Решение № 359 от 23.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20251000503173 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от „Консепт Студио“ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. Г. Ж. срещу Решение № 1246/29.08.2025г. на Софийски градски съд, ТО, 9с-в по търг.дело № 245/2024год., с което е отхвърлен изцяло иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 25 500 лева, предявен като частичен от вземане в общ размер на 100 000 лева, представляваща неустойка за неизпълнение, уговорена в чл.9, ал.2 от договор за предоставяне на творчески услуги от 05.0.2019г. на задължение по чл.1, ал.4, б.“г“ от посочения договор.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и несъобразено и некореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение на вещото лице.

Счита че решението на първоинстанционният съд е неправилно поради това, че неустойката според него следвало да е съпоставима не с размера на уговореното възнаграждение, както неправилно е счел съдът, а с размера на поетия от продуцента риск.

Общата стойност на разходите на ищеца за продукция и последващата реализация на филма възлизали на 841 852,67 лева, като тази съществен размер показвал значителния риск, поет от продуцента във връзка с продукцията и доказване на съразмерността на уговорената 1 неустойка.

Счита за неправилно и становището на съда, че различно уговорената отговорност на страните по договора съставлявало особено съществено обстоятелство, сочещо за накърняване на добрите нрави. Завява становище, че съдът не е съобразил спецификите на процесния договор за предоставяне на продуцентски услуги е приложил спрямо него аргументи, относими към договор за покупко-продажба на стоки, но е и към такъв между продуцент и режисьор, съобразявайки естеството на престациите на всяка от страните.

Поддържа че изводът на съда в обратния смисъл без основание ограничавал свободата на договаряне между страните като неправилно и извън своите компетенции се намесвал и регулира договорни търговски отношения между страните, основани на тяхната професионална квалификация.

Излага довод и че разсъжденията на съда, дали обезщетение може да се търси едновременно с неустойката или следва да се търси само за размера на вредите над неустойката, касаят обезщетението, но е и конкретно определената неустойка. Страните много ясно в конкретния случай се били договорили, че задължението на режисьора от 100 000 лева представлява неустойка и поради това същата следва да се приеме за дължима.

Поддържа се, че по този начин изводите на съда били в противоречие и с цитираното от самия него Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. Позовава се на това, че в тълкувателното решение ясно било посочено, че изводът дали е налице нищожност от гледна точка на добрите нрави, следвало да се прави за всеки конкретен случай в зависимост от спецификите му. В случая обаче съдът не бил съобразил спецификите на конкретния правен спор, като е потърсил реципрочност в клаузите за отговорност на страните, в отношения които не предполагат такава реципрочност.

Съдът неправилно се аргументирал и с това, че претендираната неустойка възлизала на 10 на сто от прихода на ищеца за 2023г., което също било в противоречие с добрите нрави, защото водело до обогатяване на ищеца и влизало в разрез с целите на неустойката.

Изложените аргументи на съда напълно игнорирали факта, че по делото е установено, че след изказванията на ответника, приходите на ищеца през 2024г. са били намалели номинално с 772 114,21 лева, като едно такова намаляване било достатъчно основание за да се оправдае претендираната неустойка. По този начин при преценката относно приходите и печалбите съдът напълно игнорирал и неимуществените вреди, нанесени на ищеца от ответника под формата на засягане на добрата му репутация и търговско име по повод публикацията на ответника във фейсбук.

Сочи се и че произнасянето на съда относно противоречието на добрите нрави, без да разгледа и съобрази спецификата на процесното правоотношение, като договор между продуцент и режисьор, водело и до необоснованост на решението, тъй като то не се подкрепяло от установените по делото факти.

Поддържа се и довод за допуснати съдопроизводствени нарушения поради това, че съдът в решението си се е задоволил единствено с аргументи относно противоречието на 2 неустойката с добрите нрави. По този начин съдът по никакъв начин не бил обсъдил същностните за делото въпроси, дали счита че е налице нарушение на договорно задължение и с кои действия приема то да е извършено и дали счита, че след такова нарушение са настъпили вреди за ищеца и приема ли за установен техния размер.

Подробни съображения за неправилността и незаконосъобразността на обжалвания съдебен акт са изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането е да се отмени обжалваното решение на СГС и вместо него да се постанови ново решение, с което да се уважи предявения иск и да се осъди ответникът В. Б. Б. да заплати сумата от 25 500 лева, предявен като частичен от вземане в общ размер на 100 000 лева, представляваща неустойка за неизпълнение, уговорена в чл.9, ал.2 от договор за предоставяне на творчески услуги от 05.0.2019г. на задължение по чл.1, ал.4, б.“г“ от посочения договор, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за производството и пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по въззивната жалба В. Б. Б., действащ чрез процесуалния си представител адв. А., е възразил срещу въззивната жалба на ищеца по съображенията изложени в депозирания по делото отговор. Счита решението за правилно и обосновано и се иска неговото потвърждаване.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Консепт Студио“ЕООД с твърдения, че на 05.03.2019 г. между него, действащ като продуцент, и ответника В. Б. Б., като режисьор, е бил сключен договор за предоставяне на творчески услуги, по силата на който последният се задължил да предостави услуга по създаването на игрален филм с работно заглавие „Голата истина за група „Жигули“, а ищецът – да му заплати възнаграждение, включително допълнително – като процент от приходите от експлоатацията на филма.

