Решение № 4315 от 18.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4315 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Въззивно гражданско дело № 20241100507138 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.437 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№ 35219/05.04.2024г, депозирана от длъжника Б. К. Ц., ЕГН **********, чрез адв.Д.П. срещу постановление за разноски с изх. № 19564/26.03.2024 г., както и срещу разпореждане за образуване на изпълнително дело.

По делото не е депозирано възражение от страна на взискателя.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваното действие. Според същия жалбата следва да се остави без уважение, тъй като не са нарушени законовите разпоредби.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:

Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му на длъжник по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.

Преценявайки основателността на жалбата, Софийски градски съд взе предвид следното:

Изпълнително дело № 20248510400868 е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.03.2023 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на основание съдебно решение № 142012 от 2020 г. по гр.д. № 49243 от 2018 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 24 с-в/отд., по молба на взискателя ЗД Б.И. АД, ЕИК ****, срещу длъжника Б. К. Ц., ЕГН ********** за 1 събиране на парично задължение.

Видно от данните по изпълнителното производство, към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени доказателства за надлежна представителна власт и за сключен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който взискателят дължи адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева.

На основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения(изм. ДВ. бр.45 от 15 май 2020г.) за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева. ((изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., , изм. и доп.

ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г.).

Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от цитираната наредба за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания -1/2 от съответните възнаграждения по чл.7, ал.2 от Наредбата.

Няма никакви данни по делото да са извършени от пълномощника действия по т. 2 на чл.10 от Наредбата, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, за да се определи допълнително адв. възнаграждение. В конкретния случай на основание издаден изпълнителен лист е образувано едно изпълнително дело с цитирания по - горе номер, като в производството пред ЧСИ адвокатът претендира хонорар от 480лв. при формално извършено едно действие - депозиране на молба от няколко реда с приложен изпълнителен лист и платена такса. Ето защо в процесния случай претендираният адвокатски хонорар се явява прекомерен и следва да се уважи единствено до минимално предвидения размер за образуване на изпълнителното дело, установен в Наредба № 1/2004 г., който е в размер на 200 лв. Длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени ( Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС. ОСГТК, Решение № 251 от 5.09.2012 г, на ВКС по гр. д. № 517/2011г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК).

В този смисъл основателна е частната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да се намали до 200лв.

Пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да е върху сбора от размера на адвокатското възнаграждение и сумата, за която е удостоверено правото на принудително изпълнение – 135.80 лева, или общо сборът е 335.80лв., т.е. тази по б. „Б“- от 100 до 1000 лв.

- 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.-33.58лв.

Относно второто възражение в частната жалба- срещу разпореждане за образуване на изпълнително дело, тъй като липсва местна компетентност на съдебния изпълнител към датата на образуване на делото- същото е неоснователно.

Правилата, регламентирани в чл. 427 ГПК, както и с оглед систематичното място на 2 разпоредбите в Глава тридесет и осма на ГПК, озаглавена „Започване, спиране и прекратяване на изпълнението“ въвежда местната компетентност в изпълнителния процес като предпоставка за неговата допустимост и условие за законосъобразни и валидни изпълнителни действия .

Установено е в изпълн.производство, че действително постоянният и настоящ адрес на длъжника е в гр. Пловдив. Извършено е първоначално имуществено проучване, като не е установено движимо и недвижимо имущество, находящо се в района на действие на съдебния изпълнител.

Видно от представеното от взискателя решение № 142012/07.07.2020г., постановено от Софийски районен съд, ГО, 24 състав, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, претенцията на взискателя ЗД Б.И. АД, ЕИК ****, произтича от отхвърляне на иск за непозволено увреждане. В теорията и практиката е застъпено, че изпълнителният лист материализира процесуалното право на принудително изпълнение, поради което съдебният изпълнител е длъжен да се съобрази с него, както с оглед неговите субективни предели, но и по отношение на установеното в него изпълняемо право. Независимо, че съдебният изпълнител не е длъжен, нито е оправомощен да изследва материалноправни въпроси и да взема отношение по тях, той следва да съобрази своите процесуални актове с удостовереното в изпълнителния лист. Такъв се явява и случаят, когато СИ трябва да извърши преценка, съобразно правилата на чл. 427 ГПК дали е компетентен да образува изпълнително дело въз основа на представения изпълнителен лист, респ. да откаже образуване на делото или да прекрати вече образуваното пред себе си при необходимост и последваща преценка за това. В процесния случай производството е образувано законосъобразно поради факта, че изпълнителният лист, представен пред съдебния изпълнител, е за вземане за разноски по съдебно производство за обезщетение на вреди от непозволено увреждане. Съгласно разпоредбата на чл. 427, ал. 1, т. 3 от ГПК молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Депозирайки молбата си за образуване на изп. дело пред ЧСИ с район на действие - района на СГС, взискателят е упражнил правото си на избор, а ЧСИ правилно е отказал прекратяване на изпълнителното производство.

Неоснователни са доводите нач.жалбоподател, че вземането, за което е образувано изпълнителното дело не произтича от непозволено увреждане, а касае събиране на присъдени разноски. Съгласно изпълнителния лист, претенцията на взискателя произтича от отхвърляне на иск за непозволено увреждане, поради което местната компетентност е определена правилно с оглед нормата на чл. 427, ал. 1, т. 3 от ГПК, респ. изпълнителното дело не е образувано в нарушение на чл. 427, ал. 1, т. 5 от ГПК, поради което частната жалба в тази част е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски с изх. № 19564/26.03.2024 г. на частен съдебен изпълнител М.П. с № 873 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие СГС, по изпълнително дело № 20248510400868, с което частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение за представителство по изпълнителното дело от 480 лв. до сумата от 200,00 лева и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.10, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение в размер на 200лв. (двеста лева);

ОПРЕДЕЛЯ съгласно чл. 26. ТТР към ЗЧСИ такси по Тарифа към ЗЧСИ в размер 33.58лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в частта срещу разпореждане за образуване на изпълнително дело, тъй като липсвала местна компетентност на съдебния изпълнител към датата на образуване на делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4