Решение № 811 от 29.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. Русе, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20224520101075 по описа за 2022 година

Исковете са с правно основание по чл.422 ГПК и по чл.79 ЗЗД, предявени в условията на евентуално обективно съединение.

Ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, чрез процесуалния си представител твърди, че на 21.01.2020г. е сключил с А. И. П. договор за потребителски паричен кредит №PLUS-17625850, съгласно който й отпуснал заем в размер на 10000 лв за срок от 84 месеца – до 01.02.2027г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размера на оставащата главница. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите. При усвояване на кредита кредитополучателят е заплатил и такса ангажимент, като кредиторът е удържал сумата, посочена в поле “Такса ангажимент” от общия размер на кредита, срещу което договорът е сключен при фиксиран лихвен процент по см. на §1, т.5 ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. За ответницата е възникнало задължение да погаси заема на 84 месечни вноски, всяка по 246.14 лв. Ответницата е преустановила плащането на вноските по кредита на 01.09.2020г., като към тази дата е погасила 6 месечни вноски. На основание чл.5 от договора вземането му става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората неплатена вноска.

Задължението на ответницата по договора за потребителски кредит е в размер на сумата 9951.45 лв главница. За събиране на вземането си в този размер 1 подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч.гр. дело №5287/2021г. на Русенския районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае за установено съществуването на вземането му към А. И. П. за сумата 9951.45 лв главница по договора за потребителски паричен кредит №PLUS-17625850/21.01.2020г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. В условията на евентуалност, при отхвърляне на установителния иск предявява осъдителен иск за дължимата претенция. Претендира разноските по ч. гр. дело №5287/2021г. на РРС, както и тези по настоящето исково производство.

Ответницата А. И. П. чрез назначения й по реда на чл.47 ГПК особен представител взема становище за неоснователност на исковете, които оспорва по основание и размер. Моли установителният иск да се отхвърли.

По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №5287/2021г. на РРС и е прието заключение на счетоводна експертиза.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно е от данните по ч. гр. дело №5287/2021г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2895/25.10.2021г. срещу А. И. П. за сумите 9951.45 лв главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-17625850/21.01.2020г., заедно със законната лихва от 28.09.2021г. до окончателното изплащане, 199.03 лв разноски за държавна такса и 50 лв юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на ответника съгласно чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

От представения Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17625850 от 21.01.2020г. се вижда, че ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 10000 лв, която сума й превел по личната банкова сметка. Изплащането на задължението по договора, включващо главницата по кредита и кредит за покупка на застраховка “Сигурност на плащанията” в размер на сумата 4981.20 лв, платена директно на застрахователя, е разсрочено, съгласно Погасителен план към договора, на 84 равни месечни погасителни вноски, всяка по 246.14 лв, като падежът на последната погасителна вноска настъпва на 01.02.2027г. За ползване на 2 кредита кредитополучателят дължи 13.76 % фиксирана годишна лихва и 16.04 % ГПР, изчислен към датата на подписване на договора.

Установено е, че ответницата е преустановила плащането на вноските на 01.09.2020г., като към тази дата е изплатила 6 месечни вноски.

Съгласно чл.5 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, действаща в периода на забавата, върху всяка забавена погасителна вноска. В изр.2 на чл.5 е посочено, че при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички надбавки, заедно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост. В случая предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 01.10.2020г. Кредиторът е уведомил ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, видно от приложената на л.22 Последна покана от 05.02.2021г.

От заключението на счетоводната експертиза, базирано на доказателствата по делото и на извършена проверка на предоставената от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България информация, потвърдено устно от вещото лице Н. Н. Х. в съдебно заседание на 27.04.2023г., се установява, че последното плащане по Договор за потребителски паричен кредит PLUS17625850/21.01.2020г., направено от ответницата, е на дата 05.08.2020г. с падеж 01.08.2020г. След тази дата ответницата окончателно е спряла изплащането на задължението си по договора. Извършените плащания от ответницата по договора възлизат общо на 1476.84 лв, като не са спазвани датите на падежите. Експертизата е установила, че ищецът е анулирал погасителните вноски за застраховка на кредит от №13 до №84 в общ размер 4269.60 лв. При това положение неплатеното задължение на ответницата за главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS17625850/21.01.2020г. е в размер на 9951.45 лв, заедно с главница по застраховка “Сигурност на плащанията” (9595.65 лв + 355.80 лв).

Заключението на експертизата е прието от съда без възражения от 3 страните.

При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата 9951.45 лв главница по договора за потребителски паричен кредит №PLUS-17625850/21.01.2020г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението - 28.09.2021г. до окончателното изплащане. Ответницата дължи на ищеца разноски по ч. гр. дело №5287/2021г. на РРС: 199.03 лв държавна такса и 50 лв юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът е предявил в условия на евентуалност иск с правно основание по чл.79 ЗЗД за същата сума срещу ответницата, разглеждането на който е обусловено от неуважаването на главния иск. Евентуално съединеният иск се счита предявен под условие. В случая условието, под което евентуалният иск е предявен, не се е сбъднало - главният иск се уважава и с евентуалния иск съдът се счита десезиран. Поради това съдът не се произнася по него в решението си. В т. см. съдът съобрази даденото тълкуване на закона в Тълк. реш. №1/4.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. №1/2000г., ОСГК, т.15.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца 1188.02 лв разноски по настоящото дело, съобразно представен списък на разноските.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.

“Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, ЕИК 204915054, към А. И. П. от с. ****************, ЕГН **********, за сумата 9951.45 лв по Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-17625850/21.01.2020г., заедно със законната лихва от 28.09.2021г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА А. И. П. да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България сумите 249.03 лв разноски по ч. гр. дело №5287/2021г. на Русенски районен 4 съд, както и 1188.02 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5