Сочи се в исковата молба, че съгласно чл. 1, ал. 4, б. „г“ от договора режисьорът се е задължил да не прави изявления или да не извършва действия, които да не са съгласувани с продуцента и/или които могат да причинят каквато и да е вреда на доброто представяне на филма или на представянето на участващите в създаването му лица и организации.

Впоследствие, в хода на изпълнение на договора, между страните възникнал спор относно парична претенция на режисьора към продуцента за заплащане на допълнително възнаграждение. Твърди се, че на 08.11.2023 г. ответникът В. Б. публикувал в профила си в социалната мрежа Фейсбук изявление, с което направил обществено достояние предявената претенция за заплащане на възнаграждение. В същата заявил и че авторите на филма не получили „нито стотинка“, както и следното изявление : „Факт е, че в киното попаднаха много случайни хора, които са примамени само от парите. Зад тях обаче не стои дори 3 желание да натрупат качествен и професионален опит и се превръщат в най-обикновени търгаши, които бързо се ориентират в „схемите“ за усвояване на финансови потоци! За съжаление, хората, които разбират и се борят за нормален процес и професионалноколегиални отношения остават все по-малко!" Твърди се, че публикацията е била споделена от други потребители и е била препечатана в електронни медии, изброени в исковата молба.

Също така, ответникът бил участвал като гост в телевизионното предаване „ЕвроДикоФФ“, в което направил редица други изявления, с които създал внушение за влошени отношения между продуцента и създателите на филма. Излага се довод, че по този начин ответникът бил в неизпълнение на задължението си по чл. 1, ал. 4 б. „г“ от договора. Поддържа се, че с посочените публични изявления засегнал доброто име и на продуцента, и на продукцията, което от своя страна водело до намаляване интереса към филма, респ. на приходите на продуцента. Изпълнението на това задължение било обезпечено с уговорена в чл. 9, ал. 2 от договора неустойка в размер на сумата от 100 000 лева. Поддържа се, че размерът е бил съобразен с очакваните вреди от неизпълнението, доколкото разходите за създаването на филма били в размер на 600 000 лева. Искането към съда е било да се осъди ответника да му заплати сумата 25 500 лева, като част от вземане в общ размер на 100 000 лева, представляваща уговорената в чл. 9, ал. 2 от договора неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 1, ал. 4, б. „г“. Претендирал е и присъждане на направените в производството пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски, в т.ч и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът В. Б. е оспорил иска като е поддържал пред първоинстанционния съд довод, че не било ясно уговорено изпълнението на кои задължения по договора обезпечавала неустойката по чл. 9, ал. 2. Въвел е и възражение за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие със закона – уговорката на чл. 1, ал.4, б. „г“ ограничавала според него правото на свободното изразяване на мнение, гарантирано и в чл.

39 от Конституцията на Република България, поради което противоречаща на посочения текст от Конституцията била и уговорката за неустойка за неизпълнението му. Клаузата била нищожна и поради накърняване на добрите нрави, тъй като била свръхпрекомерна. При условията на евентуалност се е поддържало и възражение за намаляване на неустойката като прекомерна в сравнение с действителния размер на претърпените вреди. Оспорил е и да е извършил действие в нарушение на задължението по чл. 1, ал. 4, б. „г“ от договора посочените в исковата молба думи и изречения били извадени от контекста и не това е било смисъла и целта на изявленията му пред социалните мрежи и в телевизионното предаване „Евро Дикофф“. Освен това, изявленията били направени след представянето – премиерата, на филма и по никакъв начин не могли да повлияят на продукцията. Ответникът не би следвало да носи отговорност, тъй като ищецът бил неизправна страна по договора – не изпълнил задължение за плащане на допълнително възнаграждение. Ето защо е поискал от съда да бъде отхвърлен иска като неоснователен.

От фактическа страна съдът намира за установено следното :

Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като 4 доказателство Договор за предоставяне на творчески услуги се установява, че на 05.03.2019г. страните са сключили договор, по силата на който продуцентът „Консепт Студио“ЕООД е възложил на режисьора В. Б. Б. да извърши творчески услуги по създаването на игрален филм с работно заглавие „Голата истина за група Жигули“ по сценарий на В. Н. и Н. Д., при условията и за срока, уточнени в процесния договор.

Съгласно чл.1, ал.4, б.“г“ режисьорът се е задължил да не прави изявления или да не извършва действия, които не са съгласувани с продуцента и/или които могат да причинят каквото и да е вреда на доброто представяне на филма или на представянето на участващите в създаването му лица или организации.

За неизпълнение, вкл. и на това задължение, ответникът се е съгласил да дължи неустойка в размер на 100 000 лева, съгласно чл.9, ал.2 от договора. В същата разпоредба е посочено и че независимо от уговорената неустойка режисьорът дължи на продуцента и обезщетение за неизпълнението на същото задължение в размер на действителните вреди.