Определение № 62 от 21.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 62 гр. Пловдив, 21.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20255000500082 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във вр. чл.220 от ГПК, образувано по Частна жалба вх.№11805/11.12.2024 г., подадена от „Е. Х.-**“ООД, представлявано от управителя Г. С. Д., чрез адв. К. У., срещу протоколно определение от 04.12.2024 г. по гр.д.

№752/2023 г. на ОС – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя „Е. Х.-**“ООД да бъде конституиран по делото като трето лице – помагач на ответника А.

"П. и.". Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното определение – съдът е изложил неясни мотиви, за да отхвърли искането, налице са изискуемите от закона предпоставки за конституирането на молителя като помагач на страната на ответника – искането е направено до приключване на производството пред първата инстанция, налице е правен интерес за молителя да встъпи, за да помага на ответника да бъде постановено решение в негова полза, тъй като осъдителното за ответника решение по делото би рефлектирало неблагоприятно в правната сфера на молителя, мотиви за което са били изложени в молбата за встъпване. Настоява за отмяна на обжалваното определение, и постановяване на ново, с което да бъде допуснато участието на молителя като подпомагаща страна, чрез допълнително встъпване на страната на ответника.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно на л.414 от гр.д.

№752/2023 г. на ОС – Пазарджик, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Преписи от частната жалба са връчени на насрещните страни.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпило Становище по частна жалба вх.

№949/24.01.2025 г., подадено от третото лице – помагач "Е*"АД, чрез адв. К. З., с което се 1 взема становище в подкрепа на депозираната частна жалба. Сочи се наличие на правен интерес на частния жалбоподател да встъпи в процеса, за да помага на ответника. Сочи, че частният жалбоподател обезпечава изпълнението на задълженията по Договор №**-****/******** г. за възлагане на обществена поръчка за „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане на републиканските пътища на територията на Ю. ц. р., стопанисван от АП*, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от ЗП, за обособена позиция №2 – ОП*-П.“, тъй като част от техниката, предвидена в плана за зимно поддържане, както и ръководен персонал, се осигурява от „Е. Х. **“ООД – конкретно инж. Т. Х. е служител на „Е. Х. **“ ЕООД, е ръководел процесите по зимно поддържане на процесния пътен участък.

Дейностите по зимно поддържане по договора с АП* се осъществява чрез „Е. Х. **“ЕООД, което се поддържа, че е достатъчно основание да бъде зачетен правният интерес на молителя да помогне да се докаже, че АП* е изпълнило задълженията си за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа на територията на ОП* - П., където е настъпил процесния пътен инцидент. Сочи се, че е от значение и обстоятелството, че ответникът по делото АП* е предявил обратен иск срещу "Е*"АД, което дружество от своя страна е сключило договор с „Е. Х. **“ЕООД за наем на техника и дейности по зимно поддържане, който се представя със становището. В същия договор страните по него са се съгласили, че при причиняване на ПТП поради неизпълнение или некачествено изпълнение на задълженията по договора и нормативните изисквания, „Е. Х. **“ЕООД носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди, включително тези, предявени към "Е*"АД. Предвид възможността за възникване на регресна отговорност на „Е. Х. **“ЕООД, в случай че ответникът АП* бъде осъден по главния иск, за „Е. Х. **“ЕООД е заинтересован както от изхода на спора по главния иск, така и от изхода на спора по приетия за разглеждане обратен иск. Със становището се представят писмени доказателства – Договор за наем от ******** г., Трудов договор на инж. Т. Х., длъжностна характеристика на инж. Т. Х..

Останалите насрещни страни не са се възползвали от възможността да депозират отговор на частната жалба.

При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалвания съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в допустимо производство, по депозирано искане от легитимирана страна, поради което е допустим.

По правилността на обжалваното определение съдът намира следното:

Основните предпоставки за встъпването или привличането на третото лице – помагач, съгласно чл.218 и чл.219 от ГПК, са едни и същи. Разликата е в срока, в който третото лице може да се конституира като страна в процеса. Когато встъпването е по инициатива на самото лице, законът предвижда по-дълъг срок, в който то може да встъпи като подпомагаща страна – до приключване на съдебното дирене пред първостепенния съд. В конкретния случай искането е направено в този срок. Третото лице встъпва в производството, за да подпомага в свой интерес главната страна в процеса, в полза на която е встъпило.

Правният интерес от встъпването или привличането на третото лице произтича от 2 възможността при неблагоприятен за главната страна изход от делото, да възникне в нейния патримониум регресно право да претендира осъждане на третото лице. Този правен интерес трябва да бъде пряк – т.е. с осъществяването на неблагоприятния резултат и възникването на задължение в патримониума на главната страна по силата на съдебното решение по предявения главен иск, пак в патримониума на главната страна да възникне регресното право да претендира осъждане на третото лице. Именно по този начин съдебното решение по главния предявен иск оказва пряко въздействие не само върху патримониума на главната страна /с възникването на задължение в нейния патримониум по силата на съдебното решение/, но и върху патримониума на подпомагащата страна /с възникването на право на регрес срещу подпомагащата страна/.

В конкретния случай липсва такъв пряк интерес на молителя от участието му в производството като подпомагаща страна, на страната на ответника по главния иск.

Евентуалното регресно задължение за молителя би възникнало не по силата на материално правоотношение между молителя и главната страна, на чиято страна той желае да встъпи, за да помага, а е опосредено – възниква по силата на договорно правоотношение между молителя и подпомагащата страна – ответник по обратния иск.

Такъв пряк интерес молителят има да помага на "Е*"АД, в качеството му на ответник по предявения обратен иск, произтичащ от сключения между тях „Договор за наем“ от ******** г. Встъпването на подпомагаща страна, обаче, е предвидено като процесуална възможност само във връзка с главното процесуално правоотношение – между главните страни в процеса, но не и за процесуалното правоотношение, което възниква между главната и подпомагащата страна във връзка с приет за съвместно разглеждане обратен иск.

Процесуално правоотношение по обратния иск е винаги обусловено от главния предявен иск, и винаги е съединено с него при условията на евентуалност – обратният иск се разглежда само в случай, че подпомаганата страна претърпи негативен за нея резултат по главния предявен иск. Ето защо, процесуално недопустимо е на едно трето за правоотношението между главните страни лице, което черпи правният си интерес единствено от правоотношение с подпомагащата страна, да бъдат признати процесуални права съгласно чл.221, ал.1 от ГПК, идентични с тези на главна страна в процеса.

Упражняването на тези процесуални права би било в защита не на свой, а на чужд правен интерес – този на главната страна, с която молителят няма непосредствена материалноправна връзка, което е в противоречие с чл.26, ал.2 от ГПК.

Като е достигнал до същите изводи, първостепенният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 04.12.2024 г. по гр.д.№752/2023 г. на ОС – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на „Е. Х.-**“ООД на основание чл.218 3 от ГПК да бъде конституиран по делото като трето лице – помагач на ответника А. "П. и.".

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4