Решение № 144 от 15.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. София , 15.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело № 20201001002237 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 530/13.03.2020г. постановено по т.д. № 2576/2017г., СГС, ТО, VI – 22 състав е осъдил „Национална електрическа компания“ ЕАД да заплати на „Енергийна финансова група“ АД в несъстоятелност на основание чл. 99 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата от 2 346 632.22 лева, представляваща придобито с договор от 25.01.2013г. от ищеца вземане срещу ответника за възнаграждение по договор за консултантски услуги № И – 455 – 05 от 31.01.2005г., изменен със споразумение от 24.01.2011г., във връзка с който е издадена фактура № 160/23.08.2012г., ведно със законната лихва от 23.08.2017г. до окончателното заплащане на дълга, сумата от 715 151.81 лева, представляваща лихва за забава за периода 23.08.2014г. до 22.08.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, като е отхвърлил иска за заплащане на мораторна лихва разликата до пълния предявен размер от 716 568.53 лева и за датата 22.08.2014г., като погасен по давност. Осъдил е ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 158 854.53 лева, съразмерно с уважената част от исковете, както и ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 23,40 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при участието на „Аркадия сървисиз“ АД, като трето лице – помагач на ищеца, встъпило в производството на основание чл. 226, ал. 2, изр.1 от ГПК.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство „Национална електрическа компания “ ЕАД, който го обжалва в срок в осъдителната част с оплаквания за незаконосъобразност , необоснованост и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че решението е постановено в недопустимо съдебно производство, поради изначална липса на активна процесуална легитимация на ищеца, което представлява 1 абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иска и постановяване на решение.

Поддържа, че ищецът се легитимира като носител на спорното вземане въз основа на договор за продажба на вземания от 25.01.2013г., сключен с „Уорлипарсънс нюклиър сървисис “ ЕАД, като договорът е сключен под отлагателно условие – заплащане на цената по договора и учредяване на поръчителство, като в процеса не е доказано тяхното реализиране. С оглед на горното твърди, че договорът за цесия не е влязъл в сила и съответно не е породил валидно правно действие и транслативен ефект по отношение на процесните вземания, поради което и ищецът не е процесуално легитимиран да претендира процесното вземане. Излага, че по делото не са представени уведомления, изходящи от цесионера и потвърждения за извършената цесия от цедента за конкретния договор за прехвърляне на вземания от 25.01.2013г., с доводи, че представените доказателства касаят друг договор за прехвърляне на вземания от 28.01.2013г. Навежда доводи за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за преклудиране на възраженията за нищожност на договор № И – 455 – 05/31.01.2005г., ведно с всички негови изменения и допълнения.

Излага, че последните не попадат в рамките на изключенията, предвидени в чл. 43, ал. 2 от ЗОП (отм.) за допустимост на изменения в договор, сключен след проведена процедура по обществена поръчка , поради което се явяват нищожни , на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Твърди, че нищожен се явява и договорът за субективна новация от 31.01.2005г. с който е заместен участникът в проведената процедура за възлагане на обществена поръчка. Навежда доводи за незаконсъобразност на изводите на първоинстанционния съд за валидност на договора за прехвърляне на вземания от 25.01.2013г., тъй като предмет на цесията са вземания, произтичащи от нищожни изменения на договор за обществена поръчка. Сочи, че изводът на първоинстанционния съд, че исковата претенция не е погасена по давност, тъй като за нея следва да бъде приложен общият петгодишен давностен срок е неправилен и в противоречие с установеното с чл.111, б. „в“ от ЗЗД и постановките на ТР № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. ОСГТК на ВКС. Навежда доводи за необоснованост на извода , че процесното вземане не отговаря на характеристиките на „периодичното плащане“. Навежда доводи за незаконосъобразност на изводите за правните последици на арбитражно решение от 06.09.2018г. на Арбитражния съд при Международната търговска камара, Париж по дело № 20351.МНМ, постановено между цедента на процесното вземане „Уорлипарсънс нюклеар сървисиз “ ЕАД и „Национална електрическа компания“ ЕАД. Излага, че в противоречие с разпоредбата на с чл.298, ал.1 от ГПК и т.18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, съдът е приел, че с арбитражното решение е призната валидността на договор № И – 455 – 05/31.01.2005г., както и на споразумението за прехвърляне на права и заместване в задължения от 24.01.2011г., като последващи възражения за нищожност на договора и споразумението са преклудирани. Излага, че в мотивите на решение № 91/26.07.2019г. по т.дело. № 251/2019г. на ВКС, ТК, II ТО е прието изрично, че валидността на споразумението от 24.01.2011г. не е включена от страните в предмета на повдигнатия пред Арбитражния съд при Международната търговска камара, Париж по дело № 20351/МНМ. Инвокира оплакване за противоречие на постановеното решение с нормата чл. 297 от ГПК, поради липсата на обвързващо действие за българския съд на Арбитражното решение, тъй като неговото действие не е признато по надлежния за ред и изпълнението му не допуснато на територията на Република България. Излага, че по делото не са ангажирани доказателства, за признаване и допускане изпълнението на арбитражното решение по реда Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, т.е. че е приключило производство по екзекватура. Навежда доводи за необоснованост на изводите за лихвоностност на прехвърленото по силата на договора за цесия от 25.01.2013г. вземане.

