Решение № 78 от 18.05.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. М., 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Олег Софрониев

Костадин Ж. при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А в присъствието на прокурора А. Евг. И. като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221600600221 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 318 и сл. НПК.

С присъда № 29 от 20.07.2022 г. по нохдело № 1474/2021 г. Районен съд - М. е признал подсъдимия И. Н. В. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 26.01.2017 г. в град М., пред надлежен орган на властта – следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-М. П.П., в качеството си на свидетел по следствено дело № 65/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-М. устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че на 30.05.2014 г. се е намирал в Република България, землището на с.Б.Р. и е присъствал лично на проверка, извършена от Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция –М., поради което на основание чл.290, ал.1 и чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година. С горепосочената присъда районният съд е признал подсъдимия И. В. за виновен и в това, че на 28.01.2019 г., в град М., пред надлежен орган на властта – следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-М. Г.А., в качеството си на свидетел по следствено дело № 65/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-М. устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че на 30.05.2014 г. се е намирал в Република България, землището на с.Б.Р., и е присъствал лично на проверка, извършена от Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция–М., поради което на основание чл.290, ал.1 вр. с чл.54, ал.1 и ал.2 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година. На основание чл.23, ал.1 от НК на В. е наложено едно общо - най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

1

Присъдата е обжалвана от подсъдимия И. В. чрез защитника му адв. С. с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поддържа се, че не е изяснено обстоятелството при какъв режим подсъдимият е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода“ във Франция. Твърди се, че са игнорирани показанията на свидетелите И.И. и Б.Б., от които се установявало личното присъствие на подсъдимия В. на процесната проверка. Излагат се и съображения за приложение на разпоредбата на чл.292, ал.1, т.1 от НК.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура-М. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Защитникът на подсъдимия пледира за отмяна на присъдата, като излага конкретни съображения в тази насока.

Подсъдимият моли въззивния съд да отмени присъдатa.

Въззивният съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда във връзка с оплакванията във въззивната жалба, доводите на страните и като обсъди доказателствения материал по делото, приема следното:

Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.

Съображенията на въззивния съд са следните:

Подсъдимият И. В. - жалбоподател в настоящото производство е обвинен в това, че на 26.01.2017 г. и 28.01.2019 г., в качеството му на свидетел по следствено дело № 65/2016 г., с две отделни деяния устно съзнателно потвърдил неистина, а именно че на 30.05.2014 г. се е намирал в Република България, землището на с. Б.Р. и е присъствал лично на проверка, извършена от Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция – М. – престъпление по чл.290, ал.1 от НК.

При извършена проверка настоящата инстанция намира, че първоинстанционното производство е проведено законосъобразно, като не са допуснати нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото.

Присъдата на районния съд е постановена при пълното, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото.

След преценка и анализ на доказателствения материал по делото първостепенният съд правилно е приел за установена фактическа обстановка, която е следната:

Установено е от събраните писмени доказателства, че на 15.12.2016 г. е образувано следствено дело № 65/2016 г. по описа на ОСлО при ОП - М., пр.пр. № 1980/2016г. по описа на ОП – М., срещу П.Н. от гр.В., за това, че на 03.04.2014 г. в гр.М., пред отдел РРА на ОД ДФЗ - М., като пълномощник на И. Н. В. от гр.В., при представяне на заявка и документи за второ плащане по сключен договор от 11.02.2010 г. и анекс от 18.05.2013 г. между ДФЗ и земеделски производител И. Н. В., представила неверни сведения и затаила сведения в нарушение на задължения да предостави такива, касаещи изпълнението на договора и проекта, а също така си служила с неистински документи, на които бил придаден вид, че са издадени и подписани от лицето 2

И. Н. В., за да получи средства от фондове на Европейския съюз, като в резултат на тези действия са получени средства в размер на 24 446,00 лева престъпление по чл.248а, ал.5 във връзка с ал.2 от НК.

Разследването е възложено на следователя от Окръжен следствен отдел при ОП-Монана св.П.П., като в хода му е установено, че на 11.02.2010 г. подсъдимият в настоящото производство И. В. е сключил с ДФ „Земеделие“ договор за отпускане на финансова помощ, след като бил одобрен по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“.

Първото плащане по мярката на В. е извършено на 05.05.2010 г., а на 12.02.2013 г. същият е уведомен за необходимостта да подаде заявление за второ плащане по мярката, в която участва. В тази връзка, на 18.02.2013 г. подс. И. В. подал искане за промяна срока на всички инвестиции и дейности по договора от 11.02.2010 г., при което изявил желание срокът да бъде продължен до 11.02.2014 г. Искането му е одобрено от Държавен фонд „Земеделие“, като за тази цел е сключен Анекс от 18.05.2013 г. към договора от 11.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярката.

На 03.04.2014 г. св.П.Н., която е упълномощено от бенефициента лице, подала заявление до РРА при ОД ДФЗ-М. за получаване на второто плащане, което е на стойност от 24 446,00 лв.

На 30.05.2014 г. св. Б.Б. и И.И., които са служители на отдел РРА при ОД ДФЗ – М., извършили посещение на място в с. Б.Р., с цел физическа проверка на развитието на стопанството на бенефициента, респ. изпълнението на договора по проекта от страна на подсъдимия В.. Проверката не установила нередности, предвид което заявката за второто плащане е одобрена и на 12.06.2014 г. на подс.В. е изплатена сумата от 24 446,00 лв.

Според показанията на св. Б.Б. и И.И. на проверката присъствали св.

