Решение № 399 от 20.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. София, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова при участието на секретаря Невена Б. Г. в присъствието на прокурора Б. Ем. Д. като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600840 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.

С присъда от 17.06.2022 година, по НОХД № 117/22 г., СОС, 4-ти наказателен състав е признал подс. Г. С. Г. за ВИНОВЕН в това, че на 18.05.2018 г„ около 21,45 часа, в гр.***, Софийска област, на ул.“3елинград“ № 62, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № ********, след като употребил наркотично вещество - марихуана, е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл.77 ал.1, пр.2 от Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/ - „Водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, ....че няма да застраши останалите участници в движението“, във вр. с чл.76 от ППЗДвП, съгласно която „маневра е изменение на положението на пътното превозно средство спрямо пътя и останалите участници в движението, като потегляне“ и по непредпазливост е причинил смъртта на К. Б. Г., поради което на основание чл.343, ал.3, пр.2 и пр.5, бук.“б“, пр. 1, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342 ал.1, пр.3 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на 6 години „лишаване от свобода“, при първоначален „общ“ режим. На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът е приспаднал от така наложеното наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан, а именно за периода от 19.05.2018 г. до 22.05.2018 г.

На основание чл.343Г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, първоинстанционният съд е лишил от правоуправление подс. Г. за срок от 6 години, считано от влизане на присъда в сила.

1

С оглед изхода на производството, съдът е възложил в тежест на подсъдимия сторените по делото разноски в размер на 8 684,26 лв.

Присъдата е обжалвана в срок от защитника на подсъдимия Г. - адв. Д. М. в частта относно наложеното наказание „лишаване от свобода“, като се поддържа явна несправедливост на същото. Според защитата, от наличните по делото доказателства било изводимо, че подсъдимият е лице с много ниска степен на обществена опасност, което ведно с останалите смекчаващи отговорността обстоятелства давало законовата и морална възможност спрямо същия да се приложи разпоредбата на 58а, ал.4, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК, като му се определи наказание под законовия минимум, което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК. В допълнение се оправя упрек към приетото в мотивите на съда, че подсъдимият е потеглил с много висока скорост, че същият е нападнал бащата на пострадалата с дървена бухалка, а същевременно такива факти в обстоятелствената част на обвинителния акт не са възпроизведени, и не са изводими от доказателствата по делото. Неправилно били интерпретирани и фактите около напускането на произшествието от страна на подсъдимия, като се поддържа, че поведението му било провокирано от уплахата за живота и здравето си, които е изпитал, с оглед което този квалифициращ признак не разкривал типичната завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца, както било прието от съда. В този смисъл се настоява, че така определеното наказание е силно завишено и не отговаря на критериите за несправедливост, предвид което е заявено искане за ревизиране на постановената присъда в обжалваната част.

Прокуратурата не е депозирала отговор по така подадената жалба с допълнение, при изпратени преписи.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият Г. С. Г., редовно призован, се явява лично и се представлява от защитниците си- адв. Д. М. и адв. Б.. Адвокат М. поддържа жалбата по подробно изложените в нея съображения. Счита, че при индивидуализацията на наказанието, първоинстанционният съд не е отчел наличното съпричиняване от страна на родителя на пострадалото дете, чието задължение е било внимателно да съблюдава неговото поведение и движение, което в конкретния случай не е сторил. В тази връзка, съдът недопустимо бил разширил съдържанието на обстоятелствената част на ОА, вмъквайки факти, които не фигурират в него, свързани с това, че към момента на прегазване на пострадалата Г., баща й, който е следвало да осъществява надзор над малолетното дете, бил заангажиран с оформящата се саморазправа между него и подсъдимия, а също и относно прието от съда агресивно поведение, вменено на подсъдимия, както и факта, че носел бухалка. Според защитата, подценено било и обстоятелството, че подсъдимият е бил нападнат и атакуван от роднините на пострадалото дете, за което имало представено медицинско удостоверение. Изложеното, съотнесено към многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства навеждат на извода, че в случая е приложима разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, с оглед което настоява за редукция на наложеното наказание.

Другият защитник на подсъдимия- адв. Б. се солидаризира с изложеното от колегата си. Счита, че макар съдът да е изложил пространни и задълбочени мотиви, аналитичната 2 дейност при индивидуализация на наказанието не е достатъчно прецизна, доколкото на определени факти е придадено значение, каквото те нямат, като същевременно сериозно са подценени други факти и обстоятелства. Така, например, не било взето предвид от съда емоционалното състояние /съответстващо на силна стресова и страхова реакция, съгласно приетата по делото СППЕ/, в което се е намирал подсъдимия и което е повлияло на решението да потегли с автомобила, респективно е стеснило възможността му правилно да възприема обективната действителност. При тези обстоятелства, преценката дали подаването на главичката на детенцето на едва 20 см. над предния капак в развилата се динамична ситуация е могло да намери отражение в съзнанието на подсъдимия, е сложен фактически въпрос. На свой ред, защитата изразява несъгласие с извода на съда, че подзащитният му се е движил с изключително висока скорост, доколкото последното противоречало на данните в АТЕ и на механизма на ПТП-то, осъществено при потегляне на автомобила, с оглед което същото неправилно било третирано като отегчаващо вината обстоятелство. В заключение се поддържа искане за определяне на наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Подсъдимият Г., в лична защита, поддържа казаното от защитниците си. В предоставената му последна дума изразява съжаление за случилото се.

