Решение № 418 от 18.05.2015, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ,18.05.2015 год., гр.П.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Пазарджишкият районен съд,граждански състав,на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ИВАНКА ИЛИНОВА и секретар Е.П.

,като разгледа докладваното от районния съдия ИЛИНОВА гр. дело №842 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано под № 842/2015 г. след като решението постановено по първоначално образуваното по исковата молба гр.д. № 2474/2013 г. по описа на РС П., е било обезсилено с решение на Окръжен съд П. по В.гр.д. № 12/2015 г. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ПРС.

В исковата си молба против Д.С.Ю. ищецът Д.

Д.И. твърди, че баща му Д. А. И. страдал от тежко онкологично заболяване , в резултат на което починал на 04.11.2012 г. Твърди, че болестта му протичала бързо и болезнено. За да облекчат болката лекарите му предписвали морфин.,който се използвал от него постоянно, а последните месеци преди смъртта си го вземал през около час и половина.

Освен ,че облекчавал състоянието му морфинът действал и на психическото му състояние. Ставал изнервен. В края на месец октомври 2012 г. здравословното му състояние силно се влошило и на 22.10.2012 г. бил приет в специализирано медицинско заведение за лечение на онкологични заболявания МБАЛ „Ц.О.Х."ООД гр.П.. На четвъртия ден от приема му - 25.10.2012 г. го изписали от болницата.

Ищецът твърди, че преди смъртта му той и майка му живеели с баща му в апартамент, находящ се в гр.П., ***, ет.8 – собственост на болния му баща. В същото жилище живеела и майката на баща му и негова баба. Тъй като между нея и майка му отношенията не били добри, когато баща му бил приеман в болница, те с майка му напускали жилището,поради постоянните скандали, предизвиквани от баба му.

На 22.10.2012 г., когато баща му бил приет в болницата в П., те с майка му напуснали апартамента. Когато разбрали, че изписват баща му от болницата в П. се опитали да се приберат, но не били допуснати от бабата на ищеца в жилището. Казала, че баща му си има гледачка и за тях няма място там.

За последно майка му говорила с баща му на 30.10.2012 г. От разговора установила, че той не е на себе си, говорил объркано. По време на разговора й казал, че трябва да затваря и е затворил телефона. Преди да прекъсне разговорът, майка му чула женски гласове, които на висок тон наредили на баща му веднага да затвори телефона. След това мобилният телефон бил изключен.

Следващите опити на майка му да се свърже останали безуспешни. Видял баща си на погребението. Видът му бил ужасяващ. По лицето му имало синини, кръвонасядания. Едната му буза била надрана. На погребението отново избухнал скандал. Този път в него се включила и ответницата, която ги изгонила от жилището, като казала, че имотът е нейна собственост.

След смъртта на баща си установил, че на дата 02.11.2012 г. ответницата прехвърлила сама на себе апартамента на баща му, чрез пълномощно, което баща му е подписал на дата 30.10.2012 г.

Според ищеца здравословното състояние, характерът на заболяването на баща му и фактът, че постоянно вземал морфин в последните дни преди смъртта си, не му е позволявало да осъзнава своите действия и постъпки.

Освен това имал обосновани предположения, че срещу баща му, преди смъртта му е упражнено психическо и физическо насилие. Счита,че е бил принуден със сила и заплашване да подпише пълномощно на ответницата. Твърди, че пълномощното, с което е дал права на Д.Ю. да прехвърли апартамента му е подписано без валидна воля.

Твърди, че с разпоредителната сделка, извършена в последния работен ден преди смъртта на баща му, са увредени неговите права и интереси, като единствен негов наследник. Тази сделка не е породила правно действие. Липсвала воля и съгласие на собственика на имота той да бъде прехвърлен на трето лице. Липсвало реално плащане на уговорената в нотариалния акт за покупко-продажба №97, т.XXXVII, н.д. №4349/2012 г. цена.Алтернативно на предходното твърдение, ако се установи, че действително е извършено плащане, то платената цена не изразявала волята на продавача. Тази цена от 15000 лева не била реална,а значително по-ниска от нормалната пазарна стойност на имота и увреждала интересите на продавача.

