Решение № 103 от 06.06.2022, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Бургас, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222000500103 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по повод въззивната жалба на „С. М.“ ООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление – гр.С. против Решение №492 от 11.11.2021г. постановено по гр.д.№659 по описа на Окръжен съд – гр.Бургас за 2021г., с което е отхвърлен предявен иск от жалбоподателя. Решението се оспорва като постановено при неправилно приложение на материалния закон, при противоречие с наведените в исковата молба твърдения и при неправилна преценка на събраните по делото доказателства поради необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, решението се оспорва като постановено в нарушение на процесуалните правила с оглед твърдения за неизпълнение на дадените от съда указания относно доказателствената тежест в процеса. Страната сочи, че в изпълнение на дадените от съда указания за установяване твърдяното разместване на блага в правните сфери на страните, изразяващи се в извършване подобрения в имота на ответниците и увеличаване на неговата стойност на този имот към настоящия момент по делото е била извършена и приета СТЕ. Със същата се установява, че реално са извършени СМР в имота на ответниците съобразно протоколите обр.19. Неправилно съдът е приел, че твърденията в тази насока не са доказани. Неправилно и съдът приема, че дружеството – ищец няма качеството на добросъвестен владелец на този имот по смисъла на чл.68 от ЗС. От фактическа страна се установява закупуването правото на строеж на обектите, индивидуализирани в нотариалния акт.

1

Според жалбоподателя със заплатените от него суми е реализирано поголямо количество и обем СМР от актуваното. Този извод се прави въз основа на изложеното в СТЕ – че посочените по протоколите цени са пониски от средните пазарни цени за този вид СМР към момента на актуване.

Оспорва се и извода на съда за погасяване по давност на предявената претенция. Според страната съдът неправилно приема началния момент на давността – момента на приращението в полза на ответниците – 18.10.2012г.

Според жалбоподателя началния момент започва едва след влизане в сила на решението за установяване на погасяване на правото на строеж. Страната сочи, че до погасяване правото на строеж „С. м.“ ООД е имало качеството на насител на ограничено вещно право, поради което не е бил владелец – такъв е станал от момента на погасяване на правото на строеж и в период от пет години е могъл да предяви вземането си за подобрение. Сочи се, че суперфициарят има право на обезщетение за подобренията, доколкото е увеличена цената на имота като се погасяват правата – правото на строеж върху отделни обекти в сградата, които трети лица са придобили от суперфициаря. Страната сочи, че собственикът дължи да възмезди стойностно подобрителя доколкото извършените подобрения увеличават стойността на имота. Вземането на подобрителя става изискуемо още в момента на завършването на подобренията, но давностния срок тече от момента когато собственикът си възвърне фактическата власт върху имота.

Изложени са подробни теоретични постановки касаещи правата на добросъвестния подобрител по чл.72 от ЗС за обезщетения, както и по въпроса за погасяването на правото на строеж. В тази връзка според въззивникът за „С. м.“ ООД към датата, посочена от първоинстанционния съд – 18.10.2012г. правото на владение не е било смутено, поради което и правото да се претендира увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения от дружеството– ищец не е погасдено по давност. Поради това – приетото от първоинстанционния съд е необосновано и незаконосъобразно според въззивника и се претендира отмяна на обжалваното решение и се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи изцяло предявения иск с правно основание чл.72 от ЗС като се претендират и разноските по делото. Жалбата се поддържа пред съда лично от управителите на търговското дружество и чрез процесуален представител – адвокат.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответниците по иска В. И. П. и П. Д. П.. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Оспорва се качеството на владелец или държател на процесния обект, по отношение на който се претендират подобрения. Според въззиваемия правата на „С. м.“ ООД произтичат от облигационните отношения с „К. с.“ АД и неизпълнението на задълженията на „К. с.“ АД влече последици с договорна отговорност, но по никакъв начин не ангажира отговорността на физическите лица. Излагат се факти и обстоятелства по предявяване на правата на „С. м.“ ООД в производството по несъстоятелност 2 на „К. с.“ АД. Вземанията на „С. м.“ ООД са предявени в това производство и на осн.чл.739 ал.2 от Търговския закон и въпреки че са останали неудовлетворени са погасени. „К. с.“ АД е заличено от търговския регистър.

Иска по чл.59 от ЗЗД се явява субсидиарен и предявяването му се явява недопустимо. Освен това страната се спира на изискването за конекситетна връзка между обогатяването на едната страна за сметка на обедняването на другата и това да произтича от един или няколко общи факта – в тази насока страната се позовава на т.5 от ППВС №1/28.05.1979г. Според въззиваемия такива общи факти липсват. Правата си въззивникът черпи от договора си с „К. с.“ АД. Твърди се, че до постановяване на решението по т.д.№1/2012г. за разваляне на договора за суперфиция между физическите лица и „К.“ процеса на строителство в имота е осъществяван със средства на „Кумазит“ и това се установява от приложените актове обр.19. Страна, която би могла да претендира подобрения върху имота на физическите лица би била „К“.

