Присъда № 29 от 20.02.2024, Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда № 29/20.02.2024 год. постановена по НОХД № 1269/2023 год. по описа на ЯРС:

ЯРП е предявила обвинение срещу подсъдимия М.А.И. от гр.*** за извършено престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението срещу подсъдимия, като счита, че от доказателствата по делото е установено по категоричен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, по което му е повдигнато обвинение и пледира да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение. По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, представителят на държавното обвинение пледира да му бъде определено наказание при условията на чл.58а, ал.4 от НК с приложение на чл.55 от НК, предвид обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан, има добри характеристични данни, няма криминални прояви, като предлага да бъде наложено наказание пробация, със следните задължителни пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Подсъдимият М.А.И., редовно призован, участва лично в съдебно заседание и със служебен защитник – адвокат от АК – гр.Ямбол. Същият по реда на чл.371, т.2 от НПК заяви пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му се солидаризира с предложеното наказание от прокурора, което следва да бъде наложено на подсъдимия, но пледира пробационните мерки да бъдат с продължителност в минималния срок от шест месеца.

Съдът, на основание чл.373, ал.2 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:

На 14.09.2023 г., около 15.20 ч. подсъдимият М.А.И. от гр.Ямбол и свидетелят С.Д.И. от гр.Ямбол се намирали в гр.*** когато от северната страна на ДГ „Свобода“ видели паркиран товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***, чийто прозорец бил отворен.

Подсъдимият И. погледнал в автомобила и видял чанта, след което казал на свидетеля И. да бръкне през отворения прозорец и да я вземе. Свидетелят С. И. проврял ръка през отворения прозорец на автомобила и взел намиращата се на седалката 1 бр. мъжка кожена чанта с надпис „Westpolo“, черна на цвят, в която имало парична сума от 900 евро и 5000 турски лири. Вещите били собственост на свидетеля А.А.М. *** от Германия. След това свидетелят С. И. дал чантата на подсъдимия М. И. и двамата избягали от мястото. Впоследствие двамата разделили парите помежду си, като дали част от тях и на родителите си.

След намесата на органите на полицията, подсъдимият М. И. предал с протокол за доброволно предаване мъжка кожена чанта с надпис „Westpolo“ и 175 лв.

Свид. Р.Р.А. - майка на подсъдимия М. И. е предала с протокол за доброволно предаване 1600 лири и 200 лева.

Д.В. И. - баща на свид. С. И. е предал с протокол за доброволно предаване 400 евро и 3600 лири.

С разписка от 13.11.2023 г. вещите са били върнати на пострадалия А.А.М., чрез пълномощника му Ж.А.Б. от гр.Ямбол.

Видно от заключението на оценителната експертиза, стойността на отнетите вещи е както следва: 1 бр. мъжка кожена чанта с надпис „Westpolo“, черна на цвят на стойност 42 лв., 900 евро с левова равностойност 1760, 25 лв. и 5000 турски лири с левова равностойност 1

336,62 лв., като общата им стойност е 2 138,87 лв.

По отношение на свид. С. И., ЯРП е прекратила наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.8 от НПК и чл.61, ал.1 от НК и е постановила МКБППМН при Община - Ямбол да се запознае с поведението му по настоящия случай, за да му бъдат наложени възпитателни мерки по ЗБППМН.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия М.А.И. е видно, че е неосъждан.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият М.А.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 14.09.2023 г., около 15.20 ч. в гр. Ямбол, от товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***, паркиран в ***, от северната страна на ДГ „Свобода“, действайки в съучастие с непълнолетния С.Д.И. от гр. Ямбол, като извършител е отнел чужди движими вещи - 1 бр. мъжка кожена чанта с надпис „Westpolo“, черна на цвят, на стойност 42 лв., в която имало парична сума от 900 евро с левова равностойност 1760,25 лв. и 5000 турски лири с левова равностойност 336,62 лв., всички вещи на обща стойност 2 138,87 лв., от владението на собственика им А.А.М. *** от Германия, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието, и е могъл да ръководи постъпките си.

