Решение № 1378 от 26.02.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 26.02.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на дванадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия:

Евгени Георгиев при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 16 350 по описа за 2017 г. и

Р Е Ш И:

[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.

415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, че Н.Л.В. дължи на “Б.Д.“ ЕАД следните суми:

- 66 569,79 лева главница плюс законната лихва от 13.09.2017 г. до окончателното изплащане;

- 45 331,71 лева договорна лихва за периода

01.02.2012 г.-12.09.2017 г.;

- 1 405,31 лева наказателна лихва за периода

21.03.2012 г.-12.09.2017 г.;

- 1 629,11 лева заемни такси. Тя дължи тези суми по договор за кредит с „Б.Д.“ ЕАД от 05.07.2007 г. и допълнителни споразумения към него от 22.02.2010 г. и 26.11.2010 г. „Б.Д.“ ЕАД е със съдебен адрес ***. Н.В. е с адрес ***.

[2] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.Л.В. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД:

- 2 548,71 лева разноски и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство;

- 2 348,72 лева разноски по заповедното производство.

[3]

Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

[4]

Ако ответникът подаде въззивна жалба срещу решението, с нея тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 298,71 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И

ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1.

На ищеца

[5] В искова молба от 15.12.2017 г. „Б.Д.“ ЕАД (ДСК) е заявила, че с ответника Н.В. е била сключила договор за заем. По този договор ДСК е била заемодател, а Н.В. е била заемополучател.

[6] Н.В. не е заплащала вноски. Затова ДСК е обявила кредита за предсрочно изискуем. ДСК е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответника и съдът е издал такава заповед за:

- 66 569,79 лева главница плюс законната лихва от 13.09.2017 г. до окончателното изплащане;

- 45 331,71 лева договорна лихва за периода

01.02.2012 г.-12.09.2017 г.;

- 1 405,31 лева наказателна лихва за периода

21.03.2012 г.-12.09.2017 г.;

- 1 629,11 лева заемни такси.

[7] След като ответницата е получила поканата за доброволно плащане, тя е подала възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Затова ДСК моли съда да приеме за установено, че ответницата му дължи описаните суми, както и да се произнесе по дължимостта на разноските в заповедното производство (исковата молба, л. 2-4 от делото на СГС).

2. По писмения отговор на ответника

[8] Н. В. е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че всички вземания към нея с настъпил падеж преди 15.12.2014 г. са били погасени по давност. Затова тя моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 65-70).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С

ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВA

[9]

На 05.07.2007 г. ДСК и Н.В. са сключили договор за кредит. По този договор ДСК се е задължила да даде в заем на Н.В. 69 000,00 лева, а тя да ги върне до 20.07.2037 г. с 360 месечни погасителни вноски. Н.В. е следвало да погасява кредита, като е осигурявала необходимите месечни вноски по разплащателната си сметка в ДСК (договора, л. 10-11).

[10]

Впоследствие ДСК и Н. В. са сключили две допълнителни споразумения – на 22.02.2010 г. и на 26.11.2010 г. С тях е бил уговорен гратисен период и капитализация на падежирана, но незаплатена лихва – 1 107,45 лева по първото споразумение и 4 407,80 лева по второто споразумение (споразуменията, л. 21-22 и л. 36-37). Страните са договорили, че при допусната забава в плащанията на главници и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита е ставал предсрочно изискуем (чл. 20.2. от Общите условия, л. 40).

[11]

Н.В. не е била заплатила четири погасителни вноски с последователни падежи от 20.10.2011 г. до 20.01.2012 г. (приложение 1 от заключението на вещото лице С., л. 130-131; заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 16.07.2013 г., л. 222224). Затова на 16.07.2013 г. ДСК е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение (заявлението, л. 222-224).

[12]

СРС е издал заповед за незабавно изпълнение в полза на ДСК за:

-

66 819,14 лева главница;

-

16 243,13 лева възнаградителна лихва от 05.03.2011 г. до 15.07.2013 г.;

-

9 622,64 лева наказателна лихва от 07.02.2012 г. до

15.07.2013 г.;

-

1 853,70 лева държавна такса и 1 376,85 лева юрисконсултско възнаграждение (заповедта, л. 246). На 03.04.2014 г. ЧСИ Милчева е връчила на Н.В. заповедта (поканата за доброволно изпълнение, л. 249).

[13]

В законния срок Н.В. е подала възражение (възражението, л. 268). СРС е указал на ДСК необходимостта да подаде искова молба, ДСК не го е направила и СРС е обезсилил заповедта за изпълнение и изпълнителния лист (определението, л. 275).

Разпечатката съдържа 60 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18ea2793-1c84-4348-87e2-8e0b795e03ac