Ищецът – въззивник твърди, че е превеждал парични суми на „К. с.“ АД, но това обстоятелство според въззиваемия не е несъмнено установено в хода на процеса. „Сити марк“ ООД няма качеството на добросъвестен владелец или подобрител както и твърди във въззивната жалба за да може да се ползва от правата по чл.72 от ЗС. В тази насока се позовава на съдебна практика Решение №60080 от 06.07.2021 на ВКС по гр.д.№3938/20 на Второ г.о., Решение №79 от 28.01.2021 по гр.д.№4416/2019 г.- на ВКС, второ г.о. – последващ купувач на правото на строеж не може да претендира увеличената стойност, той няма качеството на владелец и подобрител, тъй като не е упражнявал фактическа власт върху имота. След разваляне на договора за суперфиция първоначалния супирфициар има качеството на подобрител и може да претендира спрямо собствениците обезщетение за подобренията.

Приобретателите на правото на строеж могат да искат от своя съконтрахент само връщане на цената, която са платили по сключения договор, тъй като притежанието на правото на строеж е отречено с влязло в сила решение, което е равносилно на съдебно отстраняване – чл.189 от ЗЗД. В това решение ВКС е посочил, че липсва корелативна връзка между обогатяването на собствениците на земята които на осн.чл.92 от ЗС придобиват построеното върху земята си и и обедняването на ищците – последващи суперфициари, които при заплатена цена не могат да получат договорената насрещна престация по договора с първоначалния суперфициар. Въззиваемия с оглед така цитираната съдебна практика сочи, че въззивникът – ищец с оглед на изложеното няма качеството нито на инвеститор, нито на добросъвестен владелец. В тази насока се поддържат изводите на Окръжния съд и се оспорват възраженията във въззивната жалба като неоснователни. На следващо място – оспорват се и възраженията на въззивника по отношение изводите на първоинстанционния съд за погасяване на евентуалното вземане на „С. м.“ ООД по давност. Безспорно установено е че иска е предявен през 2020г. Съгласно т.7 от ППВС №1/1979г. погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията. Според въззиваемата страна 3 следва да се вземе предвид отразеното в актове обр.19 според които още през 2008г. в патримониума на физическите лица е било налично това, което е било построено от „К.“ АД. Освен това страната се позовава и на съдебната практика - че правото на строеж се погасява поради неупражняване в рамките на петгодишен срок от учредяването на суперфицията – има се предвид учредяването на суперфиция в полза на „К.“. Последващо прехвърляне на правото на строеж от суперфициаря на трето лице не обвързва собствениците на земята и по отношение на приобритателя не започва де тече нов срок за упражняване правото на строеж, защото той не може да има повече права от своя праводател. Следователно на 18.10.2012г. правото на строеж в полза на дружеството – строител е погасено по давност и от тогава започва да тече давността за породените облигационни отношения между страните. В тази връзка оплакванията на въззивника се оспорват като неоснователни.

Моментът на погасяването на правото е установен от закона и това обстоятелство не би могло да бъде променено вследствие на водено съдебно производство. Страната поддържа становището си пред съда чрез упълномощен надлежно процесуален представител - адвокат.

След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното:

Производството по гр.д.№659/21г. по описа на ОС – Бургас е било образувано по исковата молба на „С. м.“ ООД против В.П. и П.П., входирана първоначално в ОС – Ямбол и изпратена по подсъдност. Предявен е частичен иск за сумата от 30 000 лв. – частичен от 131 135.26 лв. – представляващи стойността на извършените подобрения - СМР в имота на ответниците, довело до неоснователно обогатяване на ответниците като се претендира и законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищците твърдят, че са придобили на основание покупко-продажба на право на строеж, обективиран с нот.акт №86, н.д.

№547/2008г. от 19.06.2008г. от „К. с.“АД върху четири броя апартаменти и два броя мазета в строящата се жилищна сграда с офиси със степен на завършеност 37% в имот с идентификатор *** по КККР на гр.Я..

Отделно от това на 10.10.2008г. е сключен и договор за възлагане на строителни работи по отношение на процесните апартаменти, правото на строеж за които е закупено от ищеца. Уговорен е срок за изпълнение на СМР – 30.06.2009г. За извършената работа възложителят – ищеца по делото се е задължил да заплати сумата от 133 949.72 евро. Твърди че за СМР - та е платил общо 131 135.26 лв. на „К.“ АД. Приложени са актове обр.19 протоколи за установяване на извършени СМР – та, съответно подписани от представители на „Кумазит строй“ АД като изпълнител и на „С. м.“ ООД като възложител – приложени по делото на ЯОС – л.17 нататък. Представени са четири броя протоколи – обр.19 – от 20.10.2008г., с който се установяват извършени СМР към 30.10.2008г. на стойност 71 503.61 лв., от 21.10.2008г. на стойност 13 333.33 лв., от 12.11.2008г. – на стойност 16 298.33 лв. и от 17.12.2008г. на стойност 30 000 лв. За извършените СМР-та по протоколите 4 са издадени фактури /по първия протокол-три броя/ от изпълнителя „К. с.“ АД на възложителя „С. м.“ ООД като платежни документи не са приложени.

На базата на така представените протоколи обр.19 за констатирани СМР, в които е визирана стойността на тези СМР в лева първоинстанционният съд с изготвения проектодоклад-определение №287 от 29.04.2021г. е приел, че е безспорно плащането на сумата от 131 135.26 лв. от „С. м.“ ООД на „К. с.“ АД. Този извод е направен от съда въпреки че в отговора си на исковата молба ответниците изрично са оспорили, че твърдените подобрения не са извършвани от ищеца по делото. Тъй като в първото по делото заседание когато делото е докладвано – на 24.06.2021г. страните са заявили изрично че нямат възражения по доклада той е приет в изготвения си вече вид с констатацията за прието доказано плащане на сумата от 131 135.26 лв.