Решение № 20467 от 11.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 35158/2025
- Вид
- Решение № 20467
- Подписан
- 11.11.2025
- Състав
- ЕМИЛИАН ЛЮБЕНОВ ЛАКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 и 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 и 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 20467 гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20251110135158 по описа за 2025 година
Предявен e осъдителен иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 и 45 ЗЗД.
Ищецът З. Б. В. ИНШУРЪНС ГРУП моли съда да осъди ответника С. О. да му плати на осн. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД - 156,16 лв., претендирана като обезщетение за претърпените на 19.2.2025 г. в гр.София имуществени вреди от собственика на л.а. с рег.
№********, от попадане в необозначена и необезопасена дупка на общинския път, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица №47042417247000439 от 2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.5.2025 г., до изплащане на сумата и на осн. чл.78, ал.1 ГПК – направените по делото разноски.
Ответникът С. О., с отговора на исковата молба, оспорва исковете по основание и размер. Моли да се отхвърлят.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид следното:
От приетите по делото протокол за ПТП и САТЕ и от показанията на свидетеля М. К. се установява, че на 19.2.2025 г. водачът на л.а. с рег. № ******** е управлява същия по общински път в гр.София и претърпява ПТП и повреди по автомобила поради преминаването през необезопасени и необозначена дупка на пътното платно на общинския път, която не е могъл да избегне.
1
Безспорно е по делото, че мястото на ПТП представлява общински път и че към датата на произшествието между собственика на този автомобил и ищеца е действал договор за застраховка, по силата на който последният се е задължил срещу застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила при ПТП
От приетата по делото ССчЕ е видно, че ищецът е обезщетил собственика по реда на чл.405, ал.1 КЗ с плащане на обезщетение, което се равнява на възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта на автомобила.
От САТЕ се установява, че повредите по автомобила от техническа гледна точка са в причинно-следствена връзка с произшествието и че платената от ищеца цена за поправяне на повредите съответства на средните пазарни цеди към датата на произшествието.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:
Относно иска по чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД.
С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът на осн. чл.410, ал.1, т.2 КЗ встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата. В случая на осн. чл.31 от Закона за пътищата ищецът носи задължението да поддържа общинския път, следователно на него е възложена работата по повод неизпълнението на която са настъпили вредите за собственика на посочения автомобил и на осн. чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД именно ответникът следва да понесе деликтната отговорност.
Искът е основателен. Ищецът доказа фактите в негова доказателствена тежест - договора за застраховка, застрахователното събитие, настъпилите повреди по автомобила, причинната връзка между повредите и наличието на дупка на общинския път, средната пазарна цена за отстраняване на повредите по автомобила към датата на произшествието.
Възраженията на ответника се опровергават от показанията на свидетеля.
Същият не доказа и да е платил обезщетението по чл.410, ал.1, т.2 КЗ. Ето защо, искът следва да се уважи изцяло за сумата от 156,16 лв.
Относно разноските по делото. Основателността на исковете сочи, че на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца и направените от него разноски по представения списък по чл.80 ГПК, съразмерно на уважената част от иска – изцяло.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника С. О., с ЕИК 000696327, гр. София, ул.
"Московска" № 33 да плати на ищеца З. Б. В. ИНШУРЪНС ГРУП с ЕИК 000694286 и адрес в гр.София, пл.Позитано 5 и съдебен адрес в гр.София, бул.Дондуков 22, вх-А,ет.2, офис Оптимум консулт ООД, чрез адв.Петя Иванова, следните суми: на осн. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ , вр. чл.49 от ЗЗД - 156,16 лв., претендирана като обезщетение за претърпените на 19.2.2025 г. в гр.София имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №********, от попадане в необозначена и необезопасена дупка на общинския път, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица №47042417247000439 от 2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.5.2025 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.78, ал.1 ГПК - 1000,00 лв. – обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на Глава двадесета от ГПК.
Преписи от същото да се връчи на страните на съдебните им адреси чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3