Решение № 247 от 09.09.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Варна, 06.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000203 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е с правно основание чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от адв. Н. Н. от АК – Силистра в качеството му на особен представител на ответника по иска С. С.

Х. с ЕГН ********** против решение № 14/16.02.2023г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 187/21г., в частта, в която същият е осъден да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 дължимите суми по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № ***** от ***** г., както следва: сумата от 41 236,75 лева - незаплатени дължими суми за главница; сумата от 12 474.14 лева - представляващи дължими договорени лихви за периода от 07.08.2019 г. до 23.12.2021 г.; законна лихва върху сумата от 41 236.75 лева от подаване на исковата молба до изплащане на вземането, както и сумата от 7 500 лв. – разноски по делото.

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон. Преди всичко според него не са установени по делото предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита: не се установява отклонение на средства за други извън договорените цели, не се установява наличие на 1 забава, чийто траен характер да сочи на неспособност за изпълнение на кредита, което да налага намаляване на обезпеченията по него, не се установява спиране на плащанията по начин, указващ пълна невъзможност за обслужване на кредита. Липсва уведомяване от страна на банката за настъпилата според нея предсрочна изискуемост. Приложените по делото документи от ЧСИ по никакъв начин не удостоверяват такова уведомяване.

ЧСИ не е спазил разпоредбата на чл.47 ГПК. Клаузите в чл.4.1, 5.3, 5.8 и 8.2 от договора за кредит са неравноправни, следователно – нищожни. Те не са индивидуално уговорени, доколкото са били изготвени предварително от банката и ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Съдът не е съобразил явното противоречие между твърденията на ищеца, тъй като от една страна се претендира предсрочна изискуемост на задължение, а от друга – падежирали вноски за лихва след предсрочната изискуемост.

Прието е в решението, че предсрочната изискуемост е настъпила на 20.05.2020г., а ответникът е осъден да заплати сумата от 12 474,14лв дължими договорени лихви за периода 07.08.2019г. – 23.12.2021г. След датата на предсрочната изискуемост 20.05.2020г. е недопустимо начисляването на договорна лихва. Съдът се е произнесъл и „плюс петитум“, тъй като се претендират договорени лихви, а присъдената сума от 12 474,14лв включва и непретендирани неустойки, видно от основното заключение на в.лице.

Недопустимо са претендирани едновременно лихва за забава и мораторна неустойка. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 претендира от ответника С. С. Х. с ЕГН ********** заплащане на следните суми : 41 236.75 лв незаплатена дължима главница по Договор за банков ипотечен кредит с 2 пълна отговорност на физическо лице № ***** от ***** г., след обявяване на договора за предсрочно изискуем на 27.05.20г.; 12 474,14 лева дължими договорени лихви за периода от 07.08.2019 г. до 23.12.2021 г.; законна лихва върху сумата от 41 236,75 лева от подаване на исковата молба – 23.12.21г. до окончателно изплащане на задължението. С молба вх.№ 8804/21.12.23г. ищецът е уточнил претенцията си за лихви като сбор от лихва върху редовна главница в общ размер на 833,14лв и обезщетение за забава в общ размер на 11 642лв. Лихвата за редовна главница е претендирана за периода 07.03.2020г.

/след настъпило просрочие в изпълнението на задължението за погасяване на кредита 07.08.19г./ до 27.05.20г. /обявяване на предсрочната изискуемост/.

Обезщетението за забава в общ размер на 11 642лв представлява сбор от лихва върху просрочена главница в размер на 4 909,96лв за периода 07.08.19г./настъпило просрочие/ – 21.12.21г. / подаване на исковата молба/ + неустойка за просрочена главница в размер на 6 595,54лв за периода 07.08.19г.

/настъпило просрочие/ - 21.12.21г. /подаване на исковата молба/ + неустойка за просрочена редовна лихва в размер на 135,50лв за периода 07.08.19г. – 21.12.21г.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № ***** от ***** г. за сумата в размер на 44 000 лева, ведно с Общи условия и Погасителен план, по силата на който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя 44 000 лева с цел покупка на два недвижими имота в землището на ***** : самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, разположени в сграда с идентификатор № *****. Представени са доказателства за закупуване на имотите на 11.09.2018 г., както и за вписване на договорни ипотеки върху тях в полза на кредитодателя. От своя страна кредитополучателят се задължил да върне сумата, ведно с дължимата лихва и такси на 120 анюитетни вноски, всяка от които е с падеж на 7-мо число от съответния календарен месец през периода от ***** до 07.09.2028 г.

В т. 4 от договора страните уговорили възнаграждение за банката за предоставения кредит, състоящо се от сбора на два компонента: осреднен депозитен индекс (ОДИ) в размер на тримесечен EURIBOR към датата на 3 сключване на договора – 0.12% + фиксирана надбавка към референтния лихвен процент – 7.38%, от което следва, че възнаградителната лихва за предоставяне на кредита е в размер на 7.5%. С т. 5.3 от посочения договор е уговорен годишен процент на разходите в размер на 8.3485%. С т. 5.8 е уговорено обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка просрочена сума от кредита /цяла или частична анюитетна вноска/ за периода на просрочието, а съгл. т. 7.4 от договора е уговорена незабавна изискуемост на неустойката от датата на просрочието. С т. 8.1 от договора страните са уговорили с цел обезпечаване на вземанията на банката да бъдат учредени ипотеки след придобИ.е на недвижимите имоти, за които са отпуснати целевите средства, а с т. 8.2 от същия договор е уговорено учредяването на залог върху сумата от 1580.31 лв., налична в банковата сметка на длъжника /равняваща се на три анюитетни вноски/, по която е преведена главницата.

