Определение № 325 от 28.05.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 325 гр. Варна, 28.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500214 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна въззивна жалба от Д.

П. Р., ЕГН 730523095, лично и като процесуален представител на Д. Т. Д., ЕГН **********, против Определение № 1419/17.03.2025 г. по гр. д. № 312/2025 г. на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено производството по гр.д.

№312/2025г. по описа на ВОС, IX с., на основание чл.130 ГПК. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се излага, че са нарушени процесуални правила и норми и са дадени неправилни указания. Отново се уточнява, че е предявен отрицателен установителен иск за наследство- за непринадлежност на недвижим имот, включен в наследствената маса на наследодателя П.С.Р.. Излага подробни съображения за допустимост на предявения иск. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл.129, ал.3, изр.второ ГПК препис от жалбата не е изпращан на ответника К.П.Р., ЕГН **********.

Жалбата е депозирана от легитимирани лица, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт. Поради изложеното, жалбата е допустима.

По същество същата е неоснователна, поради следното:

Производството по делото е образувано по искове на Д. П. Р. и Д. Т. Д. против К.П.Р., като в исковата молба и последвалите уточняващи молби се излага, че по висящо делбено дело по молба на К.Р. в наследствената маса е 1 включена ¼ ид.ч. от имота и се разпределя между всички наследници. Сочи се, че с настоящия иск се цели да се изключи от наследствената маса на ¼ ид.ч. от имота, предмет на разваления договор при твърдения, че той не е принадлежал на наследодателя към момента на смъртта му, цели се отпадане на мнимото наследяване и разпределяне между четиримата наследници; възстановяване на действителното придобивно основание на собствеността, договор от 1993г. за продажба срещу издръжка и гледане, с последвало частично разваляне до ¼ ид.ч. от целия имот след смъртта на прехвърлителя по предявени и уважени от ищците срещу ответника искове с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД. Посочено е, че с влязло в сила решение по иск с правно основание чл.30 ал.1 ЗНасл. На наследника Д. Т. Д.- Р. запазената част не е възстановена в пълния размер 5/24, тъй като по искане на К.Р. към наследствената маса по чл.31 ЗНасл. била прибавена сумата от 45 125 лева, представляваща стойност на ¼ ид.ч. от целия имот, предмет на предварителния договор за издръжка и гледане. Твърди се, че ищцата Д. Р. е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот на основание договор за продажба срещу издръжка и гледане; на 1/8 ид.ч. придобита, на основание съдебно решение по в.гр.д. №334/2011г. по описа на Апелативен съд-Варна; на 1/8 ид.ч. , придобита от Д. Р. по договор за продажба от 2013г.; на 1/8 ид.ч. придобита по давност в съвладение с Д. Р., която е собственик на останалата 1/8 ид.ч. Излага се, че заедно с ответника са наследници, но П.Р. преживе с договора от 1993г. е прехвърлил имота и затова имотът не влиза в наследството след смъртта му. Сочи се, че се цели отричане на мнимите права на ответника като наследник в обема на съдебно развалената ¼ ид.ч. от имота.

Интересът си от предявения иск Р. обуславя от увреждането на правата на двете ищци поради неправомерното включване в наследствената маса по делбеното дело на ¼ ид.ч. от имота, която е предмет на разваления договор за издръжка и гледане и респективно е включена в имуществената сфера на ищците, а не представлява наследство от П.Р.. Последно уточнените от ищците петитуми са:

-Да бъде признато за установено между наследниците Д. П. Р., Д. Т. Д. и К.П.Р., че обратното действие на решение №179/28.11.2011г., допълнено с решение №6/18.01.2012г., постановено по възз.гр.д. №334/2011г. по описа на Апелативен съд-Варна не връща в наследството открито в момента на смъртта 06.03.2010г. на П.С.Р. ¼ ид.ч. от Апартамент №1, находящ се в гр.***, предмет на разваления договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с НА №22, том IV, д.1401/1993г.