Пред въззивната инстанция, представителят на Апелативна прокуратура застъпва становището, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Намира присъдата за правилна и законосъобразна. Счита, че първоинстанционният съд задълбочено е анализирал всички доказателства по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и въз основа на това е достигнал до правилния и обоснован извод за доказаност на обвинението и виновност на подсъдимия. По отношение на възраженията на защитата, касаещи наложеното наказание, изтъква, че същите не са нови, поддържани са пред първоинстанционния съд и са намерили аргументиран отговор в мотивите, с оглед което настоява присъдата да бъде изцяло потвърдена.

АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ, след като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.313 и чл.314 ,ал.1 от НПК, намери следното:

Първоинстанционното производство е протекло по предвидения в чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК алтернативен процесуален ред, предпочетен от подсъдимия. Пред съда той е признал изцяло фактите по възведеното му обвинение, така както тези факти са очертани в обвинителния акт и се е съгласил за тях да не се събират допълнителни доказателства. Съдът от своя страна, констатирайки обоснованост на направеното от подсъдимия признание, от валидно събраните на досъдебното производство доказателства, е приложил съкратената процедура на съдебно следствие в избраната от подсъдимия форма.

При така признатите от подсъдимия факти, които съдът е намерил за подкрепени с доказателствения материал, събран по делото, същият е разполагал с единствената възможност да приеме именно онази фактическа обстановка, която е била отразена и описана в обвинителния акт:

3

Подсъдимият Г. С. Г. е роден на ******** г. в гр. *** и живее в същия град, със средно специално образование, неосъждан, понастоящем работи в почистваща фирма в Република Австрия. Същият е правоспособен водач на МПС - категория „В” и се води на отчет в сектор „Пътна полиция” при ОД МВР София от 13.06.2017 г., на която дата му е издадено свидетелство за управление на МПС. Наказван е три пъти по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП /с влязло в сила наказателно постановление и два броя фишове/.

През 2018 г. свидетелите К. К. С. и Б. Г. С. живеели на семейни начала в гр. *** в къщата на родителите на последната, находяща се в гр. ***, ул. „***“ № **. От съвместното им съжителство те имали две дъщери - пострадалата К. Б. Г. - на 3 години и половина и В. Б. Г.

- на 7 години.

На 18.05.2018 г., около 21.30 часа, в гр. ***, свидетелят К. С. отишъл с двете си дъщери до хранителния магазин, който се намирал на ул. „Зелинград“ срещу № 62, за да напазарува. По това време мястото около хранителния магазин било оживено.

В същото време, подсъдимият Г. С. Г. и свидетелят А. М. А. обикаляли магазините в гр.***, за да си закупят карти за игра. Придвижвали се с управляван от подсъдимия лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № ********, сив на цвят, негова собственост. След като не намерили карти в няколко магазина, се отправили към хранителния магазин, находящ се на ул. „Зелинград“ № 62.

Междувременно, свидетелят К. С. напазарувал продукти и напуснал магазина с двете си деца. В момента, в който свидетелят С. бил с дъщерите си - пострадалата К. Г. и В. Г. на тротоара пред магазина, подсъдимият Г. спрял рязко, с висока скорост, управлявания от него лек автомобил, непосредствено пред магазина.

Свидетелят С. познавал подсъдимия Г. и пътуващия на седалката до него в автомобила свидетеля А. А.. Поради високата скорост, с която подсъдимият Г. управлявал автомобила преди да спре пред магазина, свидетелят С. му направил забележка да не кара по този начин, тъй като мястото е оживено и има много деца, които си играят, включително и на улицата.

Подсъдимият се ядосал на забележката, отправена му от свидетеля С., излязъл от автомобила и тръгнал срещу него. Свидетелят С. се намирал в задната част на лекия автомобил „Фолксваген“, с peг. № ********. Децата му -пострадалата К. Г. и В. Г. се уплашили от възникналия спор между баща им и подсъдимия, и се отдръпнали от него, като пострадалата застанала непосредствено пред автомобила. Свидетелят А. А. слязъл от автомобила и отишъл от другата страна на тротоара, като не се намесил в конфликта.

Възникналият спор между свидетелят С. и подсъдимият Г. прераснал във физическо съприкосновение. На място се събрали и други хора от съседните къщи, които чули разправията на висок глас между двамата - свидетелите В. С., М. М., Р. Д., А. С., В. Ц., Ц.

Ц..

В този момент /около 21.45 часа/, подсъдимият Г. влязъл през предна лява врата в автомобила си на шофьорската седалка, за да потегли. Същевременно пострадалата К. С. все 4 още стояла изправена пред автомобила.

Свидетелят Ц. Ц. започнал да тропа с ръце по предния капак от лявата страна на автомобила на подсъдимия и да вика на последния да не тръгва, тъй като има дете пред автомобила.

Подсъдимият Г. не реагирал на тези опити да бъде спрян и потеглил с автомобила. Въпреки, че пострадалата К. Г. се намирала в този момент на 1 метър пред автомобила и била видима за подсъдимия на не по-малко от 0,34 м. от горната част на тялото й, той /подсъдимия/ предприел маневрата „потегляне”, без да се убеди, че няма да застраши живота на намиращия се на платното за движение пешеходец. В резултат на това, последвал удар с предната челна зона на автомобила в тялото на пострадалата Г., при което тялото й било отхвърлено напред и паднало на платното пред автомобила, след което при движението си, последният преминал през него.