Решение № 322 от 29.01.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 8198/2024
- Вид
- Решение № 322
- Подписан
- 29.01.2025
- В сила
- 29.01.2025
- Състав
- Евгения Мечева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 207 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22, т. 2 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 322 гр. Варна, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110108198 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен от А. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. ******, чрез процесуалния й представител – адв. Й. А., срещу „ИЗИЛЕКС“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. *****, иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 1321.24 лв. /след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения иск вместо първоначалния за сумата 100 лв., представляваща частичен иск от целия в размер на 1321.24 лв./, съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, преден ляв калник и лява пръскачка стъкломиещо устройство на собствения й лек автомобил „Рено Меган Сценик“, с рег. № *****, установени на 18.01.2024 г., причинени в резултат на паднала мазилка от сградата на „Централна поща“, находяща се в гр. Варна, бул. *****, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2024 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 05.07.2024 г. ищцата А. М. А. излага, че на 17.01.2024 г. паркирала собствения си автомобил „Рено Меган Сценик“, с рег. № *****, на паркинг в гр. Варна, ул.
*****, находящ се точно до западната част на сградата на „Централна Поща“, гр. Варна. Автомобилът бил паркиран с насочена предна част към сградата.
На 18.01.2024 г., около 15:05 часа, отивайки до автомобила, установила, че същият е увреден от паднала мазилка от стената на Пощата. Парчета от мазилката имало и по земята около автомобила. Увредените детайли по автомобила били следните: преден капак, преден ляв калник и лява пръскачка 1 стъкломиещо устройство. Посочва, че във връзка със събитието подала сигнал в Първо РУ при ОД на МВР – Варна. На 22.02.2024 г. уведомила ответника, като собственик на сградата, за причинените й вреди, но дружеството категорично отказало да възстанови щетите. Излага, че подала молба за обезпечение на доказателствата, по която било образувано ч. гр. д. *****2024 г. по описа на ВРС, 30 състав. От изготвената, приета и неоспорена по делото САТЕ било установено, че автомобилът е увреден от паднала мазилка на сградата, вследствие на което са настъпили и съответните увреждания.
Стойността, необходима за възстановяване на автомобила, е 1321.24 лв. Счита за безспорно установено наличието на причинно-следствена връзка между падналите късове от мазилката на фасадата на сградата и настъпилите вреди за собствения й автомобил. Твърди, че вредите са настъпили в резултат от неизпълнение на задълженията на собственика на вещта да поддържа фасадата на сградата, както и наличната на стената мазилка, така че да не бъде опасна за преминаващите. Поддържа, че не е получила обезщетение от ответника. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът „ИЗИЛЕКС“ ЕООД, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В проведено по делото на 22.01.2025 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищцата от своя страна е направила искане за постановяване на неприсъствено решение, чрез явилия се лично в съда неин процесуален представител – адв. Й. А..
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание същият не е оспорил твърденията на ищцата, а и те се подкрепят от представените писмени доказателства.
Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираната сума.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.
1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищцата. Същата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива, както следва: в производството по ч. гр. д.
*****2024 г. по описа на ВРС, 30 състав, за обезпечаване на доказателства по чл. 207 ГПК – дължима държавна такса за обезпечение на доказателствата, съгласно чл. 22, т. 2 от ТДТССГПК /20 лв./, депозит вещо лице /400 лв./ и платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.06.2024 г. /720 лв./ или общо разноски в размер на 1140 лв., която сума следва да бъде присъдена на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В настоящото производство сторените разноски възлизат на сумата в 2 общ размер от 652.85 лв., в това число: държавна такса /52.85 лв./ и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.01.2025 г. /600 лв./, които също следва да бъдат присъдени на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИЗИЛЕКС“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *****, да заплати на А. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ******, сумата 1321.24 лв. /хиляда триста двадесет и един лева и двадесет и четири стотинки/, съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, преден ляв калник и лява пръскачка стъкломиещо устройство на собствения й лек автомобил „Рено Меган Сценик“, с рег. № *****, установени на 18.01.2024 г., причинени в резултат на паднала мазилка от сградата на „Централна поща“, находяща се в гр. Варна, бул. *****, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ИЗИЛЕКС“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *****, да заплати на А. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ******, сумата 1140 лв. /хиляда сто и четиридесет лева/, представляваща сторените в производството по ч. гр. д. *****2024 г. по описа на ВРС, 30 състав, съдебно-деловодни разноски, както и сумата 652.85 лв. /шестстотин петдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/ , представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3