не е налице съответствие между наложеното дисциплинарно наказание и тежестта на твърдините дисциплинарни нарушения. Твърди се, че на практика със съставената заповед за налагане на дисциплинарното наказание не се цели налагане на наказание за реално осъществени нарушения, като работодателят е нарушил принципа за съразмерност в действията си, добросъвестност и др., залегнали в КТ, като е налице злоупотреба с право, като се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 8 от КТ, задължаващ страните да са добросъвестни в отношенията си. Счита се, че целта на заповедта е прекратяване на правоотношението с ищеца и създаване на формално основание за това или принуждаването му сам да поде молба за напускане, което представлява злоупотреба с право, респ. е налице нарушение на чл. 8 от КТ и на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България при издаването на атакуваната заповед. Сочи се, че в случая е налице лично и тенденциозно отношение на работодателя спрямо ищеца, предвид политическата му ориентация на местно ниво (в т.ч. кандидатирането му за общински съветник през м. септември 2023г„ издигнат от политическа партия, конкурентна на наложеното статукво в Община Симитли), водените между тях спорове относно други дисциплинарни производства срещу ищеца, включително предвид дисциплинарното производство по налагане на дисциплинарно наказание „Забележка” със Заповед № РД-07-479/ 01.09.2023г. на директора на поделението. Сочи се, че в рамките на три месеца са му изискани девет обяснения за твърдени различни нарушения и са му връчени четири заповеди за налагане на дисциплинарно наказание, две от които с предупреждение за уволнение, а именно с Писма-искания с изх. № 10-09-831-1/ 03.01.2024г., с изх. № ТП-01-50/ 22.01.2024г. и с изх. № ТП-01-50-2/ 26.01.2024г. на ТП „ДГС Симитли”; С Писмо-искане с изх. № ТП-01-112/ 01.03.2024г. на ТП „ДГС Симитли”; С Писмо-искане с изх.№ ТП-01-113/ 06.03.2024г. на ТП „ДГС Симитли”; С Писмо-искане с изх. № ТП-01-106-1/12.03.2024г. на ТП „ДГС Симитли”; С Писмо- искане с изх. № ТП-01106-3/18.03.2024г. на ТП „ДГС Симитли”; С Писмо-искане с изх. № ТП-01-121/ 26.03.2024г. на ТП „ДГС Симитли”, които са приложени към исковата молба. Отделно, от това се сочи, че при обход на 27.03.2024г. на охранявания от ищеца участък, установил, че в отдел/ подотдел: