Решение № 4271 от 27.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4271 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20251110208244 по описа за 2025 година Образувано е по жалба на „*****“ АД /ЗД „******” АД/ против наказателно постановление /НП/ № Р-10-99/ 14.05.2025 г., издадено от изпълняващ правомощията на заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на ЗД „******” АД на основание чл.16, ал.1, т.19 от Закона за Комисията за финансов надзор, вр. чл.647, ал.2, чл.644, ал.2, пр. 2, вр. ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. параграф 1, т.51 от ДР на КЗ, чл.648 от КЗ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

В жалбата се излагат доводи за това, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че нарушението не е извършено в условията на повторност, поради което следва наказанието да се наложи, на основание на чл. 644, ал. 1 от КЗ. Според жалбоподателя в процесния АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят счита, че наложеното наказание не съответства на целите на административното наказание, че е налице маловажен случай. Моли съда да отмени наказателното постановление; алтернативно, налагане на минимална законова санкция.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не 1 се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като моли съда да потвърди наказателното постановление.

Писмено обосновава становището си в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна се установи следното:

На 20.12.2024 г. в ЗД „******” АД по повод постъпила жалба от лицето Д. Л. Ч. е заведена претенция № 2410038941 по повод настъпило застрахователно събитие на основание на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирано в полица № BG/02/124002671928. Настъпилото застрахователно събитие е увреждане на лек автомобил марка „***” с рег. № ********. В същия ден е представено пред застрахователя удостоверение за банкова сметка, извършен е допълнителен оглед на автомобила, приложени са писмени доказателства.

След тази дата от застрахованото лице не са изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, по смисъла на чл.106 от КЗ, както и изискуеми по силата на закон документи.

На 29.01.2025 г. жалбоподателят се е произнесъл по претенцията с изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 460,86 лв. по банковата сметка на Ч..

В хода на проверката е установено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 от КЗ /20.12.2024 г., но не по-късно от 16.01.2025 г./ да се произнесе по предявената застрахователна претенция по един от посочените в т.1 и т.2 от чл.108, ал.1 от КЗ начини: да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да 2 откаже плащането, като нарушението е извършено на 17.01.2025 г.

На 25.02.2025 г. от главен експерт в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” при КФН, е съставен АУАН. В акта са описани обстоятелствата по нарушението, времето и мястото на извършването му, както и подкрепящите го доказателства. Като нарушена разпоредба е цитирана тази по чл.108, ал.1 от КЗ. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и е връчен на упълномощено лице на нарушителя ЗД „******” АД. В графа „обяснения или възражения на нарушителя ” не са отбелязани такива. Срещу акта не са постъпили писмени възражения по чл.44 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ в законоустановения срок от страна на жалбоподателя.

Въз основа на съставения АУАН, при идентично цитиране на разпоредбата на чл. 108 КЗ, на 14.05.2025 г. е издадено атакуваното НП, с което на основание чл.16, ал.1, т.19 от Закона за Комисията за финансов надзор, вр. чл.647, ал.2, чл.644, ал.2, пр. 2, вр. ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. параграф 1, т.51 от ДР на КЗ, чл.648 от КЗ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв., за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на свидетеля В.

Ш. и писмените, приобщени по реда на чл.283 НПК – АУАН, копие от известие за доставяне, копия от жалба и писма до КФН, заповеди за компетентност, препис от НП № Р-10-133/ 09.07.2024 г. /влязло в сила на 17.12.2024 г./, както и от останалите материали по делото. Съдът кредитира показанията на свидетеля, те са последователни и логични, без противоречия, и по същество потвърждават констатациите по АУАН. Съдът цени писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН, и компетентността на наказващия орган заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ по издаване на атакуваното наказателно постановление, следват по силата на заеманите длъжности и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед.

При така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна 3 следното:

Жалбата се прецени като неоснователна.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество по смисъла на чл.63, ал.1 от ЗАНН. Затова следва да провери законността, дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя по аргумент от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Налице е формално нарушение на императивната разпоредба на чл.

