Определение № 1878 от 13.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1878 гр. Пловдив, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501607 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, чрез юрк.Г. С., против Определение № 5790/11.05.2026г. по гр.д.№ 2727/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.с., с което е оставена без уважение Молба с вх. № 33232/31.03.2026 г. по описа на Районен съд Пловдив, за изменение на Решение № 1167/14.03.2026 год., постановено по гр. д. № 2727/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III гр.с., в частта му за разноските, дължими на ищцовата страна. Моли да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови съдебен акт, с който да се присъдят направените разноски, описани и в списък за разноските.

От въззиваемата страна С. М. Т., ЕГН – **********, не е депозиран писмен отговор по частната жалба.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

С Решение № 1167/14.03.2026 г., постановено по гр. д. № 2727/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III гр.с., е признато за установено в отношенията между страните, че ответникът С. М. Т. дължи на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД на осн. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД 1 и 240, ал.1 от ЗЗД, сума в размер от 406,43 евро - главница, дължима по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 30043177126/12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда 30.10.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за главница с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД за разликата над 406,43 евро д о пълния претендиран размер от 482.63 евро за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10027/ 27.11.2024г. по ч.гр.д. № 18669/2024 г., по описа на Районен съд- Пловдив; отхвърлени са предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу С. М. Т. искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено между страните, че ответницата Т. дължи на ищцовото дружество по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 30043177126 от 12.03.2020 г. следните суми:

172.27 евро - договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.06.2020 г. до 03.07.2021 г.;

37.47 евро - лихва за забава за периода 21.04.2020 г. - 03.07.2021 г., начислена върху главницата от 482.63 евро;

187.53 евро - лихва за забава за периода 03.07.2021 г. - 29.10.2024 г., начислена върху главницата от 482.63 евро;

66.94 евро - лихва за забава за периода 03.07.2021 г. - 29.10.2024 г., начислена върху договорното възнаграждение от 172.27 евро, и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10027/ 27.11.2024г. по ч.гр.д. № 18669/2024 г., по описа на Районен съд - Пловдив като неоснователни; отхвърлени са предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу С. М. Т., искове с правно основание чл. 415, ал.1, т.3, вр. ал.3 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с които се претендира ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 30043177126 от 12.03.2020 г. следните суми:

138.44 евро - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ дължимо за 2 периода от 20.06.2020 г. до 03.07.2021 г.;

290.59 евро - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо за периода от 20.06.2020 г. до 03.07.2021 г.;

53.79 евро - лихва за забава за периода от 03.07.2021 г. - 29.10.2024 г., начислена върху вземането на услуга „Фаст“;

112.91 евро - лихва за забава за периода 03.07.2021 г. - 29.10.2024 г., начислена върху вземането на услуга „Флекси“, и за които суми с Разпореждане от 27.11.2024 г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10027/ 27.11.2024г. по ч.гр.д. № 18669/2024 г., по описа на Районен съд - Пловдив, е отказано да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като неоснователни.

С Решение № 1167/14.03.2026 г. не са присъдени изобщо никакви разноски съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК, като са изложени основни съображения, че макар и искът с правно основание по чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 240, ал.1 от ЗЗД, предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД да е частично уважен, то не се следват разноски на ищеца съобразно уважената част от исковата претенция. Районният съд се е позовал задължителните разяснения, дадени в т.5 от Решение на СЕС от 16 юли 2020 по съединени дела C-224/19 и C-259/19, член 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