П.Н. и лице, което се представило за подсъдимия и жалбоподател в настоящото поризводство И. В..

На 26.01.2017 г., с оглед изясняване на фактическата обстановка, подсъдимият В. е разпитан в качеството на свидетел по следствено дело № 65/2016г. по описа на ОСлО при ОП - М., пр. пр. № 1980/2016г. по описа на ОП – М.. Разпитът е проведен от св. П.П. в качеството й на следовател към ОСлО в нейния служебен кабинет. При проведения разпит в качеството му свидетеле подсъдимият в нсатоящото производство В. заявил, че от август 2012 г. до март 2015 г. е излежавал присъда във Франция, а по време на престоя му, към края на пролетта на 2014 г., го пуснали отпуск по здравословни причини, като следвало да се върне след двадесет дни. Твърдял, че именно тогава постъпил във Военномедицинска академия в гр. София на лечение. Подсъдимият В. заявил също, че на 30.05.2014 г. е присъствал лично на проверката, извършена от служители на ДФ „Земеделие“ в с.Б.Р..

За изясняване на горните обстоятелства е изпратена молба за правна помощ до Република Франция, а досъдебното производство е спряно до получаване на отговор на молбата. На 05.11.2018 г. в Окръжна прокуратура – М. е получен отговор на молбата за правна помощ, като от него се установява, че подсъдимият В. е бил затворник в затворнически център на Авиньон, Льо Понте, Република Франция от 28 май 2013 г. до 25 март 2015 г., 3 като през целия срок на задържане той не се е ползвал от разрешително за излизане. Освен това, при изтичане на наказанието му, В. е бил подложен на експулсиране от френска територия.

На 19.11.2018 г. досъдебно производство № 65/2016 г. е възобновено предвид получения отговор на молбата за правна помощ. Разследването е възложено на св. Г.А.. Последният изискал справка от Военномедицинска академия – МБАЛ София за това дали подс. В. е бил на лечение във ВМА – Клиника „О.“ към 25.03.2014 г., като освен това приложил служебна бележка с изх. № 0256/02.04.2014 г. и отправил питане дали документа е издаван от ВМА и подписван от посочените медицински лица.

Във връзка с неговото запитване от ВМА изпратили поисканата справка, видно от която няма данни посоченото лице да е лекувано през 2014 г. в клиниката по „О.“ на ВМА, а приложената служебна бележка не е издавана от ВМА и не е подписвана от доц. Н. и д-р Г..

На 28.01.2019 г. подс. В. отново е разпитан в качеството на свидетел.

Разпитът е проведен от св. Г. Н.. Въпреки показания му писмен отговор от властите във Франция и справката от ВМА, В. отново заявил, че на 30.05.2014 г. е присъствал лично на проверката, извършена от служителите на ДФЗ в с.

Б.Р..

Впоследствие следствено дело № 65/2016 г. по описа на ОСлО при ОП М., пр.пр. № 1980/2016г. по описа на ОП – М. е прекратено на 08.02.2019 г.

Постановлението за прекратяване е отменено от Апелативна прокуратура – София, като материалите са върнати на ОП-М. за извършване на необходимите действия по разследване за разкриване на обективната истина.

Върховна касационна прокуратура е потвърдила постановлението на САП, като също така дала указания да се прецени дали са налице данни за отделяне на материалите за започване на разследване на престъпление по чл.290 от НК.

При проведения разпит на 02.01.2020 г. В. признал, че е излъгал за заболяването си с цел да отложи датата на проверката. Признал, че за целта му било нужно да представи болничен лист, като за това му помогнал човек, на когото не му знаел името. В своите показания В. отново заявил, че е пуснат в отпуск от затвора по здравословни причини и е присъствал на извършената проверка на 30.05.2014 г. в с. Б.Р..

С постановление от 29.09.2020 г. материалите по следствено дело № 65/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-М., пр. пр. 1980/2016 г. по описа на ОПМ. са изпратени в РП – М. за провеждане на разследване за извършено от подс. В. престъпление по чл.290, ал.1 от НК. За тази цел е образувано ДП 401/2020 г. по описа на ОД МВР-М., пр. пр. № 2227/2020 г. по описа на РП-М..

На И. В. е повдигнато обвинение пред РС-М. за престъпление по чл.290, ал.1 от НК. В хода на съдебно следствие пред районния съд е разпитана св.

П.П., като от показанията й се установява, че същата е разпитвала подсъдимия В. два пъти в качеството му на свидетел. Първият разпит бил на 26.01.2017 г., а вторият през 2020 г., като и на двата разпита подс. В. твърдял, че присъствал лично на проверката в с. Б.Р.. Свидетелката П. твърди, че по време на втория разпит В. признал, че е излъгал за престоя му във ВМА. От нейните показания се установява, че от Държавен фонд „Земеделие“ са 4 насрочили дата за проверка на място. Подсъдимият В. е заявил, че е болен и е помолил да отложат датата на проверката. Целта му е била да се отложи проверката, като за това с помощ от приятел се снабдил с болничен лист от ВМА, без реално да е лекуван там.

От показанията на св. Г.А. се установява, че на 28.01.2019 г. е разпитвал подс. В. в качеството му на свидетел с оглед установяване на противоречиви факти и обстоятелства предвид декларираните от свидетеля факти в предходен разпит и приложени документи, които установяват, че В. не е бил на територията на Република България, а е излежавал присъда в Република Франция. Свидетелят твърди, че по време на разпита е предявил на В. документите от френските власти и отговорът от ВМА и въпреки това подс.

В. твърдял, че е бил в България през пролетта на 2014 г.