Кредитът бил усвоен на 14.09.2018 г. по сметка с IBAN: ***** и титуляр С. С. Х.. Падежът на анюитетните вноски по погасителния план бил уговорен на 7-мо число от съответния месец.

Въз основа на така установеното ответникът оспорва наличието на фактическия състав за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като твърди отсъствието както на обективния елемент – фактически настъпила предсрочна изискуемост, така и на субективния елемент – достигане до него на изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Във връзка с това съдът съобрази следното :

По обективния елемент:

От основното заключение на ССчЕ, прието пред първата инстанция се установява, че след усвояване на кредита и за периода 07.10.18г. – 07.01.20г.

С. е погасявал, макар и не на падеж, анюитетните си вноски, като общият размер на погасената главница към 27.05.20г. е 2 763,25лв, а на лихвата върху редовната главница – 4 338,13лв. Следователно непогасеният остатък от главницата след обявяване на предсрочната изискуемост е в размер на исковата сума – 41 236,75лв. Неплатените вноски за периода 07.01.20г. – 27.05.20г. са 4 броя по 526,77лв или 2 107,08лв. Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства (информация за сметка от периода ***** г. – 12.08.2019 г., информация за сметка от периода 13.08.2019 – 13.12.2021 г.), липсват данни за извършени анюитетни вноски за м. ноември 4

2018 г., м. януари 2019 г., м. септември 2019 г., м. декември 2019 г. и м. януари 2020 г.; плащането извършено на 07.06.2019 г. е в размер на 312 лв.; плащанията на 13.08.2019 г. и на 19.12.2019 г. са в размери от по 292.50 лв., а тези, извършени на 16.03.2020 г. и 21.04.2020 г. са в размери от по 290.55 лв., вместо на дължимият такъв в размер на 526.77 лв. Като крайно заключение в.лице констатира, че извършените от С. плащания не са достатъчни за погасяване на дължимите вноски към 27.05.20г.

Според заключението на в.лице И. К., прието пред настоящата инстанция, общият размер на внесените за погасяване на задълженията по кредита суми за периода 11.09.18г. - 21.04.20г е 7 729,37лв., които кредиторът е отнесъл за погасяване на задълженията по заплащане на неустойка за забавено плащане на просрочена част от вноска за лихва – 36,02лв; неустойка за забавено плащане на просрочена част от вноска за главница – 93,67лв; лихва върху просрочена част от вноска за главница – 77,21лв; част от вноска за възнаградителна лихва – 4 522,08лв; част от вноска за главница – 2 763,25лв, такси – 166лв и други разходи – 71,14лв., в т.ч. застрахователни премии за имуществена застраховка.

Размерът на възнаградителната лихва се формира на базата на годишен лихвен процент върху главницата по кредита. Съгласно т. 4.1 от договора за кредит ГЛП е сбор от осреднен депозитен индекс /ОДИ/, който към датата на сключване на договора е 0.12 % и фиксирана надбавка към него в размер на 7.38 % - общо в размер на 7.5 %. Съгласно изложеното относно механизма на начисление на лихвите по договора за кредит, в подточка 11.1 и 11.1.2 от договора, така посоченият ГЛП представлява възнаградителна лихва, наричана лихва за редовна главница. ОДИ се определя от банката на база лихвената статистика на БНБ, чиято актуална стойност се публикува на интернет страницата на БНБ и е относима за период от първи работен ден на всеки календарен месец и се прилага до деня предхождащ първия ден на следващия календарен месец, включително.

За периода от сключването на договора до 27.05.2020 г. в.лице е констатирало промени в лихвената статистика на БНБ. Източникът на данни за ОДИ е Лихвената статистика на Българска народна банка, по - конкретно – таблицата „Лихвени проценти и обеми по салда по овърнайт депозити, срочни депозити и депозити, договорени за ползване след предизвестие, на сектори 5

Нефинансови предприятия и Домакинства“, публикувана на страницата на БНБ. От извършеното изследване на данните, съпоставени в таблица 1 от заключението на вещото лице, съдът намира, че през периода от м. септември 2018 г. /сключване на договора/ до м. май 2020 г. /обявяване на предсрочната изискуемост/ има промени в лихвената статистика на БНБ, но няма момент, в който да е достигнат уговорения от страните праг на разлика от 0.25% - т.9.4 от ОУ, при който праг на разлика се променя ГЛП. Следователно не е налице промяна в ГЛП в отношенията между страните при отнасяне на внесените от С. суми от банката за погасяване на задълженията му.

Размерът на дължимата, но незаплатена възнаградителна лихва, начислена от банката като възнаграждение за ползване на кредита до редовен падеж към момента на предсрочната изискуемост -27.05.2г. е изчислен от в.лице К. на 718,06лв.

Така установената фактическа обстановка налага извода за допусната от кредитополучателя забава в погасяване на задълженията му по кредита към 27.05.20г., поради което и обективният елемент от предсрочната изискуемост се явява доказан.

Разпечатката съдържа 38 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18e98c2f-4336-4735-804c-cdc108597de2