Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 191 от 07.10.2025, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Гражданско дело 22/2025
Вид
Решение № 191
Подписан
07.10.2025
В сила
28.05.2026
Състав
Николай Захариев Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 303а, ал. 3 · Търговски закон
  • чл. 318, ал. 1 · Търговски закон
  • чл.327 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ 151

№ 191 гр. С., 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай З. Петров при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело № 20251870100022 по описа за 2025 година

Предявен са искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Производството е образувано по исковата молба на „В.-Л.-02“ ООД, ЕИК ********* против „П.ф. Ю“ ЕООД, ЕИК *********

Претендира се вземане в размер на 17 882.64лева главница, както и лихва в размер на 3 251.23лева.Претендира се и законната лихва върху главницата от . В съдебно заседание ищецът подържа иска.Ответника не се явява и не изпраща представител.

В срока за отговор ответника е заявил че иска е неоснователен.

Предявен е допустим иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Между „В. - Л. - 02" ООД, в качеството му на продавач, и „П. Ф. Ю" ЕООД, с ЕИК ********* в качеството му на купувач, е възникнала валидна договорна връзка по неформален договор за търговска продажба на стоки по смисъла на чл. 318, ал. 1 ТЗ, по силата на който продавачът се задължава да продаде (като прехвърли правото на собственост/ предаде) стоки от търговската си номенклатура на купувача по заявка, срещу заплащане на цената.

В изпълнение на поетото с договора за търговска продажба на стоки 1 задължение и съгласно направени от „П. Ф. Ю" ЕООД заявки, „В. - Л. - 02" ООД е продало /предало/ на „П. Ф. 10" ЕООД заявените стоки точно и в срок, без да постъпват каквито и да било възражения от страна на ответника.

В резултат на извършените продажби, за цената на продадените и предадени стоки В. - Л. - 02" ООД издало на „П. Ф. Ю" ЕООД следните фактури:

1. Фактура N o 0000003526/07.06.2023 г. на стойност 6 230.16 лв. /шест хиляди двеста и тридесет лева и шестнадесет стотинки/. Продадените стоки са 30.540 тона технологична дървесина. Падежът на задължението за плащане на основание чл. 327 във вр. с чл. 303а, ал. 3 ТЗ е 21 06.2023 г.

Към настоящия момент, ответникът не е погасил това задължение.

2. Фактура N o **********/11.10.2023 г. на стойност 11 652.48 лв.

/единадесет хиляди шестстотин петдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/. Продадените стоки са 57.12 тона технологична дървесина. Падежът на задължението за плащане на основание чл. 327 във вр. с чл. 303а, ал 3 ТЗ е 25.10.2023 г. Към настоящия момент, ответникът не е погасил това задължение.

Във всяка от приложените фактури е подробно описана закупената и предадена в собственост на ответника, стока, по вид и количество.

Фактурите са надлежно предадени на и получени от ответника.

Въпреки, че падежът на задължението за плащане по процесиите фактури е настъпил, до момента П. Ф. Ю" ЕООД не е заплатило дължимите суми по процесиите фактури, което обосновава правния интерес от търсенето на защита, срещу неизпълнение на договорното задължение, по съдебен ред.

С оглед съществуващата реална опасност за реализацията на последиците на евентуално осъдително решение в полза на „В. - Л. - 02" ООД, с Определение No 1001 от 06.12.2024 г. по вчгрд N o 20241800500927/2024 г., по описа на С. окръжен съд, ГО, 11 Въззивен състав (Приложение N o 4), Районен съд - гр. С. на основание чл. 390 ГПК допуснал обезпечение на исковете за заплащане на цената на продадените стоки и обезщетение за забава, които В. - Л. - 02" ООД предявява срещу „П. Ф.

Ю" ЕООД с настоящата искова молба чрез налагане на обезпечителна мярка:

„запор" върху вземанията по банковите сметки на длъжника На В. - Л. - 02" ООД е издадена Обезпечителна заповед (Приложение No „V, въз основа на която е образувано изпълнително дело No 20249250400556, по описа на ЧСИ Р. Г.-Ч., per. No 925 в КЧСИ, с район на действие СОС, и са наложени допуснатите обезпечителни мерки.

Преди налагането на допуснатата обезпечителна мярка „запор" върху вземанията по банковите сметки на длъжника, по повод друго дело за дължими суми по фактури, описани по- долу и наложени запори по банковите сметки на длъжника от страна на ищеца ..В. - Л. -02" ООД, въз основа на обезпечителна заповед, издадена по ч.гр.д. No 20241870101270/2024 г.

В хода на съдебното следствие е назначена експертиза от която е видно, че задълженията не са платени и са дължими на ищеца.

След приключване на съдебното дирене ответника е представил доказателства за платена сума по сметка на ищеца в размер на 17 882.64лева, като заявява че плащането е по процесните фактури.

Така описаната фактическа обстановка според съда се доказва от представените и неоспорени от ищеца писмени доказателства, както и 2 признаването на иска от страна на ответника.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Исковата претенция е несъмнено доказана и следва да бъде уважена.Тъй като обаче длъжника е заплатил главницата по исковата молба същия следва да бъде осъден да плати лихвата по главницата така както е претендирана.Независимо че съдът отхвърля иска в частта за главницата тъй като е платена ще следва ответника да бъде осъден да заплати разноските на ищеца в пълен размер, а не съобразно отхвърлената част от иска тъй като плащането е сторено много след завеждане на иска и е длъжника е станал причина ищецът да прибегне до съдебен ред за събиране на дълга.

Поради изложеното и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ще следва ответника да заплати на ищеца разноски по настоящото дело в размер на 2 645.35лева от които адвокатско възнаграждение 1500лева (напълно справедливо под минимума по Наредбата за адвокатските възнаграждения) 300лева за експертиза и 845.35лева държавна такса.Ответника дължи разноски и по ЧГР 927/2024г. по описа на РС-С. в размер на 1040лева от които адвокатски хонорар и 40лева държавна такса, както и по изпълнително дело 20249250400556 по описа на ЧСИ Р. Ч. в размер на 118лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „П.ф. Ю“ ЕООД, ЕИК ********* , представлявано от Р. Ю. К. да заплати на „В.-Л.-02“ ООД, ЕИК *********, представлявано от А. А. М. сумата от 3 251.23лева представляваща лихва по главница в размер на 17 882.64лева.

Оставя без уважение искането „П.ф. Ю“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на на „В.-Л.-02“ ООД, ЕИК ********* сумата от 17 882.64лева дължима по два броя фактури поради погасяването й с плащане от 26.09.2025г.

ОСЪЖДА „П.ф. Ю“ ЕООД, ЕИК *********да заплати на „В.-Л.-02“ ООД, ЕИК ********* сумата от 3 803.35лева разноски по делото и ЧГР 927/2024г. по описа на РС-С. и по изпълнително дело 20249250400556 по описа на ЧСИ Р. Ч..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 3