Решение № 215 от 04.11.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Разлог, 04.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Адм. нак. дело № 20221240200002 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от А.Д.Х., ЕГН*, против НП №21-0331-000362 от 19.04.2021 г. издадено от издадено от Н-к на РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р.

С НП са наложени на жалбоподателя: глоба от 100 лева, наложена на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за извършено нарушени на чл.103 от ЗДвП, а така също и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Посредством депозираната жалба се навеждат подробни доводи, че НП е неправилно и незаконосъобразно и се настоява за неговата отмяна.

В последното съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, като се явява негов процесуален представител – адв. Д., който поддържа жалбата и аргументира основания за нейната отмяна.

АНО също не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

В оспореното НП е отразено, че същото се издава срещу А.Д.Х. за това, че на 02.04.2021 г., около 04:30 часа в г.Б., на у.„Д.Х.“, като водач на л. а. Б.., с рег. №*, в посока от ЦГЧ-Б. за фирма „Б.“, управлява л. а. Б.., с рег. №* и в района на сграда на УП-Б. и при подаден сигнал от контролен орган за спиране със стоп палка „С-8“ не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение. Поради това наказващият орган е приел, че е извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП и на А.Д.Х. е наложена глоба от 100.00 лева, а така също и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Подобни фактически твърдения са описани и в издадения акт за установяване на адм. нарушение, който е послужил като основание за изготвяне на НП.

Жалбата срещу НП е допустима. Подадена е в срок от лице, легитимирано да обжалва НП.

За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът съобрази следното:

Незаконосъобразно е онова НП, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на адм. нарушение и/или издаването на НП. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на НП, която представлява преценка за това дали действително е 1 извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази вр. следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

В настоящия случай НП и актът за установяване на нарушението са издадени при спазване на необходимите законови изисквания, като съдържат необходимите предвидени реквизити.

В тях подробно е описана фактическата обстановка, при която издателите им приемат, че е извършено нарушението, посочени са имената и другите данни на нарушителя, а така също и законовата разпоредба за която се счита, че е била нарушена /неизпълнена/.

НП се явява и правилно, което налага жалбата при разглеждането й по същество, да бъде отхвърлена, а оспореният адм. акт - потвърден. Съображенията да се приеме горното са следните:

В чл.103 от ЗДвП е разписано, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Според чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50.00 до 200.00 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Като свидетели по делото са разпитани полицейските служители И.В., Е.Ю., И.З. и Р.Ю..

Като свидетел е разпитано и лицето Г.П..

Свидетелят И.В. сочи, че не може да си спомни за кой точно случай става въпрос, твърди, че познава жалбоподателя визуално и че доколкото си спомня с него е имало различни случай и не знае какво точно обжалва. На свидетеля е предявен актът за установяване на адм. нарушение и заявява, че в него разпознава свой подпис, положен срещу свидетел.

Свидетелят Е.Ю. посочва, че докато е бил на работа на 02.04.2021 г., около 04:30 часа, се е опитал да спре със стоп палка и фенер л. а., който обаче не е отбил плавно вдясно, а е ускорил скоростта в посока изхода на г.Б. Допълва, че автомобилът е бил марка Б.. и че знае, че тази кола се управлява от А.Х., за когото са имали информация, че се е намирал в частен дом, сбил се е с други момчета и си е тръгнал. Твърди, че мястото на което се е намирал той и другите полицейски служители в момента, в който е направен опит за спиране на посочения по-горе автомобил, представлява разширение до самия път. Пояснява, че не е успял да види кое е точно лицето, което в онзи момент е управлявало ПС, но е видял рег.№.

Свидетелят И.З. разказва за това, как на през 2021 г. на 01 срещу 02 април, около 04 часа, негов колега се е опитал да спре със стоп палка автомобил Б.., но последният е ускорил скоростта и продължил, като полицейските служители последвали ПС, но не могли да го открият. И.З. сочи, че е съставил акт за установяване на адм. нарушение няколко дни след случая. На свидетеля в съдебно заседание е предявен акт за установяване на адм., като потвърждава, че той го е написал. Уточнява, че колегата му Е.Ю. е подал сигнала за спиране на л. а.. Заявява, че по-късно, около 30 минути след като въпросното МПС не е спряло, е бил подаден сигнал от А.Х., че Б.. с рег.№* е било откраднато. Свидетелят уточнява, че е отишъл в Я., откъдето е бил подаден сигналът и че едно момче, с което е разговарял, го е отвело до въпросното ПС в с.Д., последното е било с топъл двигател, а момчето споменало, че автомобилът е паркиран от А.Х..