Твърди още, че баща му доброволно не се е съгласил да даде пълномощно на ответника да извършва разпоредителни действия с имуществото му. Многократно е споделял с него и майка му, че неговата майка /бабата на ищеца/ го принуждавала да подписва различни документи, чието съдържание той не разбирал. Изразявал е опасения, че майка му и ответницата искат да му вземат имуществото и да го изхвърлят на улицата.

Първоначално петитума на исковата молба е формулиран по следния начин:

Да бъде прието, че нотариално завереното пълномощно с регистрационен № 7014 и удостоверено съдържание № 7015/30.10.2012 г. липсва воля и съгласие на Д.И. да упълномощи Д.Ю. да се разпорежда с негово движимо и недвижимо имущество, като договаря и сама със себе си;Да бъде развалена сделката, сключена с нотариален акт № 97 от 2.11.2012 г.,като нищожна поради липса на воля от страна на продавача;Евентуално е направено заявление,че сделката е унищожаема, поради това, че е сключена при крайна нужда и явно неизгодни условия и е направено искане за разваляне на договора за покупко-продажба на това основание.При условията на евентуалност е направено искане за разваляне на договора, поради неизпълнение на купувача да заплати уговорената цена.Евентуално е направено и искане да се приеме, че договорът е унищожаем поради това, че е сключен чрез заплашване и да бъде развален.

След оставяне на исковата молба без движение за конкретизиране на заявения петитум ищецът формулира искания за обявяване на нищожност на нотариално завереното пълномощно поради липса на воля и съгласие,да се развали сделката като нищожна поради липса на воля от страна на купувача.Ако съдът приеме,че не е налице твърдяната нищожност,при условията на евентуалност договора да бъде развален поради унищожаемост на сделката

,поради това ,че е сключена при крайна нужда и неизгодни условия и/или чрез заплашване.Ако съдът отхвърли горните искове да развали договора поради неизпълнение от страна на купувача да заплати цената по сделката.

Претендира присъждане на сторените разноски по водене на делото. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си и прави доказателствени искания.

С оглед изложените фактически обстоятелства съдът приема, че е сезиран с два обективно съединени иска по чл. 31 ал.1 от ЗЗД, като основанията за унищожаемост, както на едностранната сделка по упълномощаването, така и на договора за продажба са едни и същи, а именно твърденията на ищеца, свеждащи се до навеждане на доводи за това,че иначе дееспособният му родител към момента на упълномощаването и впоследствие - към момента на сключване на атакувания договор за разпореждане с недвижимия имот, не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.

Съдът приема, че двата иска са предявени в условията на кумулативност, а не при условията на евентуалност, тъй като дори и да се уважи първия иск за унищожаване на упълномощителната сделка ищецът не би имал интерес от предявяването и уважаването само на този иск. Същият има смисъл и правен интерес да бъде предявен този иск, в условията на кумулиране с иска, предявен на същото основание, касаещ разпоредителната сделка.

При условията на евентуалност съдът приема, че е предявен третия иск по чл. 87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора поради неплащане на цената.

Съдът констатира, че са предявени и други искове, а именно за унищожаемост на договора за покупко-продажба и едностранната сделка по упълномощаването на ответницата да представлява бащата на ищеца, на основание - крайна нужда, явно неизгодни условия, сила и заплашване.

Досежно тези искове изрично произнасяне от страна на РС няма.

Същото е приел в мотивите си и Окръжният съд, като при това положение, след обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане, настоящият съдебен състав не може да пристъпи към разглеждане на исковете и произнасяне по тях. Пред ищеца е била налице единствено правната възможност да иска допълване на решението по реда и сроковете на чл. 250 от ГПК.

Няма данни и твърдения по делото ищеца да е пристъпил към изпълнение на процедурата по чл.250 от ГПК .

При това положение, и обобщавайки гореизложеното съдът квалифицира предявените искове като такива по чл. 31 ал. 1 от ЗЗД – досежно пълномощното от 30.10.2012 г. и досежно договорът за продажба на процесния недвижим имот от

02.11.2012 г. и евентуално съединения иск с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД досежно същия договор.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на искова молба от ответницата . Взето е становище, че искът, предявен от ищеца Д.И., съгласно разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗЗД се явява недопустим. Твърди, че унищожението не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. Твърди, че брат й Д.И. бил дееспособен и изразявал валидна воля и съгласие до смъртта си.