108, ал. 1 от КЗ. Това е така, тъй като срокът от 15 работни дни за приключване на претенцията е вменен в задължение на застрахователя. В случая основателността на предявената от застрахованото лице претенцията е ирелевантна, доколкото от значение е спазване на нормативния срок за произнасяне от страна на застрахователя. Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства, последните изготвени доказателства (удостоверение за банкова сметка) са от дата 20.12.2024 г., откогато е възникнало задължението на жалбоподателя в срока по чл. 108, ал. 1 от КЗ да се произнесе по предявената застрахователна претенция по един от посочените в т. 1 и т. 2 от чл. 108, ал. 1 от КЗ начини: да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането. Това свое задължение застрахователното дружество е следвало да изпълни до 16.01.2025 г. включително. Видно от представените доказателства, застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение на 29.01.2025 г. – около две седмици след изтичане на законоустановения срок, без наличие на обективни причини за това. В този смисъл, изводът на КФН за осъществено нарушение на 17.01.2025 г. е правилен, доколкото това е денят, следващ последния ден от законоустановения срок за произнасяне на застрахователя по един от начините, визирани в чл.108, ал.1, т.1 и 2 от КЗ, в сила към датата на на нарушението.

Съдът не цени наведените доводи в жалбата. Задължението за произнасяне по чл.108, ал.1 от КЗ се отнася за всички видове застраховки, с изключение единствено на претенциите по застраховки на големи рискове, 4 дефинирани в § 1, т. 31 от ДР на КЗ . Отношението на чл. 496 от КЗ към чл.108, ал.1 от КЗ като на специална към обща норма би било правно значимо в случай, че те уреждат по различен начин идентични хипотези, когато и би се проявил дерогиращото действие на специалната норма. В случая разпоредбата н а чл.496 от КЗ гарантира защитата на правата на потребителите на застрахователните услуги, въвеждайки краен срок, в който застрахователят е длъжен да се произнесе по предявената претенция. Тази правна норма е израз на засилена законодателна закрила и се отнася само за претенции по имуществените застраховки. Обратно, разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ се прилага при уреждане на претенции по всички видове застраховки. И в разпоредбата на чл.496 от КЗ е посочен ограничителен срок от работни 15 дни, поради което двете разпоредби са допълващи се, а чл.496 от КЗ не съдържа специални правила, които да дерогират общите правила по чл.108, ал.1 от КЗ /арг. от Решение № 8067/16.12.2016 г. по адм. д. № 6513/2016 г. на Административен съд София-град/.

Що се отнася до формулиране на съществен елемент от обстоятелствата по нарушението с издаване на НП /обстоятелството "повторност" на нарушението/: разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН не поставя изискване към реквизитите на АУАН за посочване на санкционната норма, респективно определяне размера на наказанието. Логично видът и размерът на наказанието се определят за пръв път от административнонаказващия орган /Решение № 5921/31.09.2013 г. по КНАД № 6779/2013 г. по описа на Административен съд София-град, II кас. състав/. Затова непосочване на обстоятелството за повторност на нарушението по смисъла на § 1, т. 51 ДР на КЗ е относимо към размера на административната санкция и е неотносимо към съставомерността на нарушението по чл. 108, ал. 1 от КЗ . Видно от препис от НП № Р-10-133/ 09.07.2024 г., влязло в сила на 17.12.2024 г., жалбоподателят е бил санкциониран за същото по вид нарушение.

Не е налице институтът на "маловажен случай". Това е така, тъй като нормата на чл.28 от ЗАНН визира хипотезата на освобождаване от административнонаказателна отговорност при маловажни случаи, предоставяйки на наказващия орган възможността да не наложи наказание по аргумент от чл. 83, ал. 2 от ЗАНН , като предупреди нарушителя, че при повторно нарушение наказанието ще бъде наложено. Преценката на административния орган не е по целесъобразност, а представлява израз на 5 възлагане на компетентност и подлежи на общо основание на съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, вр. чл.93, т.9 от НК за да се определи един случай като "маловажен" следва да се вземе предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление /в случая – на нарушение/ от съответния вид. При преценката на характера на извършеното административно нарушение и неговите конкретни проявления не може да се приеме, че се касае за по-ниска степен на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Става въпрос за значими обществени отношения в сферата на застраховането и презастраховането, а чрез установяването на сроковете за произнасяне по застрахователните претенции, в контекста на целите на КЗ, се цели осигуряване защита на интересите на потребителите на застрахователните услуги и създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар. Затова неизпълнението на задължението по чл.108, ал.1 от КЗ засяга в значителна степен обществените отношения, обект на защита /Решение № 6108 /15.10.2015 г. по д. № 1972/2015 г. на Административен съд София-град, X касационен състав/. Отделно от това, повторността на деянието изключва по презумпция релевираната маловажност на нарушението, по смисъла на чл.