Решение № 232 от 21.04.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Враца, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря М. Т. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20221420103463 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни регресни искове с правно основание по чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Гаранционен фонд срещу Й. В. Т., ЕГН **********. В исковата молба се твърди, че на основание чл.

557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Гаранционният фонд изплатил обезщетения в общ размер на 5 867,92 лева за имуществени вреди, възникнали вследствие ПТП, настъпило на 12.12.2016 г., около 16:00 часа, на път I-1, с. Н., както следва:

- По щета № 110210/04.04.2018 г. за имуществени вреди по л. а. „А.“ с ДКН ******, собственост на М. Г. П. – обезщетение в размер на 2 658,50 лева;

- По щета № 110278/11.05.2018 г. за имуществени вреди по оградата на къща, собственост на Н. Д. Й.ов, Е. Д. Й.ов, Д. Х. Й.ов – обезщетение в размер на 3 209,42 лева.

Сочи се, че виновен за настъпилото ПТП бил ответникът Т., който управлявайки влекач „****“ с ДКН ********* и полуремарке „*******“ с ДКН *******, при движение с несъобразена с пътните условия скорост по път I-1, в с. Н., при предприемане на маневра завой губи контрол над управлението на автомобила и удря насрещно движещия се л. а. „А.“ с ДКН ******, след което продължава движението си и се удря в оградата на къща, находяща се на ул. „********“ ****.

Твърди се, че ответникът управлявал автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

1

Заявява, че с регресна покана ищецът поканил ответника да му възстанови изплатените на увредените лица суми, но плащане на постъпило.

Иска се постановяване на решение, с което ответникът Й. В. Т. да бъде осъден да заплати на ищеца Гаранционен фонд сумата от общо 5 867,92 лева, представляваща изплатените от Гаранционен фонд на пострадалите лица обезщетения по щета № 110210/04.04.2018 г. - в размер на 2 658,50 лева и по щета № 110278/11.05.2018 г. - в размер на 3 209,42 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 18.11.2022 г. до окончателното погасяване на сумата. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника Т. чрез назначения му от съда особен представител адв. М. Г. , с който се заявява, че предявените искове са неоснователни. Твърди, че след като МПС, с което са причинени вредите, е собственост на юридическо лице, следва да се установи чия е вината за несключване на задължителната застраховка – на водача или на собственика на МПС.

Счита, че за разлика от щетите по л.а. „А.“, за вредите по оградата не е доказана причинно – следствената връзка с вината на водача на МПС – ответника. Прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като ПТП е настъпило на 12.12.2016 г. и до предявяването на иска са изминали повече от 5 години. Иска се постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От представения по делото Констативен протокол за ПТП № 228/14.12.2016 г. и Постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.12.2017 г. на Районна прокуратура - Б. се установява, че на 12.12.2016 г. на първокласен път I-1 в землището на с. Н., общ. Б., обл. С., в района на 182-ри км. /в посока към гр. София/ при управление на товарна композиция, състояща се от влекач марка „****“, модел „*****“ с peг. № ********* и полуремарке марка „*******“ с peг. № ВР *******, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата: „..Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.. “, като при предприемане на маневра завой губи контрол над управляваното МПС, в следствие на което предизвиква процесното ПТП. При същото били причинени имуществени вреди на чуждо имущество – л. а. „А.“ с ДКН ******, 2 собственост на М. Г. П. и по оградата на къща, находяща се на ул. „********“ ****, собственост на Н. Д. Й.ов, Е. Д. Й.ов, Д. Х. Й.ов.

От писмо рег. № 246000-44/05.01.2018 г. от ОДМВР – Б. се установява, че на ответника Т. са издадени 2 бр. Наказателни постановления № 18-0246-000002 и № 180246-00003 за извършени от него нарушения на ЗДвП във връзка с ПТП на 12.12.2016 г. Наказателните постановления са връчени на виновния водач на 30.01.2018 г. и са влезли в законна сила на 07.02.2018 г.

От представената по делото Справка за сключена застраховка „ГО” на Гаранционен фонд се установява, че към датата на ПТП – 12.12.2016 г. автомобил с peг. № ********* няма активна застраховка „Гражданска отговорност”. Последната сключена полица е прекратена в 00:00 часа на 05.07.2016 г.

На 04.04.2018 г. пред „Гаранционен фонд” е депозирано Уведомление за имуществени вреди от М. Г. П. и по образуваната преписка по щета № 110210/04.04.2018 г. с преводно нареждане от 27.04.2018 г. ищецът е заплатил на собственика на пострадалия автомобил М. Г. П. обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 658,50 лева.