-Да бъде признато за установено между съделителите Д. П. Р., Д. Т. Д. и К.П.Р., че делът на Д. П. –Р. е нарушен с включен в наследствената маса ¼ ид.ч. от целия имот Апартамент №1, находящ се в гр.***, предмет на разваления договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с НА №22, том IV, д.1401/1993г., който имот не е принадлежал на наследодателя П.С.Р. към момента на смъртта му 06.03.2010г. и възстановява като изключва от наследствената маса ¼ ид.ч. от целия имот Апартамент №1, находящ се в гр.***.

2

-Да бъде признато за установено между съделителите Д. П. Р., Д. Т. Д. и К.П.Р., че наследникът Д. Т. Д. е увредена в своята запазена част до пълния размер на 5/24 с включената в наследствената маса сума 45125 лева, стойността на Апартамент №1, находящ се в гр.***, предмет на разваления договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с НА №22, том IV, д.1401/1993г., който имот не е принадлежал на наследодателя П.С.Р. към момента на смъртта му 06.03.2010г.

С атакуваното определение ОС-Варна прекратил производството, като приел, че исковете са недопустими.

Определението е законосъобразно.

Предявените искове целят не установяване на наследствени правоотношения, респективно не представляват искове за наследство по смисъла на чл.110 ГПК.

От установената съдебна практика се налага извода, че такива искове за наследство имат за предмет установяване на кръга от наследници на едно лице, като се приема, че установяване качеството наследник, е допустимо с предявяването на установителен иск независимо от наличието на висящо производство за делба на наследствени имоти с участие на това лице. /така определение № 159 от 08.07.2016 г. по ч. гр. дело № 2644/2016 г./ В този случай ВКС приема, че за едно лице съществува правен интерес да установи качеството си наследник на определен наследодател, т. е. наличие на наследствено правоотношение, тъй като посредством това решение ще се легитимира занапред като наследник на този наследодател във всички случаи на оспорване на правата му.

В конкретния случай обаче между страните не е налице спор за наследствените им правоотношения, нито за квотите в съсобствеността.

Спорният въпрос е дали процесният имот следва да бъде включен в наследствената маса, като се твърди, че същият е индивидуална собственост на ищците. Тези възражения обаче са предмет на разглеждане във висящото производство по делба, в което се определя налице ли е съсобственост, между кои лица и при какви квоти. Предвид това и именно в първата фаза на делбеното производство следва да бъдат изчерпени посочените възражения, за да могат да бъдат съобразени от делбения състав. Фактът, че в молбата си ищците твърдят, че неправилно делбеният съд не е зачел възраженията им за включване на имота в наследствената маса, не обуславя правния им интерес от предявяване на установителни искове. Законосъобразността на извършените от делбения съд действия ще бъдат обект на инстанционна проверка на постановеното решение по делбата. Наред с изложеното следва да бъде съобразено, че предявените искове целят установяване на факти и права, като задължителна процесуална предпоставка за упражняването на това право е наличието на правен интерес за ищците. Наличието на правен интерес се преценява от съда с оглед изложените от ищеца обстоятелства и формулирания петитум. Правото на съдебна защита не е неограничено, нито предоставя на страните безгранична възможност да предявят пред съда 3 всякакви искания. И доколкото ищците са обосновали правния си интерес именно с целения от тях резултат да изключат процесния имот от наследствената маса, сформирана по делбеното дело, то и по изложените погоре съображения съставът приема, че правен интерес за Р. не е налице.

Предявените искове са недопустими, поради което и законосъобразно производството по тях е прекратено.

Подадената срещу определението частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№10285/09.04.2025г. по вх. р-р на ОС-Варна, депозирана от Д. П. Р., ЕГН 730523095, лично и като процесуален представител на Д. Т. Д., ЕГН **********, против Определение № 1419/17.03.2025 г. по гр. д. № 312/2025 г. на Окръжен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на страните при наличие предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4