Решение № 3704 от 01.08.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3704 гр. София, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА

Административно наказателно дело № 20221110216454 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. С. Х., ЛНЧ ***, гражданин на Република Гърция, роден в Гърция на 08.09.1988 година, гражданин на ЕС, със статут на продължително пребиваващ в Република България, Удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС № 800100842, изд. на 18.08.2022 година от МВР - София, с реф.рег.адрес в, с. *************, срещу наказателно постановление № 1/18.01.2022 г., издадено от ВПД НАЧАЛНИК НА ГПУ-СОФИЯ КЪМ РДГП-АЕРОГАРИ-ГДГП-МВР, с което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение по чл. 64, ал. 4, вр. ал. 1, 2 ЗМВР.

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като е допуснато съществено неотстранимо нарушение на процесуалните правила, което има за пряка последица нарушаване на правото на защита на наказаното лице, а именно – на жалбоподателя не са връчени АУАН и НП. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят Х. С. Х., редовно призован, не се явява.

Представлява се от Т. Ж.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от от съда да бъде отменено издаденото наказтелно постановление, като се излага, че са налице данни за съществени неотстраними процесуални нарушения на процесуалните правила при съставянето и връчването на АУАН и НП, като не е осъществена процедурата по съставяне и връчване на АУАН и с това е накърнено правото на защита на жалбоподателя. Моли се да бъде приложена разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР. Посочва се, че жалбоподателят е 1 дългогодишен служител на територията на летището и че не е извършил соченото нарушение, като в качеството си на ръководител той има забрана и няма право да предоставя данни на каквото и да е лице, вкл. и на орган на властта. Твърди се, че не са доказани словестните описания на извършеното нарушение, че жалбоподателят е отказал да шредостави лична карта и да изпълни полицейско разпореждане. Претендират се направените разноски. Прави се искане за представяне на писмени бележки.

Въззиваемата страна – ВПД НАЧАЛНИК НА ГПУ-СОФИЯ КЪМ РДГПАЕРОГАРИ-ГДГП-МВР, редовно призован, се представлява от юрк. АН, която моли издаденото НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 23.12.2021 г., около 14:00 ч, в гр. София, на Терминал 2 на Летище „София“, Х.

С. Х., гръцки гражданин, след надлежно отправено устно полицейско разпореждане да се легитимира и да предостави докумнет за самоличност, е отказал да съдейства и да изпълни издаденото устно разпореждане.

Свидетелят инспектор П. Г. Ж. съставил на жалбоподателя Х. С. Х. АУАН № 215/23.12.2021 г., като в него подробно описал мястото на извършване на нарушението, извършителят на твърдяното нарушение и фактите, свързани с съществяването на възприетото нарушение. Същото свидетелят квалифицирал като такова по чл. 64, ал. 1 ЗМВР.

Актът бил връчен на жалбоподателя Х. С. Х., като същото обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетеля Стефан Г. Мончев.

На 18.01.2022 г. било издадено процесното НП № 1/18.01.2022 г., с което на жалбоподателя Х. С. Х. е наложена глоба на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР в размер на 200 /двеста/лв.

Наказателното постановление не било връчено на жалбоподателя, като на същото е отбелязано, че е влязло в сила на 31.05.2022 г.

Видно от приложената заповед, актът е издаден от компетентно лице.

Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на показанията на свидетеля П. Г. Ж. и писмените доказателства по делото, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК. Свидетелят излага показания за обстоятелствата, довели до издаването на АУАН, респ. на НП, като заявява, че жалбоподателят е имал докуметн за самоличност, който е представил, когато са му го поискали, като това било след много молби. Ппоказанията на свидетеля отразяват субективната възможност на лицето да възприеме, запамети и възпроизведе в условията на разпит случилото се. Съчетани с тези признаци, показанията разкриват и обусловеност от характера на осъществяваната от свидетеля служебна дейност, поради което съдът прие, че въпреки данни в изведеното, показанията на свидетеля са достоверни. Същевременно лицето потвърди да е актосъставител, посочи данни, касаещи установените обстоятелства – 2 личността на жалбоподателя и механизмът на установяване на същата, поради което съдът прие, че изведеното в съставения АУАН може и следва да се кредитира. По делото са приобщени писмени доказателства – жалба от Х. С. Х. с вх. № 817700- 3198/13.12.2022 г.;

НП № 1/18.01.2022 г.; Акт № 215/23.12.2021 г.; докладна-записка с peг. № 8177р-7206/2022г.; покана за доброволно изпълнение с peг. № 817700-140/24.01.2022 г.; писмо с peг. №8177р7206/23.03.2022 г.; докладна- записка с peг. № 8177р-33094/2022г. и заповеди, удостоверящи компетенстността на АНО и актосъставителя.

Гореизброените доказателства изграждат фактическата обстановка по случая, като между тях относно фактите, предмет на доказване в производството, няма съществени противоречия. Всички те, обсъдени в съвкупност, установяват с нужната степен на стабилност и непротиворечивост обстоятелствата, касаещи предмета на производството.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите.

Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на чл. 267, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

Въпреки това, при издаването на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като актовете не отговарят на изискванията за съдържание на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото липсва надлежно описание на нарушението от фактическа страна и правна страна. Административнонаказващият орган не е посочил всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Допуснатите нарушения са съществени такива, имащи за последица фактическа необоснованост на административното обвинение и представляващи абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В АУАН и НП липсва изискуемото описание на нарушението от фактическа страна. Непълното описание касае обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на нарушението. От правна страна е прието, че с поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 64, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР.

Първо е необходимо да се отбележи, че чл. 64, ал. 2 ЗМВР не регламентира правило за поведение, а единствено форма на издаване на полицейските разпореждания, когато не може да бъде спазена писмената - устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. При това положение неправилно в издадения АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е допуснал нарушени на чл. 64, ал. 2 ЗМВР, тъй като разпоредбата не въздига правило за поведение за него, което е и причината чл. 257 3

ЗМВР не предвижда наказание за неизпълнение на чл. 64, ал. 2 ЗВМР.

От изложеното от фактическа и правна страна от актосъставителя, административнонаказващият орган следва извод, че вмененото нарушение е за неизпълнение на устно разпореждане, дадено от полицейски орган при изпълнение на възложените му функции, т.е. нарушение на чл. 64, ал. 4 ЗВМР.

За да е осъществен съставът на административно нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, е достатъчно разпореждането да е дадено от полицейски орган в изпълнение функциите му и да не е изпълнено.

В случая в обстоятелствената част на АУАН и НП липсва фактическо твърдение кой е дал разпореждане на лицето – дали това е направено от полицейски орган, ако да кой е полицейският орган, дал разпореждането - не е посочено името, длъжността и местоработата му с оглед понятието за "полицейски орган" по смисъла на чл. 57 от ЗМВР. При това положение е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на горепосочените актове. Нарушено е правото на защита на жалбоподателя, тъй като не са посочени фактически съставомерни елементи на деянието от обективна страна и от изложеното не е ясно кой е дал разпореждането и в какво качество. С оглед това е невъзможно, без дописване на наказателното постановление от фактическа страна в рамките на съдебното производство, което е недопустимо, да бъде осъществена преценката за съставомерността на деянието.

Посоченото в обжалваното НП, че жалбоподателят не е изпълнило устно разпореждане за представяне на документ за самоличност не отговаря на обективната истина, а всъщност същият е получил искане от органа на ГПУ да представи информация за сключени договори за отдаване на автомобили от услуга Рент-а-Кар на полицейския служител, които данни са лични данни, подлежащи на защита и той не е имал нито компетентността, нито и правото да представя подобни данни-извлечения от системата на Ентърпрайз /звено на „*****" ООД/, без писмено разпореждане /мотивирано/ от органа, и без да се укаже от същия орган по какво досъдебно или друго полицейско производство е била изискана подобна чувствителна информация, защитена от европейските регулации за защита на лични данни.

Компетентен да предостави на органите на МВР, в частност на началника на ГПУ, подобна информация е бил единствено и само управителят на „*****'' ООД, въз основа на мотивирано искане от органа, с посочване на производството и конкретните данни, които се изискват, по съответния предвиден и прилаган процесуален ред.

Жалбоподателят Х. С. Х. е бил обективно и несъмнено поставен в хипотезата да извърши очевидно нарушение, ако изпълни подобно устно разпореждане на органа, като и ако предостави подобни данни на служител на ГПУ, без съответно мотивирано писмено искане за предоставяне на информация или справки, по конкретно производство.

За жалбоподателя Х. С. Х. не става ясно в какво точно се състои нарушението, какви са признаците /обективни и субективни/ на виновното неизпълнение на полицейско 4 разпореждане, както и какви са причините полицейският орган да разпореди устно да се легитимира жалбоподателят.

Наказващият орган не е изпълнил произтичащите му от закона задължения, като не е връчил на наказаното лице нито акта за установяване на нарушението, нито издаденото въз основа на него наказателно постановление, лишавайки от гарантирани права на запознаване с актовете и на подаване на възражения и/или жалби жалбоподателя.

Това е довело да накърняване правото на защита на жалбоподателя, а също така има за последица постановяване на незаконосъобразен акт за налагане на парична глоба.

Жалбоподателят Х. С. Х. е бил лишен противозаконно от правото да обжалва наказателното постановление, независимо от посочването на самия документ, че е бил „влязъл в законна сила на 31.05.2022 година..". Единствено на наказващия орган е известно дали и при какви условия е влязло в законна сила НП. Незаконосъобразно от страна на наказващия орган е, че не са осъществени задължителните и предписани от закона процесуални действия за връчване на АУАН и на НП на наказаното лице. Същевременно, обжалваното НП е предадено на публичен изпълнител за събиране на задължението по наложената санкция „глоба”, като едва в хода на публичното изпълнение и при проверка в НАП жалбоподателят Х. С. Х. е разбрал за това, че има издадени АУАН и НП против него.