Решение № 21504 от 27.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21504 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110136100 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба с вх. № 197703/17.06.2024 г. на С. Н. К., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ,, срещу МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, гр. София, ул. „6-ти септември“ № 29, представлявано от А,ов – министър на вътрешните работи.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 4364/09.04.2024 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, по КАД № 6306/2023 г. е отменена Заповед № 8121к-13360/16.11.2022 г. на ВПД Административния секретар на МВР, с която на основание чл. 82, ал. 1 ЗДСл С. Н. К. е преназначена от длъжност „началник“ на 01 сектор „Системно проектиране“ към отдел „Проектиране, разработка и развитие на АИС и компонентите на АИС“ при дирекция „Комуникационни и информационни системи“ към Министерството на вътрешните работи (ДКИС-МВР) на длъжност „главен експерт“ в отдел „Информационни технологии“ при Г,ия“ – МВР (ГДГПМВР) за неопределено време, считано от 21.11.2022 г. Ищцата поддържа, че посоченото решение възстановява правното положение по служебното правоотношение на С. Н. К. на етапа, който е бил към 21.11.2022 г., т.е. сякаш същата никога не е била преназначавана на по-ниска длъжност с по-ниско възнаграждение в ГДГП-МВР.

Твърди се, че като „началник“ на 01 сектор „Системно проектиране“ към отдел „Проектиране, разработка и развитие на АИС и компонентите на АИС“ в ДКИС-МВР месечното служебно възнаграждение на С. Н. К,а е било в размер 3 426 лв., а след преназначаването на длъжност „главен експерт“ в отдел „Информационни технологии“ в ГДГП-МВР същото е определено в размер на 2 767 лв. Служебното правоотношение било прекратено по взаимно съгласие със Заповед № 8121к-13557/25.11.2022 г., считано от 28.11.2022 г., като били изплатени дължимите обезщетения – по § 71, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР, по чл. 61, ал. 2 и 3 от ЗДСл, както и заплатата за положения от нея труд 1 за периода от 21.11.2022 г. до 28.11.2022 г. – 5 работни дни. Посочените погоре суми са били изчислени на база на опредЕ.та със Заповед № 8121к13360/16.11.2022 г. на ВПД Административния секретар на МВР заплата за „главен експерт“ в отдел „Информационни технологии“ в ГДГП-МВР – 2 767 лв.

На база на определеното с горецитираната заповед служебно възнаграждение на С. Н. К. са изплатени 47 039 лв. (17 г. по 2 767 лв.) – обезщетение по § 71, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР, 3252,93 лв. обезщетение за неизползван отпуск по чл. 61, ал. 2 ЗДСл и 628,86 лв. за 5 дни положен труд за периода от 21.11.2022 г. до 28.11.2022 г., или общо 50 920,79 лв. (петдесет хиляди деветстотин и двадесет лв. и седемдесет и девет стотинки).

След отмяната на заповедта за преназначаване ищцата е депозирала покана с вх. № 812100-7234/16.04.2024 г., с която е поискано да бъдат заплатени разликите в обезщетенията, а именно 11 203 лв. – обезщетение по § 71, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР, 774,73 лв. обезщетение за неизползван отпуск и 149,78 лв. възнаграждение за 5 работни дни положен труд, или общо 12 127,51 лв. С писмо рег. № 812100-9287/17.05.2024 г. на министъра на вътрешните работи е отказано преизчисляване на заплатените обезщетения.

Моли съда да осъди МВР да изплати на С. Н. К. разликата в дължимите обезщетения, а именно: 11 203 лв. – обезщетение по § 71, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР, 774,73 лв. обезщетение за неизползван отпуск и 149,78 лв. възнаграждение за 5 работни дни положен труд, или общо 12 127,51 лв., както и лихви върху претендираното обезщетение: в размер на 292,65 лв. върху претендираните суми от датата на поканата – 16.04.2024 г., до завеждане на иска – 17.06.2024 г.; считано от датата на завеждане на исковата молба – 17.06.2024 г. до окончателното изплащане на главницата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Министерството на вътрешните работи, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, а в условията на евентуалност като неоснователен и недоказан. Ответникът сочи, че искът е недопустим спрямо него, защото легитимация притежавала Г,ия“ (ГДГП). Твърди, че длъжността, която последно е заемала ищцата, съгласно Заповед № 8121к-13360/16.11.2022 г. на ВПД Административния секретар на МВР за преназначаването , е „главен експерт“ в отдел „Информационни технологии“ при ГДГП с основна месечна заплата 2 767 лв., считано от 21.11.2022 г. Поддържа, че въпреки отмяната на заповедта с Решение № 4364/09.04.2024 г. на Върховния административен съд, г-жа К. вече е встъпила в новата длъжност и е изпълнявала служебните си задължения в продължение на 5 работни дни, поради което размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен на базата на основната месечна заплата към датата на прекратяване на служебното правоотношение, а именно – 2 767 лв. Твърди, че обезщетения се дължат при прекратяване на служебното правоотношение, а не при преназначаване на държавния служител.

Ответникът поддържа още, че Заповед № 8121к-13557/25.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на ищцата и която определя размера на дължимото обезщетение, не е била оспорена в законоустановените срокове, поради което 2 е влязла в законна сила и се е стабилизирала.

Оспорва иска за лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД поради неговия акцесорен характер спрямо главното задължение. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че ищцата – С. Н. К., е заемала длъжността „началник“ на сектор „Системно проектиране“ към отдел „Проектиране, разработка и развитие на АИС и компонентите на АИС“ при дирекция „Комуникационни и информационни системи“ към Министерството на вътрешните работи, съгласно Заповед № К-6151/26.07.2017 г., считано от 07.08.2017 г. Със заповед № 8121К-9922/15.08.2022 г. на ВПД Административния секретар на МВР на ищцата е опредЕ. заплата в размер на 3 426 лв.