Свидетелят Р.Ю. разказва за случай, като споменава, че не си спомня точна дата, при който неговият колега Е.Ю. е опитал да спре със стоп палка за проверка л. а., но последният не се е подчинил, първоначално е намалил, а после е ускорил скоростта си. Твърди, че е забелязал автомобилът да се управлява от А.Х., както и че на място са се намирали и полицейските служители Е.Ю., И.З. и И.В.. Свидетелят сочи, че е разпознал водача, защото познава него и автомобила, тъй като и преди са имали „работа с него“. Допълва, че впоследствие е разбрал за подаден сигнал, че автомобилът е бил откраднат, но същият бил намерен в с.Д.

Свидетелят Г.П. твърди, че на 02.04.2021 г., около 04:30 сутринта, докато е минавал покрай 2 изхода на г.Б., е видял колата на А., марка Б.., с №*, спряна плътно вдясно на платното, а около нея е имало четирима полицаи. Заявява, че не е видял кой е вътре в колата.

Свидетелят заявява, че не знае автомобилът да е бил откраднат.

Следва да се посочи, че показанията на свидетелите И.В., Е.Ю., И.З. и Р.Ю. са последователни и кореспондиращи помежду си относно основните факти, въз основа на които се установява осъществилата се фактическа обстановка. Действително, свидетелят В. няма конкретен спомен за случай, а свидетелите Ю. и З. разказват за начина, по който е направен опит за спиране на автомобила и че шофьорът не се е подчинил, но не сочат да са видяли и разпознали лицето, което е управлявало ПС. Свидетелят Ю., макар да няма спомен за точната дата, също разказва за случай, при който водач на ПС не е спрял на полицейско разпореждане, но допълва, че е видял шофьорът и е разпознал същия като А.Х.. С оглед на това, трябва да се посочи, че от тези свидетелски показания, анализирано поотделно и в тяхната съвкупност, може да се направи извод, че действително МПС, което не е спряло на подаден сигнал от органите на реда, се е управлявало от жалбоподателя по делото.

Част от показанията на някои от свидетели, отнасящи се до това, че е бил подаден сигнал за откраднат автомобил и че същият е намерен, се потвърждават и от представените по делото преписи от Решение №17 от 24.09.2021 г. по чл.78а от НК, постановено по НОХД №285 от 2021 г. по описа на Рг.РС, ведно с мотиви към него, от съдържанието на които става ясно, че А.Д.Х. е признат за виновен, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено адм. наказание глоба, за това че на 02.04.2021 г., около 05:37 часа, чрез използване на телефонна връзка между личния му телефон и телефонен №112 предал невярно повикване за помощ, а именно, че е установил, че л. а. м. Б.., с рег. №*, регистриран на името на Д.К.Х., на 02.04.2021 г., около 05:10 часа е бил откраднат. Върху решението е отразено, че същото е влязло в сила на 11.10.2021 г.

Следва да се отбележи, че показанията на свидетеля Г.П. в частта, в която той сочи, че въпросният автомобил е бил спрян плътно вдясно на платното, не се кредитират от съдебния състав, тъй като тези показания изцяло противоречат на показанията на останалите разпитани свидетели.

Само за пълнота трябва да се отбележи, че представената по делото жалба, подадена от А.Х.Г., в която жалба се споменава името на полицейския служител И.З., сама по себе си не може да доведе до дискредитиране на показанията на свидетеля З. или на останалите свидетели.

От изложеното дотук може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е извършил деянието, описано в НП, а именно – шофирайки МПС не се е подчинила на подаден сигнал за спиране и не е спрял автомобила плътно вдясно или на посоченото от органите място.

Предвид горното, правилно лицето е било санкционирано, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.103 от същия нормативен акт.

Приложените санкции – глоба от 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, също са адекватни и пропорционални на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е сторено същото, като трябва да се посочи, че те са по-близки до минимално предвидените размери, отколкото до максималните такива.

Предвид изхода от делото, наказващият орган има право на сторените от него съдебни разноски, но доколкото такива не се претендират, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло НП №21-0331-000362 от 19.04.2021 г., издадено от Н-к на РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС, чрез Рг.РС, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

3

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4