Авторството на деянието, предмета на деянието и начина на извършването му са безспорно доказани от обясненията на подсъдимия М.А.И., дадени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от показанията на разпитаните по делото в хода на досъдебното производство свидетели А.А.М., С.Д.И., С.Р.А и Р.Р.А., които се кредитират изцяло от съда като логични, последователни и безпротиворечиви, както и от приложените по делото писмени доказателства. Съдът кредитира напълно заключенията на вещите лица, изготвили оценителната и видеотехническата експертизи като обективни и компетентни.

От обективна страна с деянието си подсъдимия И. е реализирал обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като е отнел посочените движими вещи, без съгласието на собственика им, като е прекъснал досегашното владение върху тях и е установили своя фактическа власт върху тях.

Деянието, извършено от подсъдимия М. И. и свидетеля С. И. е извършено в съучастие, предвид общия им престъпен пряк умисъл, с който са действали в изпълнение на общата престъпна цел и за постигане на общ противоправен резултат. Двамата са участвали пряко в отнемането на инкриминираните вещи, поради което и двамата са съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК. Всеки един от тях е участвал в изпълнителното деяние на престъплението, като е съзнавал и участието на другия в осъществяването му.

Към момента на извършване на процесното престъпно деяние, подсъдимия М. И. е бил непълнолетен, но въпреки това е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От субективна страна подсъдимият И. е действал с пряк умисъл при осъществяване на деянието, тъй като е съзнавал, че лишава досегашния собственик на вещите от фактическата му власт върху тях, предвиждал е преминаването им в неговата власт и пряко е целял установяването й. Предмети на деянието са чужди движими вещи с определен паричен еквивалент към датата на отнемането им. Фактическата власт върху тях е била упражнявана от собственика им – А.А.М. и е била прекъсната с отнемането от владението им, а подсъдимият е установил своя фактическа власт при липса на съгласие на собственика на вещите за отнемането им.

Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:

От доказателствата по делото е установено, че подсъдимият М.А.И. при извършване 2 на престъплението е бил непълнолетен, а Наказателния кодекс предвижда непълнолетните извършители да носят наказателна отговорност в редуциран размер предвид разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК. Съобразно тази разпоредба наказанието се редуцира на лишаване от свобода до три години. При определяне на наказанието за извършеното престъпление от подсъдимия И., съдът отчете направеното самопризнание от подсъдимия относно фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, процесуалното му поведение в хода на проведеното по делото съкратено съдебно следствие, чистото му съдебно минало, както и изразеното съжаление за извършеното. Предвид това и с оглед императивния характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК относно приложението на разпоредбата на чл.55 от НК съдът определи и наложи на подсъдимия И. наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.

„б” от НК, като замени наказанието лишаване от свобода с наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от осем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца. С така наложеното наказание, съдът счита, че биха се постигнали целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.

Тъй като обвинението бе доказано, съдът осъди подсъдимия М.А.И. да заплати направените по делото разноски в размер на 277,01 лв. в приход на републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР – Ямбол.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 29 гр. Ямбол, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова

Съдебни

Г.С.Г. заседатели: П.М.А. при участието на секретаря Ж.Ч. и прокурора М. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Наказателно дело от общ характер № 20232330201269 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия М. А. И. - роден на *** живущ в гр. ***, българин, българско гражданство, неграмотен, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 14.09.2023 г., около 15.20 ч. в гр. Ямбол, от товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***, паркиран в ж.к. ***, от северната страна на ДГ „Свобода“, действайки в съучастие с непълнолетния С.Д. И. от гр. Ямбол, като извършител е отнел чужди движими вещи - 1 бр. мъжка кожена чанта с надпис „Westpolo“, черна на цвят, на стойност 42 лв., в която имало парична сума от 900 евро с левова равностойност 1760,25 лв. и 5000 турски лири с левова равностойност 336,62 лв., всички вещи на обща стойност 2 138,87 лв., от владението на собственика им А. А. М. /AYDEN ALI MUFIT/ от Германия, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието, и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл.194, ал.1 1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, поради което и на основание чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.„б“ от НК му налага наказание ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни мерки:

Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от ОСЕМ месеца и

Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ОСЕМ месеца.

ОСЪЖДА подсъдимия М. А. И. да заплати направените по делото разноски в размер на 277.01 лв., в приход на републиканския бюджет по сметката на ОДМВР – Ямбол.

Присъдата ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред ЯОС.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

2