Определение № 1274 от 16.05.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1274 гр. София, 16.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002900209 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационната жалба, подадена от „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД чрез процесуалния му пълномощник - адв. К. Л. срещу решение №719/27.11.2023г., постановено по в.т.д. № 758/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 709/31.05.2023 г. по т. д. № 473/2022 г. на Софийския градски съд, VІ-24 състав за отхвърляне на предявените срещу ответника „Алпик Енергия България“ ЕООД / с ново име „А29 Енергия България“ ЕООД/ искове за заплащане на сумата 358 211,60 лв., представляваща неиздължен остатък от цена за продадена активна електрическа енергия за периода 01.01.2022г. – 31.01.2022 г. по фактури № 918/31.01.2022 г., № 919/31.01.2022 г., № 920/31.01.2022 г. и № 921/31.01.2022 г., и на сумата 2 985,34 лв., представляваща законната лихва за забава за периода 10.02.2022 г. – 14.03.2022 г., както и на сумата 967,98 лв., представляваща законната лихва за забава за периода 10.02.2022 г. – 21.02.2022 г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Сочи, че неправилно съдът бил приел, че сключената между страните с Изменение №1/19.09.2021г. на Потвърждение 3 индивидуална сделка не била прекратена. Поддържа, че такава възможност за прекратяване е регламентирана в чл. 17.3 от Рамковия договор и че е отправил 30-дневно предизвестие, поради което е ирелевантно дали действително е осъществена смяна на координатора на балансиращата 1 група. Касаторът поддържа, че след прекратяване на индивидуалната сделка, считано от 15.01.2022г., по отправеното негово предложение с писмо от 14.12.2021г. е сключен нов неформален договор за поръчка с цена, която е определяема по чл. 100, ал. 6 от ЗЕ. Счита, че необосновано съдът е приел, че след 15.01.2022г. липсва валидно правоотношение по офертата поради несъгласие на страните по съществен елемент – цената, като се позовава на разпоредбата на чл. 326, ал.2 от ТЗ. Сочи, че е издал фактури с цена съгласно чл.100, ал.6 от ЗЕ, същите са осчетоводени от ответника, който е ползвал данъчен кредит по тях. Според касатора неправилни са изводите на съда за неоснователност на доводите за нищожност на клаузи от договора като противоречащи на закона и добрите нрави, като счита, че съдът не е тълкувал в пълнота относимите разпоредби на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. Поддържа, че неоснователно съдът е приел, че ищецът е въвел несвоевременно в процеса възражението за ролята на координатора само като посредник и косвен представител по правоотношението. Съдът не зачел и довода му, че ответникът не е имал право да сключва сделки с ищеца като търговец на ел. енергия, тъй като съобразно чл. 92, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е следвало да получи изрично разрешение от КВЕР за сключване на сделки с ел. енергия, липсата на което сочи като основание за нищожност. Счита, че съдът неправилно е преценил характера на сключения между страните рамков договор и индивидуална сделка, като горното е в противоречие с целта на приетите нормативни актове - сделките с предмет продажба на ел. енергия от ВЕИ да се сключват само на борсата. Твърди и че съдът е игнорирал забраната за манипулация на пазара по чл. 5 от Регламент / ЕС/ 1227/2011 относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия. Поддържа и че съдът напълно нелогично отричал значителната нееквивалентност на престациите, която била в противоречие с добрите нрави, тъй като инвестицията на ищеца е изградена в условия на държавно регулиране и е нямало как да предвиди настъпилата след това световна икономическа и енергийна криза, задълбочена и от избухването на войната в Украйна. Касаторът твърди, че мотивите на решението са неправилни и вътрешно противоречиви и неоснователно е игнорирано възражението му относно нарушение на първоинстанционния съд по доклада.

Счита, че съдът неоснователно е отхвърлил възражението му относно сочени от ответника преклудирани факти и не е уважил искането му за ангажиране на допълнителни доказателства във връзка с новите фактически твърдения на ответника, а именно за Годишния доклад за 2021г., искането по чл. 190 ГПК и за съдебно-икономическа експертиза.

Счита, че отхвърляйки доказателствените му искания с определението от 02.10.2023г., въззивният съд е предрешил изхода на спора и това води до очевидна неправилност на решението. Твърди и че съдът не отстранил процесуалното нарушение на първата инстанция във връзка с отхвърленото разглеждане на предявените в условията на евентуалност искове по чл. 307 ТЗ. Поддържа, че фактическите основания за стопанска непоносимост били изложени още в исковата молба, поради което заявената промяна на петитума била допустима съгласно 2 предвидената в чл. 372, ал.2 от ГПК процесуална възможност, а освен това изтъква и че следвало да му се дадат указания по чл. 129 ГПК за уточнение на петитум във връзка с изложените обстоятелства. Счита, че решението е неправилно и в частта относно изменението на разноските. По изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част и отмяната му.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност, както и по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „При прекратен договор /евентуално нищожен изцяло или в частта на цената/, когато реално продължава да се доставя ел. енергия и след прекратяването /позоваването на нищожност/, правоотношението продължава ли / замества ли се по право от приложимите в случая законови разпоредби с оглед факта, че договорът по чл. 100, ал.6 от ЗЕ е неформален?“.