Моли съда да обезсили постановеното решение, в съотношение на евентуалност да отмени същото и да отхвърли предявения иск.

Въззиваемият „Енергийна финансов група“ АД в несъстоятелност

2 изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага съображения за законосъобразност на постановеното решение и съответствието му с материалния и процесуалния закон. Навежда съображения за неоснователност на доводите за недопустимост на същото, с твърдения, че договорът за продажба на вземания от 25.01.2013г. е породил правно действие, заедно с всички законни последици. Сочи, че цесията е надлежно съобщена на длъжника на 21.06.2013г. по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.

Навежда твърдение за несъстоятелност на всички възражения за нищожност на договора за цесия, с доводи за обоснованост на извода на първоинстанционния съд, че същите са преклудирани с постановяването на окончателно арбитражно решение от 06.09.2018г. на Арбитражния съд към Международната търговска камара по дело № 20351/МНМ. Навежда доводи за неоснователност на възражението на жалбоподателя, че процесното вземане има характеристиките на „периодично плащане“, което се погасява с по-кратката три годишна давност. Моли съда потвърди обжалваното решение.

Третото лице – помагач на ищеца - „Аркадия сървисис“ АД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, с доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че процесуалната легитимация на ищеца е безспорно установена, като страна по цесионното правоотношение, възникнало по силата на договор за прехвърляне на вземания от 25.01.2013г., като възражението в тази връзка е направено за първи път с въззивната жалба, поради което е преклудирано. Излага съображения за неоснователност на твърденията за нарушаване на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, предвид преценяването като преклудирани възраженията за нищожност, както и за непризнаване на арбитражното решение по надлежния ред, тъй като последното отговаря на всички условия предвидени в чл.41 ЗМТА. Сочи че твърденията на въззивника, че тристранното споразумение от 24.01.2011г. не е предмет на разглеждане и формиране волята на арбитража по цитираното арбитражно решение се опровергават от изводите на ВКС в решение № 91/26.07.2019г по т.дело

№ 251/2019г. Навежда доводи за неоснователност на твърденията за нарушаване на материално – правни норми, а именно, установяването че процесните вземания имат характер на периодични плащания. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Третото лице- помагач на ищеца П. Б. М., в качеството си на приеборетатал на спорното право изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвръди обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „Енергийна финансова група“ АД срещу „Национална електрическа компания“ АД за заплащане на сумата 2 346 632.22 лева, представляваща придобито с договор от 25.01.2013г. от ищеца вземане срещу ответника за възнаграждение по договор за консултантски услуги № И – 455 – 05 от 31.01.2005г., изменен със споразумение от 24.01.2011г., за което е издадена фактура № 160/23.08.2012г., мораторна лихва върху тази сума в размер на 716 568.53 лева, дължима за периода 23.08.2014 г. - 22.08.2017 г., иска за разликата до пълния предявен размер от 716 568.53 лева и за датата 22.08.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дълга и направените по делото разноски. Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 99 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 266, ал.1 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

3

В хода на първоинстанционното производството, с договор за продажба на вземания от 25.06.2018г. процесните вземания са прехвърлени от ищеца на „Аркадия Сървис “ АД. С определение от 26.10.2018г., същият е конституиран като трето лице – помагач на ищеца , на основание чл. 226, ал. 2, изр. 1 от ГПК.

Между страните по делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че между „Национална електрическа компания“ ЕАД и „Парсънс и енд си юръп лимитид“ /Parsons Е&С Europe Limited/, дружество регистрирано съгласно законите на Обединено кралство Великобритания е бил сключен договор № И – 455 – 05/31.01.2005г., по силата на който чуждестранното дружество е поело да изпълнява задълженията на архитект - инженер при изпълнение на дейностите по програмата за финансиране и изграждане на АЕЦ „Белене“. Договорът е приет с протоколно решение на МС №24/24.06.2004г., в което е посочено изрично, че проектът ще бъде реализиран на две фази: фаза I - до финансовото приключване и фаза II- до финалното приемане на проекта. Съгласно договорните клаузи, обемът на услугите, графикът и изискванията за отчитане са посочени конкретно в приложение А и техническото задание в допълнение 1 на споразумението, а цените и търговските условия за обема работа в Приложение В. Про;есиня договор е сключен след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, открита на 01.11.2004г. от „Национална електрическа компания“ ЕАД за избор на „архитект – инженер по програмата за финансиране и строителство на АЕЦ Белене“ със срок на договора 10 години, в две фази.

С анекс № 1 към договор И-455-05, сключен между ответника и „Парсънс и енд си България“ ЕООД страните са изменили графика за натоварване на работната сила, графика за фактуриране и разбивката на разходите. Съобразно клаузата на т. 2 от споразумението е постигнато съгласие общата стойност на договора да бъде увеличена с 2 100 300 евро до обща фиксирана сума от 18 985 185 евро.

Разпечатката съдържа 29 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18ee3879-c4df-46dc-9ab1-bf780380ce17