С частната жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД са направени възражения, че дружеството като ищец по делото има право на разноски, съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК. Разноски са били поискани за направените съдебни и деловодни разноски, включително и за 3 юрисконсултско възнаграждение на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП, вр. чл.78, ал.8 от ГПК. Поддържа, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал. 3 ГПК, като в полза на ищеца се присъдят сторените от него разноски съразмерно с уважената част на иска. Счита, че Решение на СЕС по съединени дела C‑224/19 и C‑259/19 е приложимо при искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП за връщане на платено без основание въз основа на клауза, обявена за нищожна като неравноправна, при искове, инициирани от потребителя, какъвто не е процесния казус. Също е посочено, че предметът на това дело не попада в обхвата на въпросите, намерили отговор с Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз. В т.96 от решението СЕС е приел за необходимо да се произнесе по въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност, възлагането на потребителя на съдебните разноски в зависимост от върнатите му суми, при положение, че искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на спорната клауза. Решение на СЕС по съединени дела C‑224/19 и C‑259/19 е приложимо при всички производства, които потребители водят срещу дружеството, но не следва да се прилага и по дела, по които дружеството е ищец. В случая ответникът Т., с поведението си, е дала повод за завеждане на съдебното производство, тъй като усвоила кредит в размер на 1000 лв. и 6 години по-късно не е възстановила сумата. Не била относима хипотезата, в която по обявени за нищожни клаузи са установени плащания и които платени суми да са били върнати впоследствие на потребителя. При възприемане на този подход – да не се присъждат разноски на кредитора, дружеството няма да си възстанови реалната сума, която е отпуснало в кредит на ответника, ще понесе загуби от сключения Договор за потребителски кредит, доколкото ще бъде натоварен и със съдебни разноски.

По този начин би се насърчило недобросъвестното поведение от страна на кредитополучателите, дори би им се предоставила възможност за икономическа облага от недобросъвестното им поведение. Всеки бил длъжен да заплати цената за ползването на кредита, както и последиците от недобросъвестното си поведение.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е основателна относно искането на дружеството да му се присъдят на разноски, но не и в целия претендиран размер по списъка по чл.80 от ГПК.

4

По отношение на цитираното в мотивите на Решение №

1167/14.03.2026г. разрешение, дадено в Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, в смисъл че при частично отхвърляне на иска на потребител за връщане на недължимо платени на кредитора поради недействителността на клаузи от сключения договор за кредит (или цялостната му недействителност) разноски по съразмерност на последния не се присъждат с оглед обезпечаване на ефективното приложение на потребителската защита, следва да се посочи, че процесният случай не е такъв, тъй като по делото е разгледан и частично уважен иск на кредитора против потребителя за плащане суми по кредита. Не е бил разгледан иск, предявен от потребителя против кредитора за връщане на недължимо платени от него суми по признатото за недействително съглашение. Затова и не се касае до трудност да се установи обхватът на правото на потребителя да получи обратно недължимо платените суми, нито за потенциална възможност потребителят да не предяви правата си пред съд под страх от отговорност за разноски. Предвид на това, приложими са общите правила за разпределение на отговорността за разноски, а не изключението, изведено от практиката на СЕС. Смисълът на разрешението на Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС е да се поощри потребителят да търси защита на правата си, без да е възпиран от вероятността да понесе разноски от неуспешен процес.

По отношение на размера на разноските, въззивният съд намира, че обжалваното определение ще бъде отменено и ще се постанови друго, с което, съобразно правния резултат ответницата по исковете Т. следва да бъде осъдена да заплати на дружеството общо 188,43 евро, изчислени по съразмерност, за заповедно и исково производство. В тази сборна сума се включват разноските по заповедното производство /по ч.гр.д.№ 18669/2024г. по описа на РС-Пловдив, II бр.с./ в размер на 10,98 евро за държавна такса и 13,68 евро за юрк. възнаграждение, както и за исковото производство /по гр.д.

№2727/25г./ 76,96 евро за държавна такса, 50 евро за юрк. възнаграждение и 36,81 евро депозит за ССЕ.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 5790/11.05.2026г. по гр.д.№ 2727/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр.с., с което е оставена без уважение Молба с вх. № 33232/31.03.2026 г. по описа на Районен съд - Пловдив, за изменение на Решение № 1167/14.03.2026 год., постановено по гр. д. № 2727/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, на осн.чл.248 от ГПК, в частта му за разноските, дължими на ищцовата страна, като вместо това постановяваИзменя Решение № 1167/14.03.2026 год., постановено по гр. д. № 2727/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III гр.с., на осн. чл.248 от ГПК, в частта за разноските, катоОсъжда С. М. Т., ЕГН ********** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, общо 188,43 евро за заповедно и исково производства.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6