Решение № 1004 от 13.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1004 гр. Варна, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Цветелина Г. Хекимова

Геновева Илиева при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20263100501716 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба вх.№49910/22.06.2026г. от Р. В. Р., ЕГН **********, срещу решение №2260/07.06.2026г. по гр.д.№20243110112241 по описа на ВРС, в частта, с която е прието за установено, че жалбоподателят дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище гр.

София, сумата от 499.71 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 1084584/27.05.2018 г., сключен между „КРЕДИСИМО“ АД и Р. В. Р., вземанията по който са прехвърлени от платилия ги поръчител „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД на „АПС Бета България“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2702/23.05.2024г. по ч. гр. д. № 6230/2024 г. по описа на ВРС, XIV състав.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано в обжалваната част. Твърди се, че липсват доказателства за извършено плащане от ищеца в полза на кредитодателя по договора за потребителски кредит, алтернативно, ако плащане е било извършено, то е без основание поради погасяване на поръчителството. Твърди се, че към момента на евентуалното плащане на дълга е погасено правото на поръчителя да предяви регрес спрямо длъжника, както и липсва надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия. Отправената към съда молба е за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан.

В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна.

1

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД срещу Р. В. Р., с която са предявени искове на осн.чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК, вр.чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с 143, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата в общ размер от 858,22 лева, формирана от следните суми, както следва: 499,71 лева главница по Договор за потребителски кредит № 1084584/27.05.2018 г., сключен между „КРЕДИСИМО“ АД и Р. В. Р., вземанията по който са прехвърлени от платилия ги поръчител „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД на „АПС Бета България“ ЕООД, с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г.; сума в размер на 80,37 лева, представляваща договорна лихва върху главницата, начислена за периода от 27.05.2018 г. до 30.06.2019 г., сума в размер на 278,14 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 27.05.2018 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното плащане на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение № 2702/23.05.2024 г. по ч. гр. д. 6230/2024г. по описа на ВРС, XIV състав.

Твърди се в исковата молба, че ответникът в качеството на кредитополучател е сключил с „КРЕДИСИМО“ АД договор за потребителски кредит № 1084584/27.05.2018 г., по силата на който е получил сумата от 750 лева, срещу което се съгласил да върне 13 броя вноски по 72,51 лева в срок до 30.06.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24%, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. Излага се, че договорът е действителен и сключен според императивните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит е сключен от разстояние, като ответникът е кандидатствал онлайн за отпускане на кредит чрез попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние, както и че пълната преддоговорна информация за кредита преди това била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, самия договор за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Информацията за договора била изпратена на имейл на ответника, който след запознаване с нея отправил обвързващо ел. волеизявление по чл. 2 ЗЕДЕУ в сайта на кредитодателя чрез натискане на бутон „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от кредитополучателя електронен адрес, като последния е декларирал, че е проверил въведените лични данни и приел ОУ и договора, като съгласно т. 11 от ОУ договорът е приет и получен от кредитополучателя. След ел. изявление от ответника, автоматично му били изпратени на имейл договора за кредит, ОУ и СЕФ, ведно с ел. изявление на кредитодателя за сключване на договора за кредит.

Също така се посочва, че при кандидатстването за кредит, ответникът е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по кредита чрез поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като на 27.05.2018 г. ответникът е сключил договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ АД, по силата на който дружеството „АЙ ТРЪСТ“ АД се задължило да обезпечи задълженията на Р.

В. Р. по договора за кредит, като сключи договор с „КРЕДИСИМО“ АД. На 27.05.2018 г. „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и „КРЕДИСИМО“ АД сключили договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да плати при поискване от „КРЕДИСИМО“ АД всички изискуеми задължения по договора за кредит № 1084584/27.05.2018 г. Излага се, че ответникът не е изпълнил в 2 срок задълженията си по договора за кредит, в резултат на което кредитодателят поканил на 18.02.2021г. поръчителя да плати всички изискуеми задължения по договора за кредит. На 23.02.2021 г. поръчителят „АЙ ТРЪСТ“ АД е платил дължимите от Р. Р. задължения по договора за кредит на „КРЕДИСИМО“ АД, като по този начин „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД се суброгирало в правата на удовлетворения кредитор, на основание чл. 143, ал.