Длъжността, която ищцата последно е заемала, съгласно Заповед № 8121К-13360/16.11.2022 г. на ВПД Административния секретар на МВР за преназначаването , е „главен експерт“ в отдел „Информационни технологии“ при ГДГП-МВР с основна месечна заплата 2 767 лв., считано от 21.11.2022 г.

Със Заповед № 8121к-13557/25.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи, считано от 28.11.2022 г., служебното правоотношение на С. Н. К. е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл – по взаимно съгласие на страните. Тази заповед не е оспорвана и е влязла в законна сила.

Въз основа на Заповед № 8121к-13557/25.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи на С. Н. К. са изплатени следните обезщетения:

1. 47 039 лв. еднократно парично обезщетение на основание § 71, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР, във вр. с чл. 234, ал. 1 ЗМВР;

2. 3 252,93 лв. обезщетение за неизползван отпуск на основание чл. 61, ал. 2 ЗДСл;

3. 628,86 лв. за 5 дни положен труд за периода от 21.11.2022 г. до 28.11.2022 г. на основание чл. 177, ал. 1 ЗМВР.

Заповед № 8121К-13360/16.11.2022 г. за преназначаването на С. Н. К. е оспорена пред съда и с Решение № 4364/09.04.2024 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, по КАД № 6306/2023 г. е отменена.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да определи каква би била стойността на дължимите обезщетения и възнаграждението за 5 дни положен труд, ако към датата на прекратяване на служебното правоотношение ищцата е заемала длъжността преди преназначаването, както и каква е разликата между тези суми и действително изплатените на ищцата обезщетения и възнаграждение. От заключението на вещо лице В. С. С. се установява, че:

1. Обезщетението по § 71, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР, ако към датата на прекратяване на служебното правоотношение ищцата е заемала длъжността преди преназначаването, би било в размер на 58 242 лв.

Разликата между посочената сума и действително изплатеното обезщетение е в размер на 11 203 лв.

2. Обезщетението за неизползван отпуск по чл. 61, ал. 2 ЗДСл, ако към 3 датата на прекратяване на служебното правоотношение ищцата е заемала длъжността преди преназначаването, би било в размер на 4 027,67 лв.

Разликата между посочената сума и действително изплатеното обезщетение е в размер на 774,73 лв.

3. Възнаграждението за 5 работни дни положен труд, ако към датата на прекратяване на служебното правоотношение ищцата е заемала длъжността преди преназначаването, би било в размер на 700,78 лв.

Разликата между посочената сума и действително изплатеното обезщетение е в размер на 134,80 лв.

4. Общата разлика между гореизчислените суми и действително изплатените на ищцата обезщетения и възнаграждение е в размер на 12 112,53 лв.

С ъ д ъ т кредитира изцяло заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза като обективно и безпристрастно, изготвено от специалист в областта на счетоводната отчетност.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация § 71, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР, чл. 61, ал. 2 от ЗДСл, чл. 177, ал. 1 от ЗМВР.

С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест по всеки от предявените искове, съобразно изричното правило на чл. 154 ГПК, а именно:

1. По иска с квалификация § 71, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР ищцата следва да докаже, че е била в служебно правоотношение на посочената от нея длъжност; размера на основната месечна заплата към момента на прекратяване на служебното правоотношение; размера на обезщетението. Ответникът следва да докаже, че е заплатил обезщетението, респ. възраженията си за недължимост на по-високия размер обезщетение.

2. По иска с квалификация чл. 61, ал. 2 ЗДСл ищцата следва да докаже, че е била в служебно правоотношение на посочената от нея длъжност; че служебното правоотношение е прекратено; че е имала неизползван платен годишен отпуск; размера на основната месечна заплата към момента на прекратяване на служебното правоотношение; размера на обезщетението. Ответникът следва да докаже, че е заплатил обезщетението, респ. възраженията си за недължимост на по-високия размер обезщетение.

3. По иска с квалификация чл. 177, ал. 1 ЗМВР ищцата следва да докаже, че е била в служебно правоотношение на посочената от нея длъжност; периода отработени дни; размера на основната месечна заплата към 4 момента на прекратяване на служебното правоотношение; размера на вземането си. Ответникът следва да докаже, че е заплатил възнаграждението на служителя, респ. възраженията си за недължимост на по-високия размер възнаграждение.

По отношение на възражението, че искът е недопустим спрямо ответника – Министерството на вътрешните работи, а пасивна процесуална легитимация притежава ГД „Гранична полиция“ – съдът намира последното неоснователно (по аргументи от Определение № 1147 от 17.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 649/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова).

В качеството си на работодател, по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ организационно обособената структура притежава специална правоспособност да участва като страна в производства по трудови спорове, но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура тя е включена. Касае се за процесуална легитимация на работодателя като главна страна по трудови дела – но не и процесуален субституент, чиято легитимация измества тази на юридическото лице (което, предвид обвързаността си от решението, е също процесуално легитимирано да участва по делото като главна страна) – Решение № 25 от 14.03.2022 г. по гр. д. № 1728/2021 г. на III г. о. на ВКС. Поради това и в този случай като надлежни страни в процеса могат да участват както организационно обособената структура – поради признатата й от КТ правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято структура тя е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението (Решение № 325/22.07.11 г. по г. д. № 954/10, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 301/12.06.12 по г. д. № 966/09, ІV г. о., Решение № 380/10.01.4 по г. д. № 2034/13, ІV г. о.).