Решение № 14602 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14602 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ВЕРА С. Д. като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20261110107020 по описа за 2026 година

Производството е исково по молбата на „Т.“ ЕАД, ЕИК: **********, представляван от изпълнителния директор, гр.С********** спрямо М. Д. Й., ЕГН ********** чрез адв. Н. като наследник на Д. Д. Й. с ЕГН: ********** с искане за постановяване на решение, с което да се осъди М. да заплати на „Т.” ЕАД сума в общ размер на 747.12 евро, от които 610.64 евро - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.03.2026г. до окончателното изплащане на сумите, сумата от 112.16 евро - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 16.08.2024 г. както и сума за дялово разпределение за периода м.07.2021 г. м.04.2023 г. в размер на 19.48 евро - главница ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска – 17.03.2026г. до окончателното изплащане на сумите и 4.84 евро мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.08.2024 г.

Излага се, че ответникът като наследник на починалия Д. е потребител на ТЕ за топлоснабден имот с аб. № 111974 с адрес в С**********, който е придобит в собственост. Поддържа се, че сградата - етажна собственост, в която се намира имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с дружеството „Т**********ис“ ЕООД, което дружество е конституирано като трето лице – помагач на ищеца при 1 правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.

Моли се да бъде постановено решение за установяване на сумите по исковата молба в полза на ищеца спрямо ответника и като се ангажират доказателства се претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответника чрез неговия адвокат, с който се оспорват исковете като се твърди, че не се доказва М. да е носител на ПС спрямо топлоснабдения имот ерго няма качеството на потребител на ТЕ и не се доказва, ответната страна да е приела наследството от своите наследодатели. Оспорва се и по размер начислената ТЕ като се навежда, че формулата, по която се изчислява ТЕ, е отменена по съдебен ред; оспорва се начисляването на сумите на база като незаконосъобразно; оспорва се и изправността на уредите за изчисление на ТЕ; оспорват се сумите и като начислени по фактури, които не установяват количеството потребена ТЕ, оспорват се претенциите и като погасени с давност, както и се оспорва начина им на образуване като се оспорва тяхното едностранно прихващане. Оспорва се и иска за лихва върху стойността на услугата за дялово разпределение като не се доказва нейната изискуемост. Не се оспорват ангажираните доказателства вкл. и тези за СТЕ и ССчЕ и се ангажират такива.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Третото лице – помагач на ищеца не изразява становище.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, 2 се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От служебна справка за родствени връзки на Д. Д. Й., ЕГН **********, починал през август на 2023г. се установява, че той е бил син на починалия през 1996г,. негов баща Д. Н. Й. и майка М. Й., починала през ноември 2020г. като към настоящия момент съобразно тази справка негов единствен наследник е ответната страна М. Д. Й., ЕГН **********,.

Не се спори и това се установява от Молба от ДСК за вписване на ипотека, както и справка от СО – л.11 и 12 от делото, че бащата на Д. и М. – Д. е придобил чрез Договор за продажба през 1991г. ПС спрямо исковия имот.

Няма спор и това се установява от НА за дарение на недвижим имот с № 40, дело № 192/ 2002г., че приживе М. – майка и М. дъщеря и ответник по иска са се разпоредили чрез дарение със собствените си идеални части от ПС спрямо исковия имот в полза на син и брат Д. Д. Й., като това ПС спрямо имота след смъртта на Д. Д. Й. е преминало в патримониума по наследяване на ответната страна М. Д. Й..

От заключението на вещото лице по СТЕ, която съдът е приел без възражения от страните, се установява, че през процесния период имотът с партида с № 111974 при ищеца е със сключен договор за монтаж на измервателни уреди. Вещото лице сочи още, че имотът е с ползвана топлоенергия през исковия период като не е имало отоплителни тела, а само щранг – лира в банята с един брой водомер за топла вода, но жилището е било без подсигурен достъп за отчет на уредите, за което е съставен протокол с подпис на трето на спора лице.

Сумите, които се търсят от ответната страна са за сградна инсталация, БГВ и ТЕ за имот като са били изчислявани на база един човек и по прогнозни стойности за изминали години. Общата дължима сума за ответната страна е от 642.79 евро.

От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че за исковия период общо неплатената сума за имот с аб. № 111974 е от 610.64 евро за стойност на услуга за ТЕ, стойността на обезщетението за забава е от 112.16 евро, а стойността на услугата за ДР е от 19.48 евро и лихва върху нея от 4.84 евро.

3

Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.

Счетоводните вписвания на ищеца, данните по издадените фактури за прогнозна консумация и данните по изравнителните сметки и издадените общи фактури и заключението по ССчЕ не се оспорват. Не оспорва и публикуването на месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца.

Или при горните факти съдът намира исковете за стойност на ТЕ, дялово разпределение и лихва върху сумата за ТЕ за основателни и въпреки сторените възражения за това, че ответната страна не е носител на ПС спрямо имота – възражението, че не се доказва М. да е приела наследството от своя наследодател е неоснователно. Само отказа от наследство и приемането по опис са в изискуема от закона форма и са формални, за което съдът следва да следи и доколкото няма данни за наличие на вписан отказ от страна на М. от наследството на своя брат съдът намира, че след неговата смърт тя е единствен носител на ПС спрямо исковия имот ерго потребител на ТЕ за този имот. А относно възражението на ответната страна, че формулата за изчисляване на ТЕ е отменена по съдебен ред ерго това води до недоказаност на количеството изразходвана ТЕ, то съдът прилага правилото на чл.162 от ГПК и въз основа на дадените заключения на вещите лица, определя дължимост на стойността на ТЕ и дялово разпределение в размери по тези заключения,а именно 610.64 евро за ТЕ с обезщетение за забава от 112.16 евро, както и 19.48 евро за стойност на услугата за дялово разпределение или за тези суми исковете са доказани и основателни.

Искът за лихвата върху стойността на услугата за дялово разпределение от 4.84 евро е неоснователна. Липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата в общ размер на 4.84 евро се явява неоснователна и следва да бъде 4 отхвърлена.

С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК ищцовата страна има право на разноските, които е сторила в хода и по водене на делото. Същите съгласно представения списък са в размер на 527 евро – сбор от 50 евро за възнаграждение на юрисконсулт, по 202 евро за възнаграждения на вещи лица и 73 евро за платена държавна такса по делото.

От тази сума следва да се присъдят разноски в редуциран размер съобразно уважената част от исковете или сума от 391.16 евро.

Ответната страна на основание чл.78, ал.3 от ГПК също има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете като такива се търсят само за възнаграждение на адвокат по предоставената на основание чл.38, ал.1 от ЗА правна помощ по гр.дело с № 7020/ 2026г. по описа на СРС. Те следва да бъдат присъдени в редуциран размер на пълномощника на ответната страна – адв. И. Н., за който възнаграждението за процесуално представителство по делото е в размер на 279 евро на основание чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ. От него следва да бъде присъдена сумата от 3 евро съобразно уважената част от претенциите.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД М. Д. Й., ЕГН ********** чрез адв. Н. да заплати на „Т.“, ЕАД, ЕИК ********** със седалище в гр.София сумата от 610.64 евро - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за имот с аб.

№ 111974 за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.03.2026г. до окончателното изплащане на сумите, сумата от 112.16 евро - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 16.08.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.07.2021 г. - м.04.2023 г. в размер на 19.48 евро - главница ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска – 17.03.2026г. до окончателното изплащане на сумите като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 4.84 евро - мораторна лихва върху главницата за стойност на услугата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 16.08.2024 г. и 5

ОСЪЖДА М. Д. Й., ЕГН ********** чрез адв. Н. да заплати н а „Т.“ ЕАД, ЕИК: **********, представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.С********** на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 391.16 евро – съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 7020/ 2026г. по описа на СРС и

ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК: **********, представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.С********** да заплати на адв. И. А. Н. с адрес в Б...... разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 евро – редуциран сбор от разноски за възнаграждение по гр.дело с № 7020/2026 г. по описа на СРС.

Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца дружество „Т**********“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6