1 ЗЗД. Посочва се, че ответникът е бил уведомен по ел. път за предстоящото плащане от поръчителя за дължимите суми, така и за извършеното плащане.

Твърди се, че с договор за цесия от 02.03.2021 г. между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и „АПС Бета България“ ЕООД вземанията към ответника били прехвърлени на ищеца. Сочи се, че ответникът бил уведомен за цесията с ел. съобщение, но ако този начин не се възприеме за редовен от съда, ответникът да се счита уведомен за цесията с получаване на книжата по делото, към които е приложено и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. При изложеното се иска уважаване на предявените искове. Също така се претендират разноски, както и такива в заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител адв. М. П., е подал отговор на исковата молба, в която излага становище за недопустимост и неоснователност на ищцовата претенция.

Излага се основно като правопогасяващо възражение, че извършеното от цедента „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД плащане към кредитодателя „КРЕДИСИМО“ АД е след изтичане на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, който е краен и преклузивен съгласно разясненията, дадени в т. 4-б от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и отпада правото на кредитора спрямо поръчителя, ако кредиторът в този срок бездейства и не предявява иск срещу главния длъжник. Твърди, че не налице встъпване в правата на удовлетворения кредитор и не е налице основание за претендиране на регресни права, съгласно чл. 143 ЗЗД. Извършеното плащане след срока по чл. 147 ЗЗД е без правно основание, съответно е извършено и без правен интерес, поради което не е настъпила суброгация в правата на удовлетворения кредитодателя. Договорът за цесия не е произвел действие спрямо ответника Р. Р.. Посочва се, че 100% от капитала на поръчителя „АЙ ТРЪСТ “ ЕООД е собственост на кредитодателя „КРЕДИСИМО“ АД, тоест е налице свързаност между дружествата. Сочи се, че с такъв тип поръчителство изначално се цели да се обремени кредитополучателя с допълнителни разноски по кредита, в размер на предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли съда да отхвърли исковете. С допълнително становище, подадено преди о.с.з., ответникът, чрез назначения особен представител, прави възражение за нищожност на договора за кредит, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, като сочи, че посоченият в договора за кредит ГПР не отразява действителната цена на кредита, тъй като в него не е включено възнаграждението по договора за поръчителство, което представлява разход по кредита.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 3 служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания за неправилно формирани от съда изводи. Твърди се в жалбата, че липсват доказателства за извършено плащане от ищеца в полза на кредитодателя по договора за потребителски кредит, както и че ако плащане е било извършено, то е без основание поради погасяване на поръчителството.

Положителният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 6230/2024г. на ВРС.

От представените в заповедното и исковото производство писмени доказателства се установява, че между ответника в качеството на кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ АД е сключен договор за потребителски кредит № 1084584/27.05.2018 г. С първоинстанционното решение договорът е приет за недействителен на основание чл.19, ал.1 от ЗПК, поради което са отхвърлени претенциите с изключение на чистата стойност на кредита и в тази част решението не е обжалвано.

Съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, има право на регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. В Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г., постановено по тълк.д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, са дадени задължителни указания за прилагането на нормата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В него е посочено, че поръчителството представлява договор, с който поръчителят се задължава към кредитора на едно трето лице да отговаря с цялото си имущество за изпълнението на чуждото задължение, като една от неговите характеристики е на лично обезпечение. В чл. 147, ал. 1 ЗЗД е уредено едно от специалните основания за прекратяване на поръчителството по право, когато кредиторът не предяви иск срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното задължение. Според тази разпоредба отговорността на поръчителя съществува в срок от 6 месеца от падежа на главното задължение /срокът е краен и преклузивен, съгласно разясненията, дадени в т. 4-б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/ и отпада, ако кредиторът в този период бездейства и не предявява иск срещу главния длъжник. Следователно бездействието на кредитора води до загуба на обезпечението. Разпоредбата защитава интересите на поръчителя, който е приел да отговаря лично, с цялото си имущество и по правило безвъзмездно за изпълнението на чуждо задължение, и същевременно санкционира кредитора, ако той не упражнява своевременно правата си.