2. „При спор за цената на реално доставена енергия приложима ли е разпоредбата на чл. 326, ал.2 от ТЗ, респективно общите правила за продажбата по чл. 183 ГПК и чл. 200 ЗЗД / При прекратен договор /евентуално нищожна клауза за цената/, когато реално е доставена ел. енергия след прекратяването

/позоваването на нищожност/, и когато правоотношението се продължава / е заместено по право от приложимите законови разпоредби/, като за тези два въпроса касаторът поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по решение №67/31.07.2015г. по т.д.№631/2014г., 2 т.о., както и с решение № 50057/10.05.2023г. по гр.д.

№1789/2022г., решение №50001/22.03.2023г. по т.д.№637/2021г., решение № 50271/21.02.2023г. по гр.д.№4931/2021г., но алтернативно поддържа и хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

3. „При уговорено условие за прекратяване на договор с едностранно писмено предизвестие и при условие, че насрещната страна по правоотношението създава пречки за изпълнението му, счита ли се условието за изпълнено? / Относно възпрепятстваната от ответника смяна на балансиращата група на ищеца и обвързания от съда момент на прекратяване на продажбеното отношение с момента на смяна на балансиращата група/, за който поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №7/19.04.2017г. по т.д.№53312/2015г. и решение №50083/06.10.2023г. по т.д.

№1565/2022г. на ВКС.

4. „Нищожна ли е част от договорна клауза, при която едностранното прекратяване на договорното правоотношение е поставено в зависимост от поведението на другата страна по договора? Противоречи ли на закона и добрите нрави поставянето на прекратяването на един договор / процесния рамков договор/ под условие прекратяването на друг договор / договорът за участие в балансираща група/, сключен между същите страни, при условие, че прекратяването на втория договор /договорът за участие в балансираща група/ е недобросъвестно възпрепятствано от поведението на страната, която не желае основният договор да бъде прекратен?“

3

5. „Длъжен ли е съдът при спор относно съдържанието на сключен между страните договор да го тълкува като търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността? Може ли съдът да придава значение на договорни клаузи различно от договореното?“, като касаторът поддържа, че е въпросът е разрешен в противоречие с цитараната практика, а именно: решение № 546/23.07.2009г. по гр.д.№856/2009г., решение №504/23.07.2010г. по гр.д. №420/2009г., решение №502/26.07.2010г. по гр.д.№222/2019г., решение №347/11.10.2011г., всички на 4 г.о. на ВКС, решение №81/07.07.2009г. по т.д.№761/2008г. 1 т.о. и др.

6. „Длъжен ли е въззивният съд като съд по същество на спора да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства, събрани по делото, заедно и поотделно, да отговори на всички доводи и възражения на страните, да посочи защо приема едни доводи, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателства за тях, при произнасянето си да вземе предвид всички факти от значение за правния спор?“, за който въпрос се поддържа разрешаване в противоречие с практиката по т.19 от ТР 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, т.2 от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК , решение №198/29.11.2023г. по д.3852/2022г. на 2 г.о., решение № 193/28.11.2023г. по д.

№3975/2022г. на 4 г.о. и др.

7. „Кога настъпва преклузията за събиране на доказателства? Длъжен ли е въззивният съд на основание чл. 266, ал.3 от ГПК да допусне събиране на доказателства, които първоинстанционният съд е отказал да допусне при релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи?“, за който поддържа, че въззивният съд е процедирал в противоречие с т.2 и т.3 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС , решение №50012/21.03.2023г. по т.д.№180/2022г., 2 т.о., решение №87/27.06.2019г. по гр.д.№4808/2018г., 2 г.о., решение №50281/11.09.2023г. по д.№766/2022г. и др.

8. „Следва ли съдът да разгледа и да се произнесе по нищожността на правоотношението, в случай, че твърдения относно нищожността са наведени от страната извън законовия преклузивен срок?“, за който се поддържа противоречие с ТР 1/2020г.

9. „Ако е нищожна клауза за цената в договор по чл. 100, ал. 6 от ЗЕ и чл. 26а от ПТЕЕ, може ли да се замести с валидна такава по силата на закона?“

10. „Императивно установена / определяема ли е цената съгласно разпоредбата на чл. 100, ал.6 във вр. с ал.4 ЗЕ и ограничена ли е договорната свобода в този случай?“

11. „При условие, че императивните разпоредби на чл. 100, ал.4 от 4

Закона за енергетиката и чл. 100, ал.6 от Закона за енергетиката задължават цитираните в тях сделки да се сключват на организиран борсов пазар, задължени ли са лицата, участващи в сделките, при своето поведение да се съобразяват със задължителните правила, регулиращи съответния борсов пазар, независимо от това дали сделките са сключени лично или чрез трето лице-координатор?“

12. „Води ли до недействителност на цялото договорно правоотношение хипотеза, в която нищожна клауза може да бъде заместена от повелителна разпоредба на закона, но някоя от страните не е съгласна със сключването на сделката при новите условия, прилагайки повелителната разпоредба на закона?“

13. „Отношения при договор по чл. 100, ал.6 ЗЕ и чл. 26а ПТЕЕ продажбени ли са или са мандатни? Има ли право координаторът да е действителен купувач по такъв договор или е косвен представител при продажбата?“