Твърди, че искът, предявен от ищеца е неоснователен. Описаните в исковата молба обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение. Твърди, че ищецът, никога не е живял - нито той, нито майка му, в жилището, находящо се на ***, ап.46 в гр.П.. Брат й Д.И. преди 15 години се е развел с майката на ищеца - Й.Б. (брачно фамилно име И.), като по силата на Съдебно решение №70 от 19.04.1999г., постановено по гр.д.№262/1999г. по описа на PC-П., на майката е предоставено упражняването на родителските права над детето и ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Септември, ***, а бащата съответно е имал определен режим на лични контакти със сина си - два пъти месечно и е бил осъден да заплаща издръжка. Ищецът във времето за лични контакти е пребивавал и оставал при баща си в жилището на ул."Р.

Алексиев", понякога в редки случаи е преспивал там и извън дните за лични контакти. Майката на ищеца никога не е живяла и обитавала това жилище, същата и преди и след развода си живее и работи в Септември, дори не е вписвана в Книгата на собствениците и ползвателите на жилищата на ***. Неверни са твърденията, че ищецът и майка му били живели с брат й. След като брат й през 2011г. се разболял, той продължавал да си живее в апартамента с майка им, която основно полагала грижите за него. През лятото на 2012г., след като майката на ищеца вече е знаела, че бившият й съпруг е болен от неизлечимата болест, вероятно е извършила проверка в имотния регистър и след като разбрала, че същият притежава недвижим имот, решила да го принуди да прехвърли собствеността на апартамента на името на ищеца. За да реализира своите намерения Б. непрекъснато звъняла, идвала неканена и тормозела брат й и майка й. За да бъде прекратен този тормоз се наложило майка й Д.Г. да подаде жалба срещу Й.Б. до Районна прокуратура П. Вх.№2728/2012г.Районната прокуратура с Постановление от 21.09.2012 г. изпратила жалбата до РУП - П. с указание Б. да бъде предупредена с протокол, за да преустанови противоправното си поведение.

Твърди,че апартаментът на ул."Р.А."

№19, ап.46 (предишен адм. адрес кв.Запад, ап.46) до

1997г. е бил собственост на майка й Д.К.Г.. На 27.03.1997г., с нотариален акт №185 по нот.д. №888/97 г. на нотариус Н. Х.майка й продала апартамента си на нея и тя станала негов собственик. През 1999 г. ответницата сключила граждански брак с Г.И., който на 22.07.2005г.с Решение на PC-П. по гр.д.№651/2005г.бил прекратен. Въпреки, че собствеността на жилището била придобила преди сключването на брака, към момента на завеждане на делото за развод, съпругът й Г.И. имал имуществени претенции към него. За да бъда по-сигурна, че собствеността й ще се съхрани, още преди окончателното прекратяване на брака, на 14.04.2005г. с нот.акт №104 по нот.дело №213/2005г. на нотариус А. И., формално прехвърлила собствеността на апартамента на името на брат й Д.И., като се били разбрали, че при решаване на семейните й проблеми, той ще й върне собствеността. В нотариалният акт е отразено, че тя продава апартамента на брат й Д.И. срещу сумата от 7400 лв., т.е. по данъчната оценка, която сума реално не й била заплатена от купувача. Бившият й съпруг и до ден днешен водел срещу нея дела по различни поводи, поради което до месец ноември 2012г. собствеността на жилището продължавала формално да бъде на името на брат й. Твърди, че след като брат й се разболял, грижите за него се полагали от майка й, от нея и дъщеря й, както и от негов близък приятел и съсед Благовест Благов. Водили са го на прегледи, на лечение, на химиотерапии и т.н. Брат й след като разбрал, че е болен от рак, постоянно искал да й върне собствеността на апартамента, но тя отлагала това действие, защото не можела да повярва, че той ще умре и през лятото на 2012 г. тя заминала на работа в чужбина. Твърди, че след последния си престой в болницата от 22.10.2012г. до 25.10.2012г., брат й вероятно е разбрал, че му остава малко време да живее. На 26.10.2012г. Д. лично й се обадил по телефона и й казал: „Аз вече умирам, прибирай се, за да оправим апартамента." Тя се прибрала от чужбина на 28.10.2012г., като последната седмица от живота на брат й прекарала денонощно при него. Той постоянно настоявал да извикат нотариус, за да я упълномощи относно прехвърлянето собствеността на имота. На 30.10.2013г. брат й със съзнанието и волята си, я упълномощил пред нотариус Т.