На 11.05.2018 г. пред „Гаранционен фонд” е депозирано Уведомление за имуществени вреди от Е. Д. Й.ов и по образуваната преписка по щета № *********** г. с преводни нареждания от 29.06.2018 г., 16.08.2018 г. и 15.03.2019 г., ищецът е заплатил на наследниците на собственика на засегнатия недвижим имот обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 3 209,42 лева, както следва: на Н. Д. Й.ов сумата от 1 069,80 лева, на Е. Д. Й.ов – 769,36 лева и 300,45 лева, на Д. Х. Й.ов – 769,36 лева и 300,45 лева.

С регресна покана изх. № ГФ-РП-446/16.06.2021 г. ищецът е уведомил ответника Т. за изплатените по щета № ******** г. и по щета № *********** г. обезщетения и е поканил същия в едномесечен срок от получаване на поканата да внесе сумата по сметка на ГФ. Пратката е изпратена на регистрирания настоящ адрес на ответника и се е върнала на 19.07.2021 г. с отбелязване „непотърсена“.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са осъдителни регресни искове с правно основание по чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за осъждане на ответника Й. В. Т. да заплати на ищеца Гаранционен фонд изплатените на увредените лица обезщетения за имуществени вреди, възникнали вследствие ПТП, настъпило на 12.12.2016 г., около 16:00 часа, на път I-1, с. Н., причинено виновно от ответника при управление на влекач „****“ с ДКН ********* и полуремарке „*******“ с ДКН *******, както следва 3

- обезщетение в размер на 2 658,50 лева за имуществени вреди по л. а. „А.“ с ДКН ******, собственост на М. Г. П.;

- обезщетение в размер на 3 209,42 лева за имуществени вреди по оградата на къща, собственост на Н. Д. Й.ов, Е. Д. Й.ов, Д. Х. Й.ов, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 18.11.2022 г. до окончателното погасяване на сумата. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1. Настъпването на описаното в исковата молба ПТП; 2. което е предизвикано от противоправно поведение на ответника; 3. Причинени имуществени вреди на чуждо имущество – л. а. „А.“ с ДКН ******, собственост на М. Г. П. и оградата на къща, находяща се на ул. „********“ ****, собственост на Н. Д. Й.ов, Е. Д. Й.ов, Д. Х. Й.ов; 4. Причинно – следствена връзка между противоправното поведение на ответника и причинените имуществени вреди; 5. Плащане от страна на ищеца на обезщетението за имуществени вреди на увредените лица в претендираните размери, които не са могли да бъдат удовлетворени от застрахователя, поради липсата на сключен за управлявания от ответника автомобил задължителен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователно покритие към датата на процесното ПТП.

В тежест на ответника е да докаже, че е имал валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователно покритие към датата на процесното ПТП, респ. че е погасил задължението си спрямо ищеца. Доколкото вината като елемент от фактическия състав на деликта се предполага, оборването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно доказване. Такива твърдения не са изложени в отговора на исковата молба и съответно не са ангажирани доказателства в тази посока.

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като по силата на чл. 558, ал. 7 КЗ след изплащане на обезщетението фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определянето и изплащането му.

В настоящия случай от обсъдените по-горе доказателства безспорно се 4 установява, че за управляваното от виновния за ПТП водач МПС не е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на ПТП – 12.12.2016 г.

По делото е установено също, че ищецът е заплатил на правоимащите лица обезщетения за причинените им имуществени вреди. Предвид горното и с оглед разпоредбата на чл. 558, ал. 7 КЗ Гаранционния фонд е встъпил в правата на увредените лица до размера на платеното, което както се установи от обсъдените доказателства е в общ размер на 5 867,92 лева.

Ответникът чрез особения си представител е направил възражение, че тъй като автомобилът не е негова собственост, то не е в негова тежест задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ Съдът намира възражението за неоснователно. Действително разпоредбата на чл. 483, ал. 1 КЗ вменява задължение договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, но в същия текст е предвидена възможност и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Съгласно изречение второ, това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. От това следва, че при липсата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен от собственика на влекач „****“ с ДКН ********* и при необходимост за управление на автомобила за ответника е съществувала възможност да сключи застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”.

Освен това доколкото ответникът е едноличен собственик на капитала на юридическото лице, чиято собственост е процесното МПС, то възраженията в тази насока представляват опит за заобикаляне на забраната, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.