Определение № 4464 от 01.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4464 гр. София, 01.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110100810 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх.№385966/25.11.2025г., подадена от името на „=“ АД с искане за изменение на решение № 20075/06.11.2025г. по гр.д.№ 810/2025г. по описа на СРС, 153 ти състав, в частта за разноските.

В молбата, депозирана от ответника „=“ АД, се твърди, че съдът неправилно е присъдил адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете, доколкото по делото бил предявен иск по чл. 55 ЗЗД, който бил изцяло отхвърлен. Предвид това се сочи, че ответникът има право на пълния размер от претедираното адвокатско възнаграждение от 360 лева с ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата М. Х. П. изразява становище, че искането е неоснователно, доколкото не е предявен само иск по чл. 55 ЗЗД, а и иск по чл. 26 ЗЗД, който е бил уважен.

Като взе предвид изложените от ответниците доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, (срокът за обжалване на решението, доколкото препис от същото е връчен на ответника 11.11.2025г.).

Същевременно от ответника е представен и списък по чл. 80 от ГПК. Предвид изложеното, съдът счита, че подадените в срок от процесуално легитимирана страна молби по чл. 248 от ГПК са допустими. Разгледано по същество, искането за изменение на решението в частта на разноските е неоснователно. Аргументите на съда в тази насока са следните:

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Х. П. срещу „=“ АД, с която са предявени иск по чл. 26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договор за кредит № . г. поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, в условията на евентуалност за прогасяване на нищожност на клаузата на чл. 17 от договора, предвиждаща неустойка за представено обезпечение, както и иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева, частично от 508,15 лева, представляваща 1 платена при начална липса на основание сума по процесния недействителен договор за кредит, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

По делото е постановено решение № 20075/06.11.2025г. по гр.д.№ 810/2025г. по описа на СРС, 153 ти състав, с което съдът е уважил предявени иск по чл. 26 ЗЗД, като е прогласил за нищожен сключения между страните договор за потребителски кредит. Със същото решение е било отхвърлен предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Предвид това при постановяване на решението съдът е присъдил в полза на ответника „=“ АД разноски в размер на 4.45 лева – адвокатско възнаграждение съразмерно отхвърлената част от исковете.

С оглед така посоченото настоящият състав намира, че се явява неоснователно твърдението на ответника, че всички предявени искове спрямо него са били отхвърлени, поради което да има право на разноски в пълен размер. В случая има предявени два иска, като единият е било уважен, а другият е бил отхвърлен. Същевременно от страна на ответника не се твърди договореното с процесуалния му представител възнаграждение да е било само за защита по предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, но не и за иска по чл. 26 ЗЗД.

Подобно съглашение не може да се изведе и от представения по делото договор за правна защита и съдействие, към който в табличен вид е посочено, че за гр.д.№ 810/2025г по описа на СРС е уговорено възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС. Следователно страната не е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева само за отхвърления иск по чл.55 ЗЗД, а и за представителство по иска по чл. 26 ЗЗД, който също е предмет на производството и който е бил уважен. Ето защо ответникът, както е прието и в мотивите на решението, има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с отхвърлената част от предявените искове. За да определи размерът на дължимите на „=“ АД разноски, съдът е съобразил, че цената на предявения иск по чл. 26 ЗЗД за нищожност на целия договор по аргумент от чл. 69, ал.1, т. 4 ГПК се равнява на стойността на договора, т.е цената му е 400 лева /при съобразяване на разясненията в определение № 2688/18.09.2025г. по ч.т.д.№ 1153/202г на ВКС, I т.о., определение № 3524/11.12.2025г. па ч.т.д.№ 2275/2025г на ВКС, II т.о/. Същевременно цената на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е 5 лева, независимо че същият е предявен като частичен от 508.15 лева. Следователно цената на предявените в настоящото производство искове е общо 405 лева. Предвид това с решението е уважен иска с цена 400 лева, а е отхвърлен иска с цена от 5 лева, поради което ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърления иск с цена 5 лева и то при съобразяване на цената на двата предявени иска – 405 лева. Ето защо съразмерно при съобразяване на стойността на предявените искове и тази на отхвърления иск, именно 4.45 лева е дължимото адвокатско възнаграждение на ответника.

Ето защо молбите по чл. 248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№385966/25.11.2025г., подадена от името на „=“ АД, ЕИК ., с искане за изменение на решение № 20075/06.11.2025г. по гр.д.№ 810/2025г. по описа на СРС, 153 ти състав, в